Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

САС: КТБ е фалирала още при затварянето й на 20 юни 2014

Всички прихващания след тази дата могат да станат невалидни и лесно атакуеми в съда

7 коментара

Софийският апелативен съд (САС) определи 20 юни 2014 г. за начална дата на неплатежоспособността на "Корпоративна търговска банка" (КТБ). На тази дата БНБ постави банката под специален надзор, а отне лиценза ѝ четири месеца по-късно, на 6 ноември 2014 г. Именно 6 ноември беше определена от Софийския градски съд като дата за фалита на банката.

Решението на САС е изненадващо, тъй като БНБ, прокуратурата и синдиците настояваха за начална дата за фалит на банката да бъде определена 30 септември 2014 г., когато отчетите са показали, че КТБ има отрицателен капитал. Това беше причината да обжалват решението на градския съд.

Решението на САС може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд (ВКС), но към момента не е ясно дали някой ще оспорва. "Когато имаме какво да кажем, ще го кажем", отговориха на Mediapool от пресслужбата на БНБ.

Официалната дата за фалита на КТБ е от ключово значение, защото от това зависи кои прихващания ще бъдат законни и кои ще станат лесно атакуеми по съдебен път.

След затварянето на банката миналия юни до отнемането на лиценза ѝ бяха сключени цесии и прихващания за над 800 млн. лв. По този начин много от компаниите и хората с депозити над гарантирания минимум се опитаха да спасят частично парите си. Освен това има разпореждане с обезпечения и с имущество на банката.

Според тримата апелативни съдии - Светла Божкова, Светла Чорбаджиева и Теодора Кръстева капиталът на КТБ е бил отрицателен още към 20 юни 2014 г. и налице са били предпоставките тя необратимо да изпадне в състояние на неплатежоспособност още към тази дата. Това означава, че още в деня на затварянето на банката, преди назначаването на квестори, поръчването на одити и разговори за евентуалното ѝ спасяване, банката е била неспасяема.

Заключението на САС контрастира с публикувания от БНБ през юли м.г. доклад на квесторите, от който е видно, че към 20 юни 2014 г. капиталът на КТБ не е бил отрицателен и е възлизал на 5.54 млрд. лв., като капиталовата адекватност на банката, макар и влошена, е била 10.54%.

Анулиране на прихващанията и цесиите

Ако решението на САС бъде обжалвано, ще си проличи коя от институциите, представени като страни по делото, действително защитава държавния интерес, коментираха специалисти по търговско право пред Mediapool.

Оспорването на новата дата трудно би могло да се мотивира с държавния интерес при положение, че определянето на 20 юни 2014 г. за начало на фалита на КТБ обхваща значително по-голям период от време, отколкото 30 септември 2014 г., за която дата настояваха БНБ и прокуратурата.

Според юристи, ако някоя от страните по делото предприеме обжалване, единственото логично обяснение би било, че целта е да се пазят конкретни цесии за сметка на други, сключени след края на септември м.г. От друга страна, ако никой не атакува решението пред ВКС и то влезе в сила, много вероятно е да се стигне до международно дело, предизвикано от някой от кредиторите на банката.

"Ние, гражданите": Главният прокурор да издаде заповеди за арести на УС на БНБ

Ако решението на Софийския апелативен съд не бъде обжалвано и за начална дата остане 20 юни 2014 г., то следва главният прокурор веднага да издаде заповеди за арест на целия управителен съвет на БНБ, заради "виновно бездействие", смята Вера Ахундова, председател на организацията на вложителите в КТБ "Ние, гражданите".

Съгласно Закона за кредитните институции, БНБ е длъжна да отнеме в 5-дневен срок лиценза на банка от дата за обявяване в неплатежоспособност. Така след като съдът приема, че това е 20 юни, неясно остава защо БНБ е размотавала държавата и вложителите повече от пет месеца, за да отнеме лиценза на банката, посочи Ахундова.

"С решението на съда за обявяване на 20 юни за начална дата за несъстоятелност на КТБ се цели да се анулират всички прихващания след тази дата, които възлизат на близо 1 млрд. лв. Така съдът преизпълни максимално поръчката на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Владислав Горанов", коментира пред Mediapool Вера Ахундова,

Сравнителният анализ на САС

Решението на САС, удовлетворяващо в значително по-голяма степен държавния интерес, се базира на сравнение между капитала на КТБ към момента на поставянето ѝ под специален надзор на БНБ и към края на септември м.г., когато одити установиха отрицателен капитал в размер на над минус 3.7 млрд. лв.

"От представените отчети не може да се изведе точно началният момент, в който собственият капитал на банката е станал отрицателна величина. С оглед установените обстоятелства – спиране на плащанията, поставянето на банката под специален надзор, налагането на забрана да извършва всички дейности съгласно банковия ѝ лиценз, същият не е могъл да бъде променян след датата 20.06.2014 г., освен от Централната банка и то в предвидените в чл. 116 ал. 2 т. 5 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) случаи, поради което следва да се приеме, че това е най-късната установима дата, на която тези предпоставки са били вече налице. Този извод се налага и предвид наличието на наложената от БНБ мярка, попадаща в обхвата на специалния надзор, а именно – спиране на изпълнение на всички задължения на банката, както и от обстоятелството, че след 20.06.2014 г. са осъществявани единствено действия по приемане на погашения и начисляване на лихви по активите, които не могат да доведат до спадането на капитала до отразените в отчетите на квесторите към 30.09.2014 г. стойности с отрицателна величина", мотивират се съдиите Божкова, Чорбаджиева и Кръстева.

