Антикорупционният закон – с нагласени срокове за нагласен шеф

Дали досегашният шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) Пламен Георгиев е предопределеният шеф на новия антикорупционен орган, който оглавява временно до 23 февруари? Отговорът на този въпрос изглежда предрешен не само от активите, които Георгиев натрупа с решението си да запорира имущество на издателя на "Икономедия" Иво Прокопиев, но и от самата процедура в антикорупционния закон на управляващите, подкрепен и от ДПС.

Източници от управляващите твърдят неофициално пред Mediapool, че Георгиев е най-добрият кандидат за постоянен шеф, на който са се спрели засега.

Сроковете за избор на антикорупционен борец №1

КОНПИ е гръбнак на новия антикорупционен орган, който инкорпорира няколко съществуващи структури за борба с корупцията. Затова и шефът на КОНПИ става негов временен ръководител. От същата дата – 23 януари - членовете на КОНПИ вече са и членове на ръководството на институцията. По закон Пламен Георгиев трябва да остане на временната длъжност един месец - 23 февруари. Дотогава Народното събрание трябва да избере постоянен началник. След това започва тече нов едномесечен срок, в който антикорупционният шеф трябва да предложи на НС членовете на новата мегаструктура.

Късите срокове за първоначалното назначаване на ръководството на антикорупционния орган са предвидени в преходните и заключителните разпоредби от закона. Те влизат в рязко противоречие с тезата, че изборът ще е прозрачен. Това бе един от аргументите на ГЕРБ да възложи на парламента, а не на президента, назначението на шефа на комисията. От самия закон се разбира, че изборът на Пламен Георгиев е вероятно е бил предопределен още при писането на закона.

Антикорупционният закон създава различен режим за избор на първия шеф на антикорупционната комисия и на всички останали след неговия. Процедурата по избор на първия трае само един месец, а парламентът не се задължава да води дебати, да изисква концепции и да дава възможност на граждански организации да поставят въпроси.

В условия на такова "бързане" кандидатурата на Пламен Георгиев изглежда единствено възможната, защото само той няма да се окаже в "небрано лозе" в напълно новия орган.

За всички след него Народното събрание е предвидило тримесечна процедура, включително писмени концепции, изслушвания, декларации за несъвместимост и позиции на гражданския сектор за кандидатите. За всеки кандидат се изисква проверка дали е бил сътрудник на ДС. Нито един от тези срокове и процедури обаче не важи за най-важния представител на органа – неговият председател, който според закона ще има право самостоятелно да посочи екипа, с който иска работи. Всичко това навежда на мисълта, че управляващите са били наясно с избора си за шеф на "Антикорупция" още преди да са стъкмили окончателно целия закон. Както и че може би са спазарили с въпросния "прозрачен" избраник правилните хора, които са предложи за членове на комисията.

ГЕРБ засега залагат на Георгиев

Представители на ГЕРБ казаха пред Mediapool, че до момента нямат друг по-подходящ от Георгиев за шеф на "Антикорупция". Самият Георгиев на свой ред бил "заявил интерес" и към поста главен прокурор, който се освобождава в края на 2019 г., когато изтича мандатът на Сотир Цацаров.

"И за това е удачен. В добри отношения е с прокуратурата и с изпълнителната власт. Но сега си имаме главен прокурор. Като приключи мандатът на Цацаров, може и Георгиев да го наследи", твърдят народни представители.

Номинацията на Пламен Георгиев за шеф на антикорупционната структура най-вероятно ще бъде внесена от ГЕРБ и ще бъде подкрепена от "Обединените патриоти". "Възможно е за него да гласуват и от опозицията, не изключвайте този вариант", твърдят от ГЕРБ.

