Бъдещето на пушачите: Намаляването на вредата печели поддръжници

Все по-голям брой здравни системи поставят акцента върху продуктите с намален риск. Това се отразява и в приетите регулации, пише Матиас Валенфелс във втората част на проучването си за новите бездимни изделия, публикувана в специализираното германско издание "Ерцте цайтунг" (Ärzte Zeitung – или "Лекарски вестник"). Тук можете да прочетет първата част.

Тютюневата индустрия отдавна разработва изделия с модифициран риск в сравнение с конвенционалните горими цигари. Този алтернативен подход за намаляване на вредата за пушачите, които не желаят или не могат да се откажат от пушенето, привлича все повече интереса и на регулаторните органи.

Един пример е регулаторният орган в САЩ - Агенцията по храни и лекарства (АХЛ), която се опитва да наложи промяна на парадигмата за регулиране на тютюна и никотина, чрез тютюневите изделия с модифициран риск (ТИМР). Тази категория продукти е предвидена в законодателството през 2009 г. Централен елемент от новата стратегия за борба с тютюнопушенето през следващите години, оповестена от АХЛ през 2017 г., си остават никотинът и неговият потенциал за пристрастяване.

Но що се отнася до детайлите, АХЛ въвежда едно тънко разграничение. Макар че отбелязва общия риск от зависимост към никотин, Агенцията посочва, че основният риск е свързан с горенето на тютюна в цигарата – и този процес на горене поражда рисковете за здравето. Затова сега Агенцията набляга и на контрола на вредното въздействие и на стимулиране на иновативни системи за нагряване, при които тютюнът се изпарява до освобождаване на никотина.

За да получат одобрение за тютюнево изделия с модифициран риск (ТИМР), производителите следва да докажат на АХЛ, че продуктите, като например снус, електронни цигари или тютюневи изделие с нагряване, са по-малко вредни от конвенционалните тютюневи изделия или че са със значително намален рисков профил по отношение на заболявания, свързани с пушенето. Изделията следва да освобождават по-ниски концентрации на вредни вещества или изобщо да не съдържат такива.

Според АХЛ между 2011 г. и 2017 г. са подадени 35 заявления за ТИМР, като всички са или отхвърлени, или оттеглени. Кандидатите не успяват да представят научни доказателства за намалена вреда.

В момента "Филип Морис Интернешънъл" има подадено заявление за одобрение на системата за нагряване на тютюн IQOS като тютюнево изделия с модифициран риск, а "Р. Дж. Рейнълдс Табако" очакват одобрение за шест вида снус с марка Camel.

Независимо от това, потребителите трябва да се вслушат в решенията на АХЛ, защото "златният стандарт" е всъщност равносилен на отказа от употреба.

Професор Бернхард-Михаел Майер, токсиколог и фармаколог от Университета в Грац, е на мнение, че електронните цигари и изделията с нагряване са "историческа промяна в подхода за намаляване на вредата от тютюна". Според него големият брой лабораторни изследвания, клинични проучвания и общо над "100-те милиона години на употреба на изпарители" без регистрирани вредни ефекти показват ясно положителните последствия от преминаването от цигари към продукти с намален риск. Подобно на Майер, все повече експерти по зависимости и по обществено здраве се обявяват в подкрепа на подходите за намаляване на вредата като сериозна алтернатива. В указанията, издадени от Британския национален институт за здраве и добра здравна грижа относно намаляването на вредата от тютюна, се казва, че "токсините и карциногенните вещества в тютюневия дим, а не никотинът, са основен причинител на смърт и заболявания."

На този етап Коалицията срещу тютюнопушенето (ABNR, Aktionsbündnis Nichtrauchen) и Германският център за изследване на рака (Deutsches Krebsforschungszentrum) се придържат към класическите подходи за превенция на тютюнопушенето. В свой доклад ABNR призовава за по-сериозна подкрепа на усилията за отказ от пушенето: "Необходими са нормативни мерки, които дават възможност на обществените здравни системи да покриват разходите за доказано работещи методи за отказ от тютюнопушене."

Просто спрете, каквото и да става

Пациентите не са единствените, които изпитват разочарование, когато опитите им да спрат да пушат се провалят. Лекарите все още не са на едно мнение относно препоръката за преминаване на алтернативи с намален риск.

Четири от пет общопрактикуващи лекари са на мнение, че "само пълният отказ от пушене може да подобри здравето и да увеличи живота на хората, които днес пушат". Това е констатация на база качествено пазарно проучване, проведено по поръчка на "Филип Морис Интернешънъл". По данни на компанията, в проучването са запитани 54 общопрактикуващи лекари и 39 медицински специалисти в Германия. Резултатите не са изненадващи за преподавателката Уте Монс, директор на отдела за превенция на рака в Германския център за изследване на рака (DKFZ)

"При много общопрактикуващи лекари се наблюдава дефицит на знания относно методите за отказ от вредния навик на пушенето. Би било прекалено да искаме от тях да познават пълната гама от продукти с намален риск", обяснява тя в интервю за Ärzte Zeitung.

Спори се дали лекарите трябва да препоръчват от самото начало изделия с нагряване или електронни цигари като алтернативи с намален риск в рамките на подхода за намаляване на вредата в случаи на пациенти, които искат да спрат да пушат или такива, при които са налице затруднения при отказа. Данните на "Филип Морис Интернешънъл" за намалените нива на токсини в аерозола от системата за нагряване на тютюн IQOS бяха потвърдени до голяма степен от Федералния институт за оценка на риска по време на 15-тата Конференция за контрол на тютюна, проведена в Хайделберг. Според проучването на ФМИ, 96% от лекарите са съгласни с твърдението, че продуктите с намален риск представляват алтернатива за пациенти, които пушат и не искат да се откажат.

"По мнение на DKFZ, да се отрича категорично принципът за намаляване на вредата не е обоснован подход за бъдещето", казва експертът от DKFZ Уте Монс. Тя добавя, че по нейно лично мнение електронните цигари и тютюневите изделия с намален риск са по-добра алтернатива на продължителното пушене, но подчертава, че спирането на пушене при спазване на указанията трябва да е първият избор. DKFZ извършва преглед на публикуваните от ФМИ проучвания. Монс отбелязва, че лабораторните анализи са много обстойни, но остават известни съмнения, свързани с методологията на клиничните проучвания.

Предмет на спор е и основата за сравнение. Попитан от Ärzte Zeitung, д-р Волфганг Гребе, специалист по вътрешни болести и спортна медицина с частна практика във Франкенберг, определя себе си по-скоро като хардлайнер. "Целта на консултациите за спиране от пушене винаги трябва да е пълен отказ. Пристрастяването на пациента няма да се повлияе от изделията с намален риск", отсича Гребе, който предлага редовни курсове за отказ от тютюнопушене.

Палитрата от варианти за терапия е огромна – обяснява той и посочва поведенческа терапия или дори лекарства за никотин-заместваща терапия. Ако пациентът пропуши отново, се препоръчва повторно преминаване на курса от консултации за отказ от пушене.

За разлика от него, д-р Кристоф Нилен, който има практика по вътрешни болести, ангиология и флебология в Мюонхенгладбах, препоръчва изделията с намален риск като алтернатива на продължителното пушене. Неговите аргументи са ниският процент на възприемане на никотин-заместващите терапии и ниската успеваемост на консултациите за спиране на пушене.