Армията трябва да намали зависимостта си от Русия

България трябва да намалява зависимостта си в сферата на отбраната от страни, които не са членки на НАТО, казва в интервю за Mediapool депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев, който е член на парламентарната военна комисия и бивш зам.-председател на комисията, която проверяваше проекта за закупуването на нов тип изтребители.

По думите му, ако се модернизира старата съветска техника, това трябва да става само по стандартите на НАТО .

"А не да се търси отново зависимост от страна, която не е членка на НАТО. Във всички стратегически документи на България се говори за намаляване на зависимостта в сектора на отбраната от страни, които не са членки на НАТО", казва той.

Според него хибридната война пречи на страните от Източна Европа да реализират пълноценно членството си в НАТО и изисква общ подход на европейско ниво.

Той е на мнение, че военното обучение в училищата трябва да бъде единствено теоретично, военната подготовка за пълнолетните да е задължително на доброволен принцип.  

Какво смятате за идеята за въвеждане на доброволна казарма, като стъпка към задължителната наборна служба?

По тази тема имахме разговори с "Обединени патриоти" още при обсъждането на коалиционното споразумение. И в двете предизборни програми има подобни ангажименти. При "Обединени патриоти" – за връщането на задължителната наборна казарма, а в програмата на ГЕРБ – разширяване на възможностите за доброволно военно обучение.

Така стигнахме до включването на вариант за разширяване на мерките за доброволно военно обучение в управленската програма. Един от основните принципи е то да бъде на доброволна основа. Не смятаме, че е необходимо да караме някой да върши нещо, което не желае.

Сега трябва да видим разчетите на Министерството на отбраната, какво са предвидили, различните варианти и т.н. Всичко още е в начална фаза.

При доброволната военна служба трябва да има ясно разграничение между лицата под 18 години и пълнолетните. Обучението в училищата трябва да бъде единствено теоретично, другите форми отварят много проблеми, които тепърва ще излизат.

За пълнолетните граждани и в момента е уредено в Закона за резерва възможност за обучение, как се провежда то за резервисти и т.н. Въпросът е те да се разширят, но единствено и само на доброволна основа.

Да видим какво ще предложат. Тогава ще обсъдим кой е най-приемливият вариант за ГЕРБ и "Обединени патриоти".

С какви инструменти разполага ГЕРБ, за да контролира и коригира работата в ресори като отбраната, които са в правомощията на вашия коалиционен партньор?

Основният инструмент на взаимен контрол между ГЕРБ и "Обединени патриоти"е коалиционното споразумение и срещите между ръководствата на парламентарните групи и на политическите партии. Поддържаме комуникация между министрите и депутатите в ресорните парламентарни комисии. Така координираме процесите.

Ако проблемите са по-сериозни, се отнасят на по-високо ниво, където се намира решение. До момента тази система работи.

Според вас само ниските заплати ли са причина за липсата на интерес към военната професия?

Не, въпросът е комплексен. Не са само ниските заплати, става дума и за мотивация и за рекламата на военната служба като привлекателна професия. Повечето професии, в които се търсят кадри, се рекламират. За съжаление министерството в това отношение разчита хората сами да намерят тази професия и не търси активно хора.

Ниските заплати са един от проблемите, който сме адресирали и в предизборните ни програми. С бюджета за 2018 година се отделиха 100 млн. лева допълнително, което позволи средно десет процентно увеличение на заплатите на военните, както средства за назначаване на 1300 военнослужещи.

За следващите години вече е договорено, чрез приетия в началото на годината План за увеличаване на разходите за отбрана до 2%, увеличение със средно около 150 млн. лева на година. Така в рамките на правителствения мандат през следващите три години заплатите на военнослужещите може да се увеличат с около 30%, както и да се реши проблемът с недокомплекта. Това е значително увеличение, което трябва да повлияе и на мотивацията на хората да останат да служат или да започнат кариера в армията.

Каква е визията на ГЕРБ за модернизацията на армията? Досега настоявахте трите големи армейски проекта да вървят заедно, но това като че ли няма как да се случи?

