Банките ще плащат такси, ако държат свръхрезерви в БНБ

Българската народна банка (БНБ) въвежда прилагане на отрицателен лихвен процент върху свръхрезервите на търговските банки у нас от 4 януари 2016 г. - първият работен ден за новата година.

Това става факт, след като Управителният съвет на централната банка прие в четвъртък нова Наредба №21 за задължителните минимални резерви.

БНБ най-вероятно се стреми да раздвижи кредитирането и да накара търговските банки да бъдат по-активни на пазара, вместо да трупат резерви в централната банка. Това се чете между редовете на публикуваното съобщение на БНБ, от което не става ясно много.

Към края на септември 2015 г. коефициентът на ликвидни активи на банковия сектор нараства до 34.02%. Те се повишават с 1.4 млрд. лв. през третото тримесечие спрямо предходното до 25.1 млрд. лв. Делът на паричните средства и салдата при БНБ от ликвидните активи се равнява на 54.8%. Това означава, че повече от половината от ликвидните активи на банковата система стоят в БНБ или се намират на разположение в банките, вместо да се вървят в реалния бизнес и да създават работни места и растеж.

Затова новата наредба предвижда БНБ да налага отрицателна лихва за свръхрезервите, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) е отрицателен. На практика така БНБ ще таксува банките за това, че поддържат резерви над минимално изискуемите.

От публикуваното съобщение не става ясно дали въвеждането на отрицателната лихва ще става автоматично или БНБ ще решава това на свои заседания.

В момента лихвеният процент за депозитното улеснение на ЕЦБ е -0,2%, като за последно ставката бе променена през септември 2014 г. ЕЦБ въведе отрицателната лихва върху средствата на банките в еврозоната за пръв път през юни 2014 г. Очакванията на пазарите са, че след срещата на европейските централни банкери на 3 декември депозитната лихва може да навлезе на още по-отрицателна територия.

БНБ обаче запазва прилагането на нулев лихвен процент за свръхрезервите, когато лихвеният процент за депозитното улеснение на ЕЦБ е положителен или нулев.

С други думи, БНБ няма да възнаграждава банките, ако държат свръхрезерви при нея, а само ще ти "таксува". Не е ясно дали Централната банка ще приеме за отрицателна лихва върху свръхрезервите отрицателната лихва по депозитното улеснение на ЕЦБ.

Към 30 септември 2015 г. паричните салда на банките в България при централни банки възлизат на 12.2 млрд. лв. Делът им в общите активи на системата се равнява на 14.27%.

За сравнение – към 31 декември 2014 г. паричните средства по сметки в централни банки бяха за 9.78 млрд. лв., а делът им в общите активи възлизаше на 11.49%, показват изчисленията на Investor.bg на база данните на БНБ за системата.

Свръхрезервите са парите, които банките държат в БНБ над минималните задължителни резерви. Техният размер през тази година нараства заради слабото кредитиране и ръста на депозитите.

По последни данни среднодневният им размер през септември е достигнал 5.4 млрд. лева след 4.8 млрд. лева за август, посочва телевизия "Блумбърг България".

Освен това средствата на банките по сметките в националния системен компонент TARGET2 няма да се признават за резервни активи.

С новата Наредба №21, която все още не е публикувана, се въвежда и определение за "свръхрезерви" на банките в БНБ. Последната промяна на наредбата иначе е от 2010 г.

Приемането на изцяло нова Наредба №21 се налага заради "многобройните промени", посочва БНБ в съобщението. Досега действащата наредба от 1998 г. се отменя.

В допълнение на промените в Наредба №21 управителният съвет на БНБ променя и лихвените проценти, които се прилагат като санкция за неизпълнение на изискванията за задължителни минимални резерви от страна на банките.

Тези промени ще бъдат отразени в бюлетина за лихвените проценти по резерви на банките в БНБ, посочва Централната банка.