Антиамериканската реторика на Путин сега убеждава най-суровите му критици

Хората, които познавам в Русия, представители на интелигенцията и професионалисти, които отдавна са били критични към антизападното отношение на президента Владимир Путин,
внезапно се превърнаха в яростни критици на Америка. Мнозина бяха увлечени от твърденията на Путин, че Вашингтон, а не Кремъл, дестабилизира Украйна.

Откакто сегашната криза избухна в Украйна заради усилията на страната да застане редом с Европейския съюз, вместо с Русия, Путин е във война със САЩ. Той изглежда твърдо решен да докаже, че американо-центричният световен ред е приключил и че Европа сама трябва да решава какви ще бъдат отношенията ѝ с Русия.

Голямата лъжа на Путин достигна кулминацията си, след като самолетът на "Малейша еърлайнс" се разби в Източна Украйна на 17 юли. Путин набързо хвърли вината върху правителството в Киев и предполагаемите му американски господари - без дори да си направи труда да изрази адекватни съболезнования за загиналите.

Вместо това руският президент лицемерно поиска прозрачност в разследването на свалянето на самолета. В лаконичните си изявления Путин обеща съдействие, но не изпълни обещанието. Той настояваше, че политическите въпроси трябва да бъдат държани настрана от трагедията.

Такава е природата на автократичната пропаганда: лъжата трябва да бъде убедителна.

За повече от 14 години на власт Путин е усъвършенствал това умение. В Кремълската вселена, когато какъвто и да било конфликт се появи някъде по света, вината е на Запада, най-вече на САЩ. След като го е чуло многократно, сега руското общество широко споделя това мнение.

Приятелите ми в Москва виждат сегашната криза в Близкия изток и хаоса, породен от Арабската пролет от 2011 г., особено безредиците в Египет, след като Хосни Мубарак бе свален от власт, и беззаконието в Либия след убийството на Муамар Кадафи, и сърдито ме упрекват: "Това бяха ваши революции с американска подкрепа. Сега там е каша. Сега САЩ мътят водата в Украйна на нашия праг. Те се канят да се захванат с Русия".

При управлението на Путин стана ясно колко се е запазило в Русия от времето на Съветския съюз. При комунистическата диктатура за всички проблеми бяха обвинявани враговете на народа или западния империализъм.

Имайте предвид, че в Москва днес преобладаващата версия, разпространявана от про-Путиновите медии и познавачи, е че ЦРУ всъщност е натоварило полет 17 на "Малейша еърлайнс" с мъртви тела, за да обвини руснаците. В същото време руски телевизии и вестници показват снимки на демонстрации в Европа в подкрепа на Източна Украйна, в които протестиращите скандират: "Спрете Ю Ес Ей - поръчител на масови убийства!".

Страни като Иран са само доволни да помагат за популяризирането на тези антиамерикански конспирации. Иранската Прес Ти Ви например говори за "хунтата" в Киев и за злите проекти на Америка да завладее света.

Предвид конспиративния характер на кроежите, приписвани на Вашингтон, тези истории не изглеждат дори и малко достоверни за повечето хора на Запад. Те служат обаче да освободят Путин от каквото и да било задължение да предостави факти, които биха могли да подкрепят неговата версия за истината. Когато действията на Запада биват представяни от руските лидери с помпозните, абсолютни термини в стил "Ние срещу тях", въпроси като "Защо е била изстреляна ракетата?" или "Кой я е изстрелял?"започват да губят значение.

Един мой (вече бивш) приятел неотдавна ми каза: "Как смееш да търсиш отговори, когато Русия е подложена на атака от новия колониализъм" - "заплаха", която Путин споменава за пръв път през 2007 година.

Кремъл залага на тази изпитана от времето тоталитарна пропагандна техника: Използвай масов патриотичен ентусиазъм срещу врага. Тогава твоят народ, дори да е скептичен спрямо теб, няма да повярва на думите на другите правителства.

Руснаците открай време са способни да прощават за домашните неволи, ако отвън дебне враг. Защо мрежата на Йосиф Сталин от съветски лагери Гулаг никога не беше разследвана? Защото колкото и ужасни да бяха масовите чистки, обществото упорито се вкопчваше в убеждението, че комунистическите интереси срещу империализма оправдават всички средства.

