Ти си това, което четеш

Българското училище задълбочава социалните неравенства вместо да ги преодолява

Резултати от започналите най-накрая промени се очакват след години и дори десетилетия
Мартина Бозукова | 12:33 | 07 декември 2016 | 10 коментара

Ако си от бедно или необразовано семейство, ако в дома ти няма книги и не посещаваш профилирана паралелка в т.нар. елитни училища, вероятността да усвоиш базови знания и умения в училище, които да са ти от полза в живота, са минимални. Тези печални изводи за пореден път се затвърждават от последното издание на международното оценяване PISA 2015, които бяха представени във вторник.

Проблемите са идентифицирани и са ясни отдавна, но промените в образователната система, които трябва да дадат отговор, започват да се въвеждат едва през тази година след близо 10-годишно закъснение и лутане на правителствата в провеждането на образователна реформа. Сега започващите промени, които ще влизат в сила поетапно за отделните класове, се очаква да дадат някакво отражение едва след няколко години, а в цялост – след десетилетия.

Дотогава обаче българската образователна система продължава да задълбочава социалните неравенства между децата.

Както отдавна добре си знаем, резултатите на българските ученици са доста под средното ниво в световен мащаб. Под прага на функционална грамотност са 37.9% от българските 15 и 16-годишни ученици по природни науки, 41.5% по четене и 42% по математика, показаха резултатите от PISA 2015. Тоест – младежите не умеят да намират, осмислят, преобразуват и представят информация и да решават съществуващи проблеми.

Средният резултат за страната ни по природни науки е 446 точки, по четене 432 точки и по математика – 441 точки, което е със сто точки под първенците по резултати и с около 40-50 под средното ниво в 72 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Разлика от 40 точки се равнява на знания и умения, които се придобиват за една учебна година.

Разрезът на българските постижения обаче показва огромна пропаст между резултатите на децата от различни социално-икономически групи и училища.

Добро училище = добри резултати

Така например децата от профилираните гимназиални паралелки, за които се кандидатства след седми клас и които се водят “елитни“, получават среден резултат от 482 точки по математика, 485 точки по четене и 491 точки по природни науки. А това ги поставя в средното и над средното ниво в страните от ОИСР. В същото време учениците от непрофилираните гимназии са със средни резултати в трите области с почти 100 точки по-ниски от тези в профилираните. Малко по-добро, но горе-долу подобно е и представянето на учениците от професионалните гимназии – бившите техникуми.

В профилираните елитни паралелки има и доста по-малък дял деца, които са със знания и умения под критичния праг на функционална грамотност – 20% при около 40% общо за страната. 5% от учениците в тях са на най-високото ниво на грамотност при едва по 1% в непрофилираните и професионалните паралелки.

Ето защо един от основните изводи в последното изследване е, че училищната система наред със социално-икономическия произход на учениците, допринася за задълбочаване на образователните неравенства.

Бедността обрича голям брой ученици на провал в училище

Ниският социално-икономически статус също обрича в голяма степен българските деца на неуспехи в училище. В държавите от ОИСР разликата между средните резултати по природни науки на учениците с висок и нисък икономически статус е 88 точки, а в България е над 100 точки. Близо 60% от учениците от семейства с ниски доходи са с резултати по природни науки под критичния праг на постижения. При четенето разликата в резултатите на децата от по-бедни семейства и останалите е 124 точки при средно за ОИСР 84 точки.

Нисък социално-икономически статус не означава задължително слаби образователни постижения. Много ученици с непривилигирован социално-икономически произход постигат висок резултат в PISA, т.е. решават успешно най-трудните задачи. В отделните държави делът на тези ученици значително се различава, което е показател доколко успешно образователните системи преодоляват социалните неравенства.

Средно в държавите от ОИСР 28.8% от учениците успяват да преодолеят негативното въздействие на социално-икономическата среда и да постигнат високи образователни резултати. Делът на българските ученици с нисък социално-икономически статут и високи постижения е сравнително малък – 13.2%. Те обаче се се увеличили с 3.8 пункта спрямо PISA 2006.

