Българският Лувър се руши година след откриването, виновни няма

По-малко от година след рязането на лентата на българския "Лувър", в който бяха налети над 27 милиона лева, вече се руши, съобщи vesti.bg.

В две от залите мазилките са паднали, като снегът и минусовите температури се оказали виновни. "Квадрат 500", както е името на музея, се отоплява само частично заради неработещи климатици.

Пострадали хора няма, виновни също, става ясно от съобщенията на Националната художествена галерия (НХГ) и на изпълнителя "Главболгарстрой".

НХГ: Изпълнителят ще възстанови щетите

Пострадали са залите с номера 12 и 13. Част от мазилката на таваните е паднала заради възникнал технически проблем в една от инсталациите в сградата на НХГ.

"На първо място, трябва да подчертаем, че няма пострадали и няма опасност за живота и здравето на посетителите на НХГ, тъй като залите бяха своевременно затворени за публика", се казва в съобщение на НХГ.

Специалистите в музея са предприели действия за осигуряване безопасността и на произведенията на изкуството.

"Тъй като договорът за ремонт на сградата включва гаранционен срок, фирмата-изпълнител ще предприеме съответните действия по отстраняването на проблема в инсталацията и по възстановяването на падналата мазилка", се казва още в съобщението на НХГ.

ГБС: Не ни влиза в задълженията, но ще го поправим при условия

Вярно е, че сградата има 5-годишен гаранционен срок, но проблемът не касае нашите гаранционни отговорности, се казва в официална позиция на "Главболгарстрой".

От компанията се аргументират, че сградата е частично реновирана, както в част "Отопление, вентилация и климатизация", така и в част "Архитектурно-строителни работи", съгласно проект, предоставен от възложителя по договор.

В него няма предвидени строително-монтажни работи за подобряване топлоизолационните характеристики на сградата - не е подменяна старата дървена дограма и няма нови топлоизолации. Вентилационната система също не е подменяна.

Въпреки това в рамките на коректните взаимоотношения, а не поради гаранционни задължения, поехме ангажимент за съдействие при точното установяване на причините, довели до дискомфорт в част от залите на сградата, както и за евентуални технически решения по отстраняване на възникналия проблем, се казва в позицията на "Главболгарстрой".

Сагата на "Квадрат 500"

Идеята за Национална галерия "Квадрат 500" има почти 17-годишна история, преминала през седем министри на културата. През април 1999 г. Емма Москова (1997-2001 г.) поставя началото, като създава работна група, която стига до извода, че комплексът от сгради е подходящ единствено за музей на изобразителните изкуства. Тогава e освободена и сградата на Техническия университет, който се изнася изцяло в кв. "Дървеница" в София. В мандата на Нина Чилова сградата е почистена, а по времето на Стефан Данаилов се укрепва северното крило, където са предвидени голяма зала за експозиции, хранилища и реставрационни ателиета.

При управлението на ГЕРБ, в първия си мандат, министър Вежди Рашидов сключва договор за европейско финансиране по програма "Регионално развитие". По негово време се организира публичен конкурс за проектиране, спечелен от архитект Янко Апостолов. Проектът е приключен във втория мандат на Рашидов като министър на културата.

Близо 2000 произведения са разположени на 16 000 кв. метра изложбена площ в 28 зали на четири етажа.

Половината от творбите са на български автори, а другата половина е от Европа, Азия, Африка и Америка. Най-старото родно произведение е "Портрет на Неофит Рилски" от Захари Зограф от 1838 г., тук са и "Ръченица" на Иван Мърквичка, "Връщане от пазар" и "Контрабандисти" на Ярослав Вешин. Има и работи на Владимир Димитров- Майстора, Борис Денев, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Жеко Спиридонов, Васил Стоилов, Бенчо Обрешков и др.

Сред най-новите произведения са три платна на Жорж Папазов, откупени през 2012 г. от парижка галерия. Има и живопис на Христо Явашев (Кристо) от студентските му години.

Най-ранната чужда творба е "Кръщение Христово" от края на ХV век, най-вероятно излязла от ателието на Андреа дел Верокио, представител на Флорентинската школа по време на Италианския ренесанс.

С висока художествена стойност е датираната от 1526 г. олтарна композиция "Мадоната с Младенеца, Св. Роко и Св. Себастиан" на Джовани Росо.

Живописта на Източна Европа е представена от художници от Русия, Литва, Румъния, Сърбия, Хърватия, Чехия, Унгария, Германия.

Изкуството от Централна Америка включва забележителни керамични произведения от класическия период (200 г. пр. Хр. - 900 сл. Хр.),, принадлежали на цивилизацията на маите ,колекция керамични фигури от остров Хайнан, уникална сбирка от Еквадор от предкласическия период, забележителен съд за тамян и няколко съда от глазирана и оцветена керамика от Перу.