Концепцията ни беше всичките проекти да вървят едновременно. През 2016 година бяха приети проектите за придобиването на два нови патрулни кораба и нов тип изтребители. Тогава настоявахме министър Ненчев да внесе и проектът за бронираните машини, но той не беше готов. След заседанието на КСНС през май месец миналата година бе решено, да се разсрочат плащанията по проекта за новия самолет, за да се освободят средства за бойната машина и трите проекта да вървят едновременно.

Отказът на българската компания МТД "Делфин" да реализира проекта за патрулните кораби, не означава, че проектът остава на трупчета. Трябва да се види къде са били дефектите в проекта, за да се стигне до тази ситуация.

Военният министър Красимир Каракачанов съобщи, че на първо време ще бъдат внесени проектите за придобиване на нови изтребители и бронирани машини и ще се изчака с този за новите кораби.

Основният проблем, който трябва да се реши и за трите проекта е дали да се начислява ДДС. Дали предвидените бюджети за тях ще бъдат цена с ДДС или без ДДС. Това трябва да се актуализира в проектите.

Основният проблем, който излезе при проекта за корабите, бе че заради начисленото ДДС бюджетът на проекта от 820 млн. лева падна под 700 млн. лева. Тази цена слиза под прага, при който може да се реализира проекта.

Този въпрос е в сила и за другите два проекта. Дали бюджетът за нови изтребители ще бъде 1.5 млрд. лева с ДДС или без ДДС, дали за бойната машина са предвидени 1 млрд. лева с ДДС или без ДДС?

Това е един от основните проблеми, които Министерството на отбраната трябва да реши с финансовото министерство преди да бъдат внесени в Министерския съвет и Народното събрание.

ГЕРБ има ли политическа воля поне един от тези три проекта да бъде реализиран в рамките на правителствения мандат?

Ние искаме и трите проекта да бъдат стартирани още тази година и да бъдат финализирани процедурите по тях. Има надежда това да стане още до края на годината. Сроковете за доставките, разбира се, ще бъдат различни.

Реално погледнато, парите са отделени. Имаме политическа воля това да се случи. Въпросът опира и до подготовката на проектите от Министерството на отбраната. Към момента актуализираният проект за самолетите и този за бронираните машини са във фаза на междуведомствено съгласуване между Министерството на отбраната и останалите министерства. Надяваме се в кратки срокове този процес да приключи и проектите да влязат в Народното събрание, за да бъдат обсъдени и после с бързи темпове МО да може да проведе процедурите.

Според експерти обаче МО много трудно би могло да се справи с едновременното реализиране на три толкова скъпи проекта. При последните два подобни проекта – за купуването на нови хеликоптери и товарни самолети. Тогава се наложи сделките да се предоговарят и България да откаже част от поръчките?

Концепцията за реализирането на новите проекти е съвсем различна. Първо, тогава проектите не бяха финансово осигурени. Бяха сключени договори без да са предвидени средства за тяхното изплащане и министерството се чудеше от къде да намери пари. През 2009г, МО дължеше над половин милиард лева по тези проекти, които не бяха осигурени.

Това наложи да се предоговорят проектите, за да се намали обемът им и дължимата сума по тях. Тогава всички капиталови разходи отиваха за тяхното изплащане. В допълнение не беше предвидена следгаранционната поддръжка и управлението на жизнения цикъл на въоръжението, което доведе до допълнително увеличаване на разходите и до ден днешен представлява проблем.

Сега подходът е съвсем различен. Има решение на Народното събрание, което определя финансовата рамка на проектите. Тази рамка заляга в бюджета на републиката за следващите години. Тези средства са извън бюджета на Министерството на отбраната, за да не могат да бъдат харчени за нещо друго. Те са целеви само и единствено за тези проекти.

Основният проблем – финансирането, е решен.

Оттук нататък остава експертизата и работата на Министерството на отбраната. То трябва а проведе достатъчно прозрачно и бързо процедурите, така че да може обществото да е сигурно, че са взети най-добрите решения.

Какво мислите в ГЕРБ за плановете на военния министър да ремонтира и дори да модернизира старата съветска техника, която все още е на въоръжение в нашата армия? Не е ли това излишно наливане на средства без да се придобиват съвременни способности?