Държавите, в които най-голям дял от децата от бедни семейства показват високи резултати са Виетнам, Китай, Япония, Сингапур, Естония, Финландия, Канада, Португалия. Добри резултати показват също Великобритания, Полша, Словения, Германия, Испания.

Всичко това показва, че училището има решаваща роля за преодоляване на дискриминиращото влияние на семейната среда върху образователните постижения на учениците. Училището може да предостави на учениците допълнителни възможности за обучение, специфични методи на преподаване, които да стимулират интереса и мотивацията за учене на децата.

Образованието на родителите предопределя успеха на децата

Образованието на родителите и майчиния език в семейството също са определящи за представянето на децата. Колкото по-образовани са родителите, толкова по-високи са резултатите на децата и обратното – децата, произхождащи от необразовани семейства, се представят слабо. При четенето тази тенденция се откроява най-ясно, като децата, чиито родители са с висше образование, получават със 123-130 точки повече от тези, чиито родители са с основно. Около 10% от учениците, участвали в международното оценяване, са посочили, че родителите им са с основно образование и те са получили ниски резултати, съответстващи на най-елементарните знания и умения в съответната област.

Децата от семейства, в които българският език не е майчин, също показват значително по-ниски резултати – с 81 точки по природни науки, 96 по четене и 77 точки по математика.

Интересна е и връзката между броя книги в семейството и резултатите на учениците в оценяването.

Учениците от семейства с до 10 книги са с трагично ниски резултати от 346-377 точки в трите области, като с увеличаването на броя на книгите точките растат. Децата от семейства с до 100 книги са с резултат от около 460 точки в трите области, а тези, в чиито домове има между 200 и 500 книги са с резултат над 500 точки, измерим с държавите с върхови постижения.

А сега накъде?

От тази учебна година започват да влизат в сила поетапно промените, залегнали в училищната реформа, приета със Закона за училищното образование. Тазгодишните първокласници и петокласници са първите випуски, които учат по новите правила. Учениците от III, VII и IX клас ще учат по нови програми от учебната 2018/2019 година.

Философията на промените е учебното съдържание да бъде олекотено, да се заложи на усвояването на повече практически умения, нови технологии, лабораторни опити и по-голямата част от учебното време да бъде за практически упражнения и затвърждаване на знанията - 60% срещу 40% за преподаване на нови знания. Всичко това постепенно заляга в новите учебни програми, на базата на които се разработват новите учебници на децата.

Тази нова философия цели да отговори на основния дефицит, който констатират международния оценявания от рода на PISA, а именно – невъзможност българските ученици да приложат знанията си за решаване на задачи от реалния живот.

Паралелно с това Министерството на образованието започва да стимулира училища с доказани успешни модели, като им даде статут на иновативни. Те могат да кандидатстват за този статут до 31 януари 2017 година и да получат възможност да преподават с различни, иновативни подходи. Това реално се случва и в момента в някои училища с по-напредничави ръководства, но идеята на експертите е занапред те да повлекат крак, това да се прилага на все повече места и по този начин да бъдат преодолявани неравенствата между училищата. Включително – чрез копирани на успешни модели и внедряването им в повече училища.

Паралелно с това за преодоляване на неравенствата между отделните ученици вече действат няколко образователни програми, които от Министерството на образованието също се надяват да дадат резултат.

Такъв например е проектът “Твоят час“, който се финансира по новата оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“. Той предвижда допълнителни часове за компенсиране на пропуските на деца със затруднения в усвояването на учебния материал, както и включването на учениците в различни извънкласни дейности, които да повишават мотивацията им за учене.

Вече близо 313 000 деца са се записали в допълнителни извънкласни дейности по проекта, като в него са поискали да се включат 97.6% от училищата в страната.

Образователните експерти разчитат и на целодневната организация на обучение със занималня след часовете, при която учениците прекарват повече време в подготовка и затвърждаване на знанията си.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Има ли полза България от бързо приемане на еврото?