Българските ученици остават най-неграмотни в Европа

Въпреки значителното намаляване на дела на учениците със слаби оценки 15-годишните български ученици остават последни по грамотност в Европа и на 47-о място сред 65 развити държави и икономики в света. Това показват резултатите от авторитетното международно изследване в областта на средното образование PISA (Програма за международно оценяване на учениците) за 2012 г.

У нас 44% от учениците не са се справили на тестовете по математика, четене и природни науки при 41% през 2009 г.

Еврокомисията поставя България в групата на десет държави членки на ЕС, които са постигнали "значителен напредък" в намаляването на дела на учениците със слаби резултати и при трите основни умения. Причината е, че под "значителен напредък" се разбира ръст над 2 процентни пункта.

Въпреки това българските ученици остават далеч от средното равнище на компетенциите спрямо връстниците си не само в Европа, но и по света. Освен това разликата в постиженията на най-добре и най-зле представящите се българчета е най-голямата спрямо останалите държави в Европа. Основната причина за това е социално-икономическото положение на семействата на учениците.

Само 4% от българските ученици са постигнали отлични резултати, сочи изследването. Според него момичетата се справят значително по-добре от момчетата. Слабите оценки са предимно на ромските деца и на тези от бедни семейства.

Препоръката на ЕК към страната ни е най-после да бъде приет Законът за училищното образование, който се подмята между ресорното министерство и парламента още от времето на правителството на ГЕРБ, както и да се подобри достъпът до образование за децата в неравностойно положение и особено за ромите.

Общият извод от проучването на PISA е, че за да бъдат политиките ефективни, е необходимо те да бъдат съсредоточени върху подобряването на основното и средното образование. След това обикновено е прекалено късно да се компенсират възможностите, пропуснати в училищна възраст, се посочва в изследването на PISA.

В анализа се подчертава, че социалният и икономическият статус на учениците имат значително отражение върху постигнатите резултати, като за учениците от домакинства с ниски доходи е много по-вероятно да постигнат слаби резултати по математика, четене и природни науки. Сред другите важни фактори са предимно негативните ефекти във връзка с мигрантския произход, голямото значение на получаването на образование и грижи в ранна детска възраст.

Четене

Средният резултат на нашите ученици по четене е 436 точки при 429 при предишното изследване от 2009 г. Въпреки това българските деветокласници сериозно изостават спрямо средните нива – 496 точки на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Сходни по успех са ученици от държави като Кипър (449 т.), Румъния (438 т.) Тайланд, Чили и Коста Рика (441 т.). С най-добри постижения са 15-годишните в китайския мегаполис Шанхай - 570 т., а в дъното е Перу с 384 т.

В Европа българските ученици са на последно място по умения по четене, като 40% не са се справили на теста при средно 16.6% за ЕС. Целта на Брюксел е през 2020 г. броят на учениците със слаби оценки да бъде под 15%, като е възможно тя да бъде постигната, ако тенденцията за намаляване се запази, смята ЕК. До момента седем държави от ЕС са достигнали тази цел, като това са Естония, Ирландия, Полша, Финландия, Нидерландия, Германия и Дания.

Математика

По математика, която е акцент на тазгодишното изследване, българските 15-годишни ученици са последни в Европа и на 47-о място сред връстниците си от 65 държави.

Резултатът по математика на деветокласниците ни е 439 т. при среден за ОИСР 494 т. Близо до нас са учениците от Румъния и Кипър, които имат съответно 440 и 445 т.

Под критичното второ ниво по математика остават 43.8% от деветокласниците ни при 23.1% средно за ОИСР. През 2009 г. делът на 15-годишните на второ ниво бе 47.2%.

След нас по математически познания се нареждат децата от Обединените арабски емирства, Казахстан, Тайланд, Чили, Малайзия и Мексико. Първите седем държави с най-добро представяне са от Азия. Шанхай (Китай) e на първо място по математика с резултат 613 т., следван от Сингапур (573 т.). Сред първите седем се нареждат още Хонконг (Китай), Тайван (Китай), Корея, Макао (Китай) и Япония.

Първата европейска държава е Лихтенщайн, която е на 8-о място. Естония е на 11-о място с 521 т., след нея е Финландия - 519 т. В дъното на таблицата са Перу (368 т.), Индонезия (375 т.), Колумбия и Катар (376 т.).

Еврокомисията отчита, че от 2009 г. насам няма напредък при намаляването на дела на учениците със слаби резултати на равнище ЕС. Въпреки това четири държави членки - Естония, Финландия, Полша и Нидерландия - се нареждат сред държавите с най-добри резултати в цял свят, като делът на учениците със слаби оценки по математика е сведен под 15%, каквато е целта на ЕС за 2020 г. България е поставена в група с още шест страни, където се отчита значителен напредък заради подобряването на резултатите с над 2 процентни пункта спрямо 2009 г.

Природни науки

Единствено в областта на природните науки българските ученици изпреварват румънските в Европа, но резултатите им остават под средния за ОИСР. Деветокласниците ни са получили 446 т. при средно 501 т. Връстниците им от Румъния са постигнали среден резултат от 439 т.

Под критичното второ ниво са около 36% от учениците у нас. Пет държави и икономики превъзхождат всички останали участници в представянето по природни науки. Това са Шанхай (580 точки), Хонконг (555 точки), Сингапур (551 точки), Япония (547 точки) и Финландия (545 точки).

Еврокомисията отчита стабилно повишаване на уменията по природни науки в целия ЕС, като десет държави вече са постигнали целта от 15% слаби оценки. Това са Чехия, Германия, Естония, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Полша, Словения, Финландия и Обединеното кралство.

37% от българските ученици са постигнали слаби оценки, като в тази област се представяме най-добре от трите теста.

Проучването

Проучването PISA се провежда на всеки три години, откакто бе въведено през 2000 г. В проучването PISA за 2012 г. са участвали 34-те държави членки на ОИСР и 31 държави партньори, което представлява над 80% от световната икономика.

Около 510 000 ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца са участвали в тестовете по математиката, четенето и природните науки.

Базата от информация, която PISA осигурява, дава възможност на създаващите политиката и педагозите да идентифицират характеристиките на силните образователни системи и да адаптират политиките си.