Mediapool.bg - новини, анализи, коментари

Армията все по-уверено се движи към численост 24 000

08:41 | 26.05.2010 | 4659 прочитания | Никола Лалов
Размер на текста
Българската армия е голяма, а поддръжката й излиза скъпо на данъкоплатците. Затова се очаква до края на годината въоръжените сили да преминат през поредно съкращение, като според неофициална информация числеността може да бъде свита и с над 5 хиляди бройки. Пътят към крайната цел – малка, но мобилна и модерна армия - минава както през съкращения, без които увеличение на заплатите в сектора в условия на намален бюджет не може да има, така и през освобождаване от несвойствени функции. Въпросът е ще бъде ли направена решителната крачка към съкращения и реформи или ще продължат половинчатите стъпки, но при занижен бюджет за армията.

Числеността на армията към момента е 32 000, като има и кухи бройки. Въпреки че след 1989 г., когато бе над 100 000 души, численият състав на армията бе свит на няколко етапа, България остава на едно от първите места в ЕС по брой военнослужещи на глава от населението и средства за тяхната издръжка.

Очаква се параметрите на предстоящото съкращение да станат окончателно ясни към септември, когато ще бъде подготвена Бяла книга за развитието на българските въоръжени сили. Най-споменаваната цифра за новата численост на армията обаче се движи около 24 000. Според неофициална информация такива са и препоръките на НАТО. Тази цифра впрочем бе посочена още преди десетина години от американския генерал ген. Хенри Кифенаар, който бе поканен у нас да анализира сектора.

Сега от МО твърдят, че ще разчитат само на собствена експертиза, но нещата пак отиват в тази посока. До момента военният министър Аню Ангелов отказва да се ангажира с конкретна бройка, но и последният доклад на Министерския съвет отчете спешната необходимост от съкращения.

В България на 10 000 души се падат 45 военнослужещи, като по този показател в ЕС ни изпреварва само Гърция със 119 военни. За Австрия, която е с близо по численост население до България – 12.

Затова пък средствата, които България отделя за издръжката на един военнослужещ, са многократно по-ниски от средното за ЕС. Страната харчи 23 524 евро за един военнослужещ годишно, а Австрия - 245 962 евро.

Аню Ангелов наскоро обяви и амбицията в рамките на реформата да бъдат постигнати средно ниво на заплащане в армия за НАТО, като пътят към тази цел преминава и през съкращения.

В същото време бюджетът за отбрана тази година рязко падна и се очаква да остане на по-ниски стойности до края на правителствения мандат. Така вдигането на заплатите става непостижимо без значителна редукция.

Обявяваното до момента мото при провеждането на съкращенията е – осигуряването на малка, но мобилна и модерна армия.

В момента обаче голяма част от българските военнослужещи изпълняват несвойствени задачи като охрана и чистене. Те се превърнаха в най-скъпоплатените охранители. Малък процент от армията се върти в мисиите зад граница, които са всъщност най-важният засега български принос към ангажиментите ни като съюзник в НАТО.

Армията стана толкова привлекателен работодател, че политическото ръководство вече се чуди как да се отърве от многото дами, напиращи да станат кадрови войници. В момента те вече са 12% от числеността на армията, като средният процент за НАТО варира между 8 и 9%.

В същото време общественият авторитет на военните все повече пада.

Съкращенията на армията трябва да минат и през промяна на целите и задачите на Българската армия, които въпреки намалението на числения състав, не са променяни от години. На първо място армията да се освободи от охранителните си функции и други несвойствени задължения за нея.

Сега обаче предстои приемането на Стратегия за националната сигурност и други концептуални документи.

Аню Ангелов до този момент показва воля за реформи, като вече успя да реализира визията си за интегриран модел на МО, при който се избягва дублирането на структури и да обяви съкращения в администрацията и висшите командни звена.

Предстои да се види дали армията ще се доближи възможно най-близо до цифрата 24 000, което можеше да стане още при предишното съкращение или ще продължи поетапната редукция години напред, но вече при далеч по нисък бюджет.

Всичко това трябва да се съгласува и с президента Георги Първанов, който традиционно се обявява срещу съкращения и отнемане на привилегии за военнослужещите. Предвид заявката му за развитие на собствен политически проект след приключване на президентския мандат, е трудно да се предвиди дали държавният глава ще подкрепи реформите в армията или ще продължи да гледа на военнослужещите като електорален резерв, примамван със "социални" послания.

Отпечатване
Още по темата
© Copyright 2014 Mediapool.bg All rights reserved