Едно от най-добрите изображения на манталитета Гулаг - "Покаяние" от грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе, представя смразяваща история за антисталинист, който донася за екстравагантно преувеличени престъпления срещу държавата, извършени от стотици негови приятели. Неговата логика е, че твърденията му са толкова безумни, че никой няма да им повярва. Освен това, казва си той, прекалено много хора ще трябва да бъдат арестувани. Всички назовани от него обаче били арестувани. И застреляни.

Пример от реалния живот е Лев Троцки, наред с милиони други.Този пламенен революционер е на всеки съветски патриотичен плакат. Докато престава. Когато Троцки се противопоставя на Сталиновата версия на тоталитарен комунизъм през 1928 г., изведнъж става най-големият враг на Съветския съюз. Скоро след това е прогонен и в крайна сметка е убит в град Мексико 12 години по-късно. Сталин е имал много дълга ръка.

Въпреки всичко това, много руснаци днес продължават да се възхищават на Сталин. Те се възхищават и на Путин, дори го обичат, защото той се изправи срещу това, което възприемат като американско набъркване в задния двор на Русия.

Неотдавна бях в България, където ми казваха многократно, че българите не одобряват всичко, което прави Путин, но че поне Русия - техният славянски брат, сега е достатъчно силна, за да обуздава действията на САЩ. Имайте предвид, че България е в Европейския съюз!

Дори Германия, де факто лидерът на ЕС, дълго време беше в колебание за подходящ отговор на действията на Путин в Източна Украйна.

Руският всекидневник "Известия", подобно на вестниците в съветските времена, до голяма степен служи като рупор на Кремъл, печатайки виртуална пропаганда, която манипулира разногласията на другите в полза на Москва. Вестникът например призова германския канцлер Ангела Меркел да направи избор между Русия и САЩ. Той хвалеше добрите отношения на Меркел с Путин и говореше за презрението ѝ към Вашингтон, след като американската Агенция за национална сигурност подслушвала германското разузнаване и четяла електронната ѝ поща.

И все пак завчера много представители на руската интелигенция призоваваха за конгрес в подкрепа на Украйна и стотици светила са подписали петицията. Има много други, с които разговарях в Русия, които са вбесени и от безсърдечието на Кремъл към съдбата на полет МН17. Хиляди написани на ръка бележки бяха оставени на входа на холандското посолство в Москва. Много хора молят за прошка с думите "Ние не сме убийци".

В източноукраинските села около мястото на катастрофата местните селяни се стараеха да запазят достойнството на мъртвите, организираха бдения и молебени.

Сега, когато много руснаци може би се чувстват виновни за катастрофата (въпреки че Путин се стреми да ги освободи от каквато и да било вина), е моментът да се провери теорията, че Путин не може да си позволи да настрои срещу себе си целия Запад. Защото той продължава да говори за "стратегическо партньорство с Европа". В края на краищата, не само че Европа получава приблизително 30 процента от руския петрол и газ, но ЕС е и най-големият търговски партньор на Русия. Москва се нуждае от тези пари, защото изтичането на капитали е достигнало според оценките между 50 и 200 милиарда долара тази година, а националната икономика е отбелязала ръст от едва около 1 процент. Московската централна банка повиши лихвените проценти от 5 на 8, което също задушава ръста.

До тази седмица ЕС не бе склонен да навреди на икономическите си връзки с Русия, но сега и САЩ, и Европа са готови да вземат на прицел цели икономически сектори, включително банковата система на Русия, отбранителната индустрия и енергийното производство.

Всеки, който познава Русия (а Меркел със сигурност я познава), трябва да осъзнае, че ако Путин не бъде притиснат силно, няма да се откаже от опитите си да "разцепи" западния алианс. Той ще продължи да се цели в силата на САЩ, тъй като Вашингтон често е единственият, който му търси сметка. Путин вече заяви, че руснаците трябва да са готови да приемат саможертви в икономическия растеж в името на неговите външнополитически цели.

Но нека да видим какво ще се случи, когато санкциите драстично нараснат и руснаците няма да могат да си купят любимото италианско вино или френско бельо. Дали най-сетне ще се събудят и ще осъзнаят последиците от подкрепата за Путинизма?

*Нина Хрушчова е внучка на лидера на Съветския съюз Никита Хрушчов, който след смъртта на Сталин застава начело на КПСС (1953 - 1964 г.) и развенчава култа към Вожда. Политолог и литературовед, професор, преподавател по международни отношения в нюйоркския университет "Ню скуул фор соушъл рисърч" , старши сътрудник към Института за световна политика. Автор на книгата "Изгубеният Хрушчов: пътуване в Гулага на руския ум".

По БТА