Конкретно за изтребителите МиГ 29 става въпрос за поддръжка. Те трябва да летят минимум до 2024 година. Даже утре да се сключи договорът за придобиването на нов тип изтребител, те ще са необходими поне до 2024 година, тъй като доставката и усвояването на новите ще изисква години.

За това е необходима поддръжката. Не знам до колко има смисъл да се модернизират при положение, че се върви към нов многоцелеви самолет.

Как ще коментирате ситуацията с транспортните самолети "Спартан" и вертолетите "Кугър", които не се поддържат и не летят?

За Спартан-ите въпросът е защо се е стигнало до тук при положение, че договорите са с ясен срок и от пет години се знае кога изтича поддръжката им. Защо не е тръгнала процедура, за да не се получава луфт между двата договора за поддръжка не мога да кажа. Трябва да се види отговорността на хора, които се занимават с планирането. За всички е ясно, че договорите изтичат.

Това забавяне е недопустимо, тъй като за всички е било ясно кога изтичат договорите.

Виждате ли като заплаха за националната сигурност разделението в обществото по линия на Русия?

Разделението русофили/русофоби не е от вчера в българското общество. Това е основна тема от Освобождението насам.

Тук обаче има и нещо, свързано с модернизацията на армията, която касае отношенията с Русия. Ние сме страна членка на НАТО и ако вървим към модернизация на стара съветска техника, това трябва да означава единствено и само модернизация по стандартите на НАТО с НАТО-вски елементи, а не с руски части.

Ако ще се модернизира дадена техника. Има въоръжение и оборудване, което може да продължи да се използва, но това означава, че трябва да се сложат съвременни НАТО-вски системи за управление, за комуникация, за защита и т.н. Това ще доведе не само до модернизиране на техниката, но и до постигане на по-добра съвместимост с нашите съюзници.

А не да се търси отново зависимост от страна, която не е членка на НАТО. Във всички стратегически документи на България се говори за намаляване на зависимостта в сектора на отбраната от страни, които не са членки на НАТО.

Мислите ли, че МО в момента прави достатъчно за намаляването на тази зависимост? Има дори коментари в обратна посока.

МО в момента преговоря с Руската федерация само за поддръжка на МиГ 29. Кой какви други планове има е друг въпрос, но единственото реално нещо към момента е ремонтът и поддръжката на МиГ 29, което трябва да се случи, за да се осигури летателната им годност.

Как България трябва да реагира на хибридните заплахи?

Най-вече с информираност, с добиването на повече информация и достоверност на източниците. Ако не си проверяваме източниците на информация, ставаме жертва на фалшиви новини.

Социалните медии също започват да приемат много по-сериозно проблема с фалшивите новини, които са основният инструмент на хибридната война.

Медиите също имат отговорност да проверяват източниците си на информация. Защото след като никому известен сайт тиражира дадена новина, тя вече достига и до медии, известни със своята достоверност, и нещата излизат извън контрол.

Смятате ли, че хибридната война вече пречи на България за пълноценното ѝ членство в НАТО?

Не само на България, но и на много страни в Източна Европа. Проблемът не е само в България. Подобни информационни кампании се провеждат във всяка една страна от Източна Европа. Вече има агенция на ЕС, която се бори с този проблем, също така НАТО изгради своя стратегия за адресиране на проблема.

Няма как една страна да се справи сама. Трябва общ подход, тъй като проблемът е глобален вече и няма как да има едностранно решение.

Смятате ли, че в това си състояние армията е способна да изпълнява конституционните си правомощия?

Състоянието на армията трябва да се подобри. Става въпрос обаче не само за наливане на финанси, а и за тяхното управление. За какво се харчат парите в отбраната и дали отиват за способности и за повдигане на социалния статут на хората в системата и тяхната мотивация или отиват за неща, които не вършат работа?

Това е основното, армията има своите проблеми. Но хората с много висок морал успяват да постигат своите задачи.

Как оценявате дейността на върховния главнокомандващ досега?

Ролята му е определена в Конституцията и Закона за отбраната и въоръжените сили.

Колкото до това, че той е генерал от резерва, напълно нормално е за него темата да е присърце и да я повдига. Той е прекарал последните 30 години в армията и продължава да живее с нея.