Ти си това, което четеш

Апелативният съд потвърди, че в прокуратурата шефовете могат да ругаят подчинени

18:37 | 27 март 2017 | 4 коментара

Борислав Сарафов, сн: БГНЕС

Софийският апелативен съд (САС) потвърди, че заместник-главният прокурор Борислав Сарафов е в правото си да обижда подчинени, да ги гони от срещи, стига това да се случва в работно време. Втората инстанция потвърди определението на Софийския градски съд, с който бе прекратено делото, заведено от следователя Страхил Каменички срещу Сарафов, съобщава сайтът "Правен свят".

Следовател Каменички се опита да заведе гражданско дело за 26 000 лева срещу своя шеф. Той се оплаква от оказан му натиск и обиди от Сарафов.

Това се е случило в дните след трагичния влаков инцидент в Хитрино. Зам.-главният прокурор се появил на оперативна среща, посветена на делото в Шумен. Той започнал да обижда следователите, казвайки им, че цяла България знае, че те са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго.

Сарафов се обърнал специално към следовател Каменички и му казал, че има заешко сърце, защото още не бил повдигнал обвинение на "двама убийци", имайки предвид машинистите на влака. Той казал на следователя, че "го е проучил" и че може да му "образува дисциплинарно производство пред прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет". Борислав Сарафов няма правомощия да стори това.

Каменички възприел поведението на зам.-главния прокурор като форма на натиск. Към онзи момент двамата машинисти били в психиатрията на болницата в Русе, възстановявайки се от шока. Те били напълно негодни за призоваване за предявяване на обвинения. По-късно експертизите по делото показаха, че отговорността трябва да се понесе от главния машинист на влака, а неговият колега няма никаква вина.

Съдът прекратява делото срещу Сарафов, позовавайки се на чл.132 ал.1 от Конституцията. В този текст от основния закон се казва, че магистратите и в частност прокурорите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове. Единственото изключение е да има извършено престъпление от общ характер.

В този случай въпросът е дали обидите и заплахите за образуване на дисциплинарно производство, каквото Сарафов не може да образува, са действия по служба. Магистратите имат единствено функционален имунитет, т.е. могат да бъдат съдени само за решенията им по делата, но не и за обиди към колеги.

В определението на апелативния съд не са обсъждани обидните квалификации, които Каменички твърди, че Сарафов е отправял. Апелативните съдии приемат, че Сарафов е в правото си да се разпорежда, включително и да изгони присъстващите.

В жалбата си следователят Каменички претендирал "раздвояване на персоналитета" на Сарафов. Заместник-главният прокурор присъствал на срещата в качеството си на прокурор, но му причинил неимуществените вреди в лично качество, твърди следователят. Според САС подобна претенция е несъстоятелна и затова приема предявения иск за недопустим, доколкото Сарафов се ползва с имунитет за действията си като прокурор.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.

Това е втори подобен случай с Борислав Сарафов. Преди по-малко от година дознателката от ГДБОП Любомила Ценова заведе две дела срещу Сарафов по идентични обвинения - оказан натиск по висящо разследване( "Агромах"), обиди и заплахи. Едно от тези дела се падна на съдия Калина Атанасова от Софийския градски съд, която даде ход по него. Това само показва, че в България има значение не толкова законът, а на какъв прокурор и съдия ще попадне човек.

При този случай Сарафов се видя принуден да се извини, а полицайката оттегли исковите си молби. Институциите тогава не взеха никакво отношение към случая.

Преди седмица се разбра, че Борислав Сарафов е изпратил сигнал до съдебния инспекторат срещу следователите, присъствали на срещата в Шумен. Той твърди, че те са провалили разследването за Хитрино, защото отказали да извършат първоначалните следствени действия в района на катастрофата.

Още по темата
Още от България