Големите акционери и директорите на КТБ нямат право да обжалват фалита

Те се произнасят и по един от основните спорове по казуса – дали акционерите и бившите изпълнителни директори на КТБ имат право да атакуват решението на първа инстанция. САС приема, че нито "Бромак" и "Бългериан акуизишън къмпани", нито бившите шефове на банката имат такова право, но смята за допустимо синдиците да я представляват, въпреки че и това не е изрично регламентирано от закона.

"С разпоредбата на чл. 16 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) е предвидено ,че решението на първоинстанционния съд може да се обжалва от квесторите на банката. Въведеното с тази норма право на жалба е насочено към получаване на защита срещу порочно решение на първоинстанционния съд, чрез иницииране на възивната му проверка от всяка страна в процеса, която има правен интерес. В разглеждания случай такава страна е КТБ, чието органно представителство, според специалните норми на ЗБН, е обусловено от съответния етап на развитието на производството. Според настоящият състав, с тази разпоредба е предвидена възможност за банката, спрямо която е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност, да търси защита чрез възивното обжалване, поради което въведеното с нея право на квесторите да атакуват решението, следва да се тълкува като право на банката да обжалва решението, чрез действащите за съответния етап свои органни представители", се казва в решението на апелативния съд.

БНБ: Към 30 юни 2014 г. активите на КТБ са за над 6.8 млрд. лв.

Според данни на БНБ, оповестени на 31 юли 2014 г., активите на КТБ възлизат на 6.89 млрд. лв. към 30 юни 2014 г. Високо ликвидните активи са 144.3 млн. лева, като намалението спрямо края на предходния месец е 671.9 млн. лева. Портфейлът от ценни книжа е в размер на 776.9 млн. лева, а кредитният портфейл е в размер на 5.26 млрд. лева. Депозитите от граждани и предприятия възлизат на 5.62 млрд. лв.

Финансовият резултат на банката е загуба в размер на 65.3 млн. лв. към 30 юни 2014 г. и се дължи изцяло на начислените през месеца разходи за обезценки на кредитния портфейл.

Същевременно квесторите отбелязват, че тези разходи за обезценки са определени по съществуващите в КТБ процедури за прилагане на вътрешните правила на банката, които не осигуряват пълно съответствие с изискванията на Международните стандарти за финансова отчетност.

В доклада си квесторите посочиха, че КТБ е управлявала лошо кредитния си портфейл. В кредитните досиета няма анализи на финансовото състояние на кредитополучателите, което допълнително утежнява възможността за надеждна преценка на състоянието на кредитната експозиция. В много случаи декларациите за икономическа свързаност на кредитополучателите не са актуализирани, констатираха квесторите.

Това беше причината БНБ да възложи оценките на активите и пасивите на КТБ на одиторските компании "Ърст енд Янг", "Делойт България" и "АФА" по международните стандарти за финансова отчетност. Именно те установиха, че към 30 септември дупката в КТБ възлиза на 3.7 млрд. лв., като над 3.4 млрд. лв. от тях са раздадени на кухи фирми, свързани помежду си.

Малко по-късно Европейската комисия констатира, че кризата с КТБ е разкрила "институционални и надзорни слабости", които подкопават доверието в банковия надзор и водят до съмнения за здравето на финансовия сектор в страната.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Горскио
    #7

    Делян Пеевски/Ахмед Доган е знаел за предстоящият фалит на КТБ няколко месеца преди затварянето и и съответно е изтеглил няколко десетки милиона лева в резултат на вътрешната информация с която е разполагал. . Не само прихващанията след затварянето на банката, но и милионите, изтеглени от Делян/Доган, трябва да бъдат конфискувани и добавени към масата на несъстоятелността

  2. kompetenten
    #6

    Всички тези неща бяха ясни поне една година преди поставянето на банката под особен надзор и последвалото обявяване в несъстоятелност, напълно достатъчно беше човек да погледне отчетите на банката и да сравни декларираните лоши кредити със средното за банковата система, веднага лъсваше измамата и ставаше ясно, че лъжат като разпрани. Вината е на управителя на БНБ и на банковия надзор.

  3. Коментарът е изтрит в 21:14 на 30 ноември 2021 от автора.
    #5
  4. Мата Хари
    #4

    Когтато започнат да печелят делата в Европейския съд потърпевшите от действията на БНБ и Искров,Цацаров и отбор съдийки,тогава пак ние ще оперем пешкира,а те ще си харчат комисионните от КОЙ .

  5. Коментарът е изтрит заради нецензурни думи или обиди.
    #3
  6. Просвета
    #2
  7. Много бързо го остановиха, респект и хвала на такъви институции...

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.