Банките са толкова здрави, че чак не е за показване

В събота, на 13 август, българското общество трябваше да чуе една важна новина. По план това трябваше да бъдат дългоочакваните резултати от мащабната проверка на българската банкова система, проведена през последните шест месеца. Оказа се обаче, че новината е съвсем друга – формиралото се безпрецедентно единодействие на регулатор, политици, медии и експерти обществото да не разбере нищо внятно за резултатите от въпросната проверка, под благородния предлог, че така се пази финансовата стабилност.

От половин година беше ясно, че 13 август е денят "Х", в който за първи път управата на БНБ ще обяви публично надзорни данни поименно за всяка една банка у нас. Финансовите власти у нас заложиха на стратегията "как хем да направим проверка, хем нищо да не излезе от нея; или пък ако излезе нещо, то да не се разбере".

Авторите на стратегията могат да се поздравят с пълния ѝ успех. Проверката бе направена. Тя прошнурова и подпечата финансовата стабилност на банковата система. А дори малките разкрития, които бяха загатнати в изнесената информация, така и не стигнаха до хората, успешно прикрити с общите усилия на медии, политици, регулатор и финансови експерти.

За кого е удобна тишината

Вместо да се покаже, че поуките от фалита на КТБ са направени и се отваря нова страница в българския банков надзор, който бе загубил доверието на българските граждани и европейските институции, посланието бе точно обратното: да земетем каквото може под килима и да си я караме постарому. И на първо място – да мълчим, защото "банка и муха се убиват с вестник".

Две години след аферата "КТБ", станала символ на нагла олигархична схема на източване с мълчаливото съгласие на БНБ и политици от различни цветове, сега сме свидетели на нов умилителен консенсус – да не се вдига шум за проблемни банкови практики, защото хората помнят банковата криза от 90-те и веднага ще тръгнат да си теглят парите. Дори в официални доклади БНБ твърди, че публикациите по медиите са основната причина за фалита на КТБ, а не например източването на банката, слабият надзор върху нея и лошите управленски решения. Да не забравяме, че през 2014 г. всичко започна не с медийни публикации, а с повдигнато обвинение срещу подуправителя на БНБ, отговарящ за банковия надзор – Цветан Гунев, за което се разбра от анонимно писмо до медиите.

Но дори да приемем за вярна изключително спорната хипотеза, че медия може да съсипе банка, най-лошото, което злонамерени публикации могат да причинят, е ликвидна криза. А подобна криза, обхващаща една или няколко банки, е напълно управляема при подходящи решения, както показа случилото се с ПИБ през 2014 г. Това, което е абсолютно сигурно, е, че "опасностите" от публичното говорене за проблемни практики на банките у нас са силно преувеличени. Нещо повече, това "правило" се използва като плашило срещу всеки журналист или медия, "дръзнали" да повдигнат завесата над порочни схеми и практики, които в крайна сметка накърняват обществения интерес.

"Опасностите" от неговоренето по темата, както се видя в случая "КТБ", обаче излизат доста скъпо на българските граждани, докато единствените доказано облагодетелствани са шепа хора, които източиха и преточиха активите ѝ в свои сметки, фондове и бизнеси.

Мълчанието в името на финансовата стабилност можеше и да има някакви аргументи преди 2014 г., но след грубия си фал тогава, сега БНБ няма каквито и да е основания за подобни претенции.

Затова грубият опит да бъдат покрити и още по-лошо - неглижирани резултатите от проверката на активите, няма никакво оправдание и никакво друго обяснение освен това, че новият управител на БНБ Димитър Радев ще я кара по старому.

Откъде съдим за всичко това?

Първо, както Mediapool писа, шефовете на БНБ не пожелаха да излязат и да поемат отговорност за резултатите с лицата си пред българските граждани и медиите на пресконференция, на която да бъдат поставени съответните въпроси. Вместо това Радев се появи на сайта си в предварително записано видеообращение, а в деня на резултатите единственият представител на банковата общност, който се въплъти в говорител на проверката и отговаряше на въпроси, стана шефът на банковата асоциация Петър Андронов.

Неофициално се твърди, че пресконференция в БНБ не е направена, защото нямало как да се пресеят присъстващите журналисти и на място можело да се появят такива, които да "взривят" предварителния сценарий с неуместни въпроси.

Не трябва да се забравя, че освен чисто финансовия замисъл – да се провери състоянието и капиталовата адекватност на банковата система, проверката имаше далеч по-голям смисъл – да отговори на обществените очаквания за разобличение и премахване на безотговорното кредитиране, за да не се повтори случаят "КТБ". Практически обаче е видно, че нищо подобно не е било в главите на българските финансови власти, за които "общество", "отчетност", "понасяне на отговорност" по принцип са далечни понятия.

