"Атака" е партията с най-антизападни позиции в цяла Европа

"Атака", която е част от управлението в България, е най-антизападната партия в Европа. Още четири български партии, сред които и основната опозиционна БСП (на 14 място) влизат в Топ 30 на на антиевропейските политически сили на континента. Това сочи изследване на Европейския съвет за външна политика (ECFR). То разглежда европейските партии и от гледна точка на идеологическата им близост до Кремъл.

Изследването е включило всички 252 партии, представени в националните парламенти на държавите от Европейския съюз, като е събрало достатъчно данни да класира 181 политически сили в 22 страни.

Класацията е направена спрямо опозицията им срещу западния либерален модел. В първите тридесет влизат освен "Атака" и Българската социалистическа партия (БСП), "Алтернатива за българско възраждане" (АБВ), "Патриотичен фронт" и Движение "Презареди България".

Изследователите посочват, че първите 30 формации отхвърлят всички или почти всички елементи на западния политически ред. Те подкрепят по-близките връзки на държавно ниво с Русия, против санкциите са или имат контакти с режима в Кремъл. Искат да прекратят фокусирания върху ЕС и НАТО подход към сигурността. С малки изключения обаче те едва ли ще дойдат на власт.

От цяла Европа на първо място е Атака, а на 20-то място е класиран "Патриотичният фронт" – коалицията между ВМРО и НФСБ в предходния парламент. Тогава те бяха част от управлението, а сега заедно с Атака са официален коалиционен партньор на ГЕРБ под името „Обединени патриоти“.

Изследването разкрива и нагласите на останалите, смятани за основни политически играчи у нас: ДПС попада в групата на умерено антизападните партии, ГЕРБ – на умерено прозападните. Единствените откровено прозападни партии са ДСБ и Реформаторският блок.

Повечето партии от умерено антизападните предпочитат близки връзки с Русия и вдигане на санкциите, както и са свързани с управлението в Москва. Изключения са някои сили от Финландия, Италия, Полша и Естония. Българският представител в тази част от класацията е ДПС.

Балансът на партиите в политическите системи определя цялостната ориентация на страната и по този показател България се нарежда сред държавите, които клонят към антизападни позиции, заедно с Австрия, Гърция, Унгария и Словения.

"България и Гърция пострадаха тежко от икономическата криза след 2008 г. и бяха ключови транзитни държави по време на бежанската криза", отбелязва авторът на изследването. Влиянието на бежанския проблем е очевидно в България.

Подкрепата за управлението на Башар Асад в Сирия разделя страната от останалата част от Европа, наблюдават се и желание за по-добри отношения с Русия, опозиция на санкциите и скептицизъм към трансатлантическите отношения. Но подкрепата за ЕС е сравнително висока и "за разлика от Унгария премиерът Бойко Борисов се е опитвал да сдържи руското влияние, често влизайки в конфликт с български бизнес елити".

Отказът на България да даде на Кремъл достъп до въздушното си пространство за операции в Сирия през 2015 г. демонстрира, че за София солидарността към НАТО е най-важна. Но проруският лагер в страната критикува остро подобни усилия и те могат да струват много на полето на вътрешната политика, пише в изследването.

"Русия не носи пълната отговорност за скорошния идеологически бунт в Европа, но може тепърва да спечели най-много от него", коментира авторът на доклада Гюстав Гресел.

Класацията е направена от 91 изследователи и водещи журналисти (трима от България) от всички европейски държави. Те са оценили възгледите на партиите по 12 параграфа – подкрепа за ЕС; за либерализма и секуларизма като европейски ценности; за политиките на сигурността с фокус към НАТО и ЕС; подкрепата за трансатлантическите отношения; свободната търговия и глобализацията; отношенията с Русия; мнението им за санкциите срещу Кремъл; подкрепата на държавата за Украйна; бежанците и миграцията; войната в Сирия; свързаност на партията с Русия.

Сумата от отговорите им е послужила за индексирането на политическите сили по скалата.