БАН: Нужен е форсиран ръст на заплатите в България

В България има необходимост от форсирано повишение на заплатите, дори над производителността на труда през следващите години. Това е един от основните изводи в Годишния доклад на Икономическия институт на БАН за 2017 г., представен в понеделник.

С тезата си учените се противопоставят на т. нар. десни икономисти и на работодателските организации у нас, които твърдят, че заплатите в страната дори са високи на фона на ниската производителност на работещите.

Според икономистите от БАН ускореният ръст на възнагражденията в България е безалтернативен, а политиката по доходите от икономически и социален все повече се превръща в политически въпрос.

"Трайното потискане на доходите създава социална несправедливост, а тя, от своя страна, поражда социално напрежение и конфликти. Това е нежелателно за обществото като цяло и за наемния труд, но вреди и на самия бизнес“, се посочва в доклада.

"С този анализ по никакъв начин не искаме да култивираме враждебност към предприемчивите и бизнес-ориентирани българи, а да им подскажем, че бизнесът също се нуждае от социална стабилност и спокойствие в обществото. В стратегически план той се нуждае и от социална справедливост“, коментират икономистите.

Те припомнят, че по данни за 2016 г. България продължава да е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС – 406 евро нето при 524 евро в Румъния и 1718 евро в Испания. България е последна и в класацията по размер на минималната работна заплата.

Увеличените заплати няма да сринат конкурентността

"Има опасения, изразявани най-вече от средите на бизнеса, че всяко повишение на заплатите ще срине конкурентоспособността на нашата икономика. Безпристрастният анализ на данните обаче показва, че компенсацията на наетите у нас е около 40% от БВП по елементи на доходите, при 47.4% средно в ЕС и 52.9% в развити европейски страни като Дания. Далеч по-ниският дял у нас е резултат и от дългогодишно потискане на доходите чрез рестриктивна политика“, посочват учените.

Според тях доходите у нас никога не са били ограничители на конкурентоспособността и няма да бъдат в обозримото бъдеще. Това се потвърждавало и от редовните доклади на МВФ, от които ясно личи, че нарастването на доходите през последните години не се е отразило негативно върху конкурентността на икономиката.

Действителните ограничители на конкурентоспособността у нас са високата енергоемкост, материалоемкост и капиталоемкост на продукцията, ниското технологично равнище, нерационалните производствени структури, примитивната продуктова структура на износа, загърбването на науката и иновациите, ниското качество, ниската квалификация на персонала, огромната за нашите мащаби емиграция на високо- и средноквалифициран персонал към чужбина, ниската трудова дисциплина, лошото управление на макро и микро равнище, нестабилното и неспазвано законодателство, лошата договорна дисциплина, неефикасната съдебна система, престъпността и корупцията, твърдят от БАН.

В доклада се признава, че производителността на труда в България се влошава.

"През последните 4 години положението в България не се подобрява, дори през 2013 и 2014 г. то рязко се влошава. През последните две години е по-малко лошо, но производителността на труда, оценявана по този показател (като трудови разходи за единица продукция, б. р.), продължава да намалява. За разлика от нас, положението в Чехия се подобрява през 2013-2015 г., но през 2016 г. отново се влошава. Спадът продължава в Естония, Латвия, Литва и Словакия. Подобрение през последните 4 години има само в Словения, а динамиката на производителността на труда остава противоречива във всички останали страни от региона“, пише в доклада.

Засилва се неравенството в доходите

Според доклада, освен че е страната с най-ниски доходи от труд в ЕС, България е и сред държавите с най-голямо неравенство в доходите, което бе отчетено като засилващ се проблем в Специфичните препоръки на Европейската комисия към България за 2017 г., обявени на 22 май тази година.

В България т. нар. коефициент на Джини, който измерва неравенството, е 37 при 31 средно за ЕС.

Затова икономистите от БАН твърдят, че България се нуждае от нова политика на преразпределение.

"По този начин ще се гарантира и запазване на финансова и социалната стабилност. Това може да се постигне както с разумна политика по доходите (в смисъл на устойчиво покачване), така и с реформа в данъчната система“, пише в доклада. В него се твърди, че в момента данъчно-осигурителните постъпления в бюджета са в размер на 29% от БВП при средно 40% в ЕС.

“Това означава, че всяка година ние мобилизираме 9-10 млрд. лв. по-малко ресурси за финансиране на важни национални проекти и дейности, отколкото бихме могли, ако прилагахме данъчна политика и постигахме събираемост на данъците, сходна с тази в средноразвитите европейски страни“, пише в доклада на БАН.

"Бедните и средните слоеве в България са натоварени с по-голямо данъчно бреме, отколкото в другите страни-членки, а богатите са силно облекчени, в т. ч. и в сравнение с другите източноевропейски страни. Това също е признак за много ниска корпоративна социална отговорност на нашия едър бизнес. С такава изкривена икономическа и социална политика в България няма изгледи за прогрес. Напротив, пред нас са години на социална и политическа нестабилност, дори на социална конфронтация“, твърдят икономистите.

70% от българите нямат депозити

Около 70% от българските домакинства нямат депозити. С времето намалява броят и размерът на спестяванията в ниските депозитни групи и расте броят и размерът на спестяванията в най-високите спестовни групи, посочват икономистите.

По най-важния показател за икономическото развитие – БВП на човек от населението, със своите 47% от средното в ЕС България остава на последно място в съюза през 2015 г., става ясно още от доклада на БАН.