Как да се съобщи нещо, без да се каже нищо

Второ, изнесената на сайта на БНБ информация от проверката е толкова пестелива, че очевидно е търсен начин как да се съобщи нещо, без да се каже нищо.

За сравнение, след стрес тестовете в еврозоната през 2014 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува по 6 страници данни за всяка отделна банка, докато БНБ се ограничи до 1 страница отчет.

Обобщеният доклад на БНБ представлява сбит преразказ в 40 страници на огромния обем информация, предоставен от одиторите. Още по-важното е, че резултатите от прегледа на активите, който бе и най-съществената част от проверката, заемат точно 6 страници.

Въпросните шест страници обаче не дават отговор на най-важния въпрос, който бе поставен пред цялото упражнение - каква част (като дял и сума) от декларираните от банките редовни кредити са прекласифицирани от одиторите като необслужвани. В доклада се загатва, че това се е случило по отношение на 14.9% от бизнес кредитите и 4.5% от жилищните заеми, което ако е така, не е никак малко. Като сума това би трябвало да са към 4-5 млрд. лв., но от официалната публикация на БНБ не става ясно нищо повече.

Small is beautiful

Странно е, че единственият фокус на резултатите от проверката бяха стрес тестовете, които изследват как би повлияла на капитала на банките една по-тежка икономическа криза. Навсякъде по света самите стрес тестове се приемат главно за сведение, защото отразяват хипотетични ситуации. Истинската тема беше прегледът на активите, тоест на раздадените кредити от банките – въпрос, по който нищо не стана ясно.

БНБ, съвсем преднамерено, изнесе на преден план едно единствено число – че банките евентуално трябва да начислят 665 млн. лв. допълнителни провизии.

За да изглежда достатъчно нищожна, въпросната сума беше представена като 1.3% от активите на банковата система. А това, че провизиите в бизнес сегмента се вдигат с 25% - от 1.5 на 2 млрд. лв., всеки сам трябва да си го прочете на стр. 25 от доклада на БНБ. Но понеже 25% очевидно звучи далеч по-сериозно от 1%, е предпочетено малкото число.

Изненада: никакви нарушения при големите кредити и тези към свързани лица

Най-голямата изненада от проверката се оказа фактът, че тя не е засякла нито едно нарушение на правилата за раздаване на големи кредити или на заеми към свързани лица. И това при все че са прегледани кредити за 84 млрд. лв. във всичките 22 банки у нас (без клоновете). И при наличие на доклади на банковия надзор за доста притеснителни банкови практики от преди няколко години.

В подобен доклад, изнесен преди дни от сайта "Бивол" за надзорна проверка на ПИБ от 2012 г., се посочва, че по онова време "капиталовата позиция на банката е под много голям натиск от влошеното качество на кредитния портфейл, високата степен на концентрации, големия размер на експозициите към физически лица, гравитиращи около мажоритарните собственици, и недостатъците в системите за управление на поетите рискове".

На фона на бляскавите резултати от сегашната проверка, единственият извод, който може да се направи към днешна дата, е, че всички подобни лоши практики не само в ПИБ, а и в останалите банки към 31 декември 2015 г. би трябвало магически да са изчезнали.

Медиите дадоха своя принос за "стабилността"

Има и още един факт, подхранващ съмненията, че почти нищо няма да помръдне напред след мащабната проверка на банките през 2016 г. И това е обстоятелството, че дори крайно предпазливите разкрития, които бяха направени, бяха потулени и напълно и целенасочено неглижирани от самата БНБ, от медиите и от финансовите експерти.

Единствената съществена информация от прегледа - че две банки (ПИБ и Инвестбанк) трябва да увеличат капитала си, макар и със сравнително дребни суми, и че Инвестбанк не преминава стрес теста дори при реалистичния сценарий за икономиката – бе максимално наглижирана и почти не стигна до хората.

В почти всички медии новината масово се съобщава ту без имена на банки, ту по начин, по който гражданите да не разберат за какво става въпрос.

В централните си емисии в събота двете най-големи национални телевизии – частните бТВ и Нова тв, решиха да спестят на зрителите си имената на двете банки с предписания за увеличение на капитала, въпреки че това е официална информация от БНБ. Не е ясно как подобно умишлено прикриване отговаря на професионалните стандарти в журналистиката.

Единствено обществената БНТ бе поставила новината като първа в емисията си и съобщи имената на банките. Общественото радио БНР също имаше новина в емисиите си в събота, но не и сред централните теми.

С други думи, повечето медии доста се престараха в името на стабилността.

Въпросът е чия стабилност – финансовата ли, обществената ли или стабилността на лошите кредитополучатели, лошите банкови практики и допускащия това надзор.

Важното е, че представлението мина добре. Обществото нищо не разбра, надяваме се Брюксел и Франкфурт да са доволни, а ние ще я караме полека, както се пее в една нова песен.