Ти си това, което четеш

Антикорупционната комисия ще вербува агенти и ще подслушва

Гражданите няма да могат да подават анонимни сигнали за подкупи по върховете на властта

Антикорупционната комисия ще използва собствени агенти, но ще може да вербува и граждани в опит да разплете случаи на корупция по върховете на властта. Това става ясно от публикувания в понеделник вечерта проект за Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. С него се създава разследващ орган, който обаче няма да може да използва сам доказателствата, които събира. Антикорупционната комисия ще е длъжна да предава всички данни за корупция на прокуратурата.

Въпреки това институцията ще има широк набор от средства за следене на гражданите. Комисията ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който може да използва специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС. Тя ще може да използва и всички други способи за оперативно-издирвателна дейност като изземване, белязване, наблюдение, внедряване на агенти и дори да прави оперативни експерименти. Гражданите ще са длъжни да дават обяснения пред комисията при поискване.

Законопроектът е предвидил дори използването на доброволни сътрудници сред гражданите за разкриване на корупционни афери.

Проверка за незаконно придобито имущество ще започва, когато е установено несъответствие от над 20 000 лв между доходите и имуществото.

В комисията се вливат съществуващите сега институции - Комисията за борба с конфликта на интереси; БОРКОР; Комисията за конфискация; отделът на Сметната палата, който се занимава с декларациите на високопоставените служители; отделът в ДАНС, който разследва корупцията по върховете на властта.

Антикорупционната комисия ще може да проверява почти всички хора на ръководна позиция, които са свързани по някакъв начин с държавата – от президента през депутатите до ръководствата на политическите партии. В тази група влизат ръководствата на дружествата с държавно участие, регулаторните органи, магистратите, офицерите от командния състав на армията и дори ръководството на БАН.

Органът ще се управлява от петима членове, а мандатът им ще е шест години, без право на втори. Председателят ще се избира от Народното събрание и ще предлага останалите четирима членове за одобрение от парламента, както сега се прави за редица регулаторни органи. Работата на ръководството ще се подпомага от дирекции на територията на цялата страна.

Служителите на комисията ще бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност. Провалът при тестовете ще бъде основание за освобождаване от длъжност. Народното събрание също ще осъществява контрол върху дейността на комисията. Членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в парламента и да предоставят информацията, която им се иска.

Проектът не отговаря на исканията на президента Румен Радев и лидера на БСП Корнелия Нинова, които настояваха управляващите да нямат думата при назначаването на шефа на комисията. Преди два дни Нинова поиска той да се назначава от президента.

За сметка на това проектът изпълнява основното желание на "Обединени патриоти" и ДПС – анонимните сигнали за корупция няма да се допускат. Всеки сигнал за корупция трябва да съдържа пълна информация за подателя - трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв. Подателите на сигнали са освободени от отговорност за предоставената информация.

От комисията ще са длъжни да пазят в тайна самоличността на лицето, подало сигнала, включително да вземат допълнителни мерки за неговата защита.

Още по темата
Още от България

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?