Скандалите

Пламен Георгиев беше първо следовател, след това прокурор, а през 2011 г. стана зам.-министър на правосъдието в първото правителство на Бойко Борисов. Две години по-късно Борисов го назначи за председател на Комисията за конфискацията. Възходът в кариерата му, неизменно толерирана от ГЕРБ, настъпва, след като Пламен Георгиев прекрати досъдебното производство по един от най-шумните корупционни скандали през последните години, известен като "Ало, Ваньо".

Скандалът избухна след изтекли записи от подслушани телефонни разговори, от които ставаше ясно, че Борисов е нареждал на тогавашния шеф на Агенция "Митници" Ваньо Танов да оттегли проверката в пивоварната в Мездра на вече покойния варненски бизнесмен Михаил Михов – Мишо Бирата. От записите се чуваше, че Борисов е "поел ангажимент да не го закача".

През март 2013 година в интервю за Mediapool Пламен Георгиев (вече шеф на КОНПИ) каза, че прокуратурата е била възпрепятствана да извърши проверка навреме заради филтриране на информацията от подслушването на телефона на Ваньо Танов. Георгиев твърди, че прокуратурата не е била уведомена навреме за записите по "Ало, Ваньо", а е разбрала едва след като записите са изтекли в медиите над година по-късно.

Последният най-голям "удар" на КОНПИ под ръководството на Пламен Георгиев беше в края на 2017 г. срещу издателя на "Икономедия" Иво Прокопиев. Комисията реши да му запорира активи на стойност 150 млн. лева, но мотивите, с които става това, граничат с правния произвол.

Комисията за конфискация аргументира действията си с "незаконната приватизация" на "Каолин", въпреки че нито една институция не е установила незаконна приватизация. Освен това приватизацията бе извършена преди 16 години – много отвъд 10-годишния давностен срок на Закона за конфискацията. След това КОНПИ търси удобен съд, който да уважи запорите и най-накрая успя да пробие в Бургас.

От "Икономедия" заявиха, че КОНПИ се е активизирала срещу Иво Прокопиев след среща на Пламен Георгиев с главния прокурор Сотир Цацаров и че причина за това е критичната позиция на "Капитал" и "Дневник" спрямо Цацаров, както и разследвания, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Тоест, макар медиите, издавани от Прокопиев, да не са засегнати пряко от запора, причина за налагането му е именно независимата им редакционна политика. Самият Георгиев отрече това и обвини медийния издател в безпрецедентен натиск върху работата на КОНПИ.

Какво е антикорупционната комисия?

Бъдещата антикорупционна комисия бе създадена по инициатива на ГЕРБ, след като партията на няколко пъти обещава пред Брюксел, че ще предприеме мерки за борба с корупцията. От закона не става ясно как точно корупцията ще се бори по различен начин, но е ясно, че ще се подслушва повече.

Комисията ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който може да прилага специални разузнавателни средства. Другите са прокуратурата, МВР и ДАНС. Проблемът е, че антикорупционната институция няма да има разследващи функции. Именно това предизвиква огромни притеснения сред правозащитните организации, защото комисията ще събира безцелно чувствителна информация за политици и граждани, която може да се ползва за натиск и шантаж.

Концепцията на ГЕРБ предвижда обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще влязат Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за борбата с конфликта на интереси, както и дирекцията в ДАНС за борба с корупцията.

Антикорупционният закон предвижда отстраняване от публична позиция на служители, хванати в конфликт на интереси. При такива случаи те в продължение на една година няма да имат право да работят на публична позиция, да сключват трудови договори, договори за консултантски услуги и други.

Подателите на сигнали за корупция обаче няма да се ползват от защита срещу последващо съдебно преследване. Това означава, че всеки, който е подал сигнал, ще може да стане обект на дело за непозволено увреждане или клевета. В крайна сметка антикорупционният закон може да се превърне в оръжие срещу разследващата журналистика.

Президентът наложи вето върху целия закон, подчертавайки притесненията за подслушването и липсата на разследващи функции в новата институция. Ветото обаче бе преодоляно с гласовете на управляващите и ДПС.