Ти си това, което четеш

Българската граница – най-смъртоносната за източногерманците

На българската граница през годините на социализма са били убити при опит за бягство повече граждани на Източна Германия – бившата ГДР - отколкото във всичките останали соцстрани, взети заедно. Това драматично за реномето на България заключение направи в сряда вечерта в най-гледаното време по германския телевизионен канал NDR политологът Щефан Апелиус.

В навечерието на годишнината от падането на Берлинската стена телевизията излъчи видеосюжет за опита за бягство през 1983 г. на 18-годишния младеж от ГДР Франк Майер. Подлъган от убеждението, че българските граници не може да са така зорко охранявани, както тези в родината му, той е заловен на границата с Гърция и след две ужасни седмици в следствения арест в България е изпратен обратно в ГДР, където попада в затвора заради опита си да се измъкне на Запад.

За Щефан Апелиус Франк Майер е имал просто невероятен късмет, защото е можел да остане завинаги в някой от многобройните безименни гробове край българските граници, приютили неизвестни и до днес жертви на най-хуманния строй в историята.

Политологът установява преди време, че темата е напълно забравена от колегите му, а в обществото цари пълно невежество по въпроса. Разследванията му в Службата за архивите на ЩАЗИ, разговорите със свидетели и частично информацията, получена от България, са послужили за материал на книга, която излиза сега от печат в Германия. Готви се и телевизионна документация за източногерманските жертви, застреляни по българските граници.

В ГДР, съобщи Щефан Апелиус, са се ширели митологичните слухове, че България почти не охранява границите си, че страната няма пари дори да зареди автоматите на граничарите си с патрони, така че бягството оттам изглеждало в очите на много източногерманци едва ли не като туристическа разходка.

Истината  е била в много случаи жестока, а българските граничари или цивилни сътрудници на властите безмилостни към бегълците, повечето от които в предимно юношеска възраст.

В момента Щефан Апелиус е единственият, който може да даде информация за много водещи се като безследно изчезнали граждани на някогашната ГДР. На него му се налага да посещава близки на бегълци, които с десетилетия са живели с надеждата, че родственикът им е все още жив някъде по далечния свят, за да им съобщи печалната истина, а в някои случаи дори да им укаже точното място в България, където са заровени телата на убитите. Повечето гробове остават засега неизвестни.

Опитите на някои от близките след 1989 г. да получат информация от българска страна са били безрезултатни. Апелиус разказа пред германската публика, че архивите на службите за сигурност в България не са били отваряни и са недостъпни до ден днешен. «Опитате ли се да научите нещо за онези години в днешна  България от официалните власти», каза ученият, «се сблъсквате веднага с непроницаема стена от мълчание. Нещо повече, когато в България забележат, че някой проявява конкретен интерес към архивите, необходимите документи бързо и безследно изчезват.»

Предаването и предстоящата книга на Щефан Апелиус приповдигат завесата от една премълчавана досега и в двете страни страшна истина - избиването на беззащитни цивилни по българските граници преди 1989 г. Като български граждани знаем добре, че броят на нашите собствени сънародници, станали жертва на терористичния комунистически граничен режим едва ли отстъпва на този на чужденците. Разкриването на истината и търсенето на сметка от извършителите на тези деяния е наша вътрешна нерешена до днес задача. За  жертвите от бившата ГДР сега неминуемо ще бъде сезирана прокуратурата в Германия. За предумишлено убийство тук давност няма. На България като страна членка на Евросъюза ще се наложи да прояви съвършено различен подход към тези позорни деяния от нейното минало.

Други материали от автора може да намерите на блоговете http://www.de-zorata.de/ и www.de-zorata.de/blog

Още по темата
Още от България

Какво правителство ще е най-добро за страната?