Банско има бизнес потенциал и извън ски туризма

Зимният курорт Банско има много по-голям бизнес потенциал от сега използвания и подчинен изцяло на ски туризма модел на развитие, който уврежда природата в националния парк "Пирин" и облагодетелства единици заинтересовани, докато в общината през последните години растат незаетите хотели, падат цените на имотите и се увеличава безработицата. Това сочи доклад на групата "Далберг" (Dalberg), специализирана в разработване на възможности за устойчиво бизнес развитие. Документът бе представен в понеделник от Световния фонд за дивата природа WWF, по чиято поръчка е изработен. Експертизата показва, че има начин Банско да бъде както отличен ски курорт, без да е необходимо ново строителство на ски съоръжения и хотели, така и предлагащ целогодишно спа, уелнес и културно-исторически туризъм.

Необходим е напълно нов план план за парка

Докладът анализира сегашното състояние на курорта и използваната от него територия в Пирин, акумулираните приходи, но също така потенциалните други бизнес възможности пред Банско и останалите селища, попадащи в границите на националния парк "Пирин".

На държавата се препоръчва да отмени както приетите на 28 декември 2017 г. промени в плана на парка, позволяващи нови ски строежи, така и да не приема новия план, който в момента е заседнал в съда заради спор дали трябва да има оценка за въздействието му върху околната среда. Заключението в документа е, че трябва да се изработи напълно нов план за управление на парк "Пирин", който да е предшестван от приемането на стратегия за целогодишен устойчив туризъм в Банско и диверсификация на доходите в общината,така че районът да е по-малко зависим от приходите от ски туризъм.

Ако държавата, общината и инвеститорите в Банско продължат сегашните си действия, ефектът ще е пагубен не само за околната среда, но и за самия туризъм. Ако обаче заинтересованите страни успеят да се обединят около дългосрочните перспективи и добър модел за развитие на бизнес в защитени територии, Пирин може да служи като еталон за устойчиво управление на планински екосистеми в България и извън нея. Освен това изключителното световно признато богатство на парка ще бъде съхранено за настоящите и бъдещи поколения, изтъква докладът.

Годишен принос от 69 млн. евро срещу поевтинели имоти и повече безработица

Според документа, годишният икономически принос на парк "Пирин" се оценява на 69 млн. евро, но ски зоните в него имат противоречив икономически ефект върху местната икономика. Това е видно от нарасналата безработица, намалелия брой на населението и драстичния спад на цените на имотите.

"Освен това Банско не оптимизира потенциала на съществуващите съоръжения. В сравнение с други ски курорти, Банско привлича до три пъти по-малко скиори, отколкото е капацитетът на ски лифтовете, а легловата база е пет пъти по-голяма, отколкото броят на посетителите. При това се очаква климатът да се отрази на зимните условия, като се увеличи зависимостта от изкуствен сняг. Използването на изкуствен сняг ще увеличи разходите за експлоатация на ски курорта и ще се отрази зле на местните водоизточници", посочват още авторите на доклада.

Ски модернизация плюс целогодишна бизнес визия

Препоръката е развитието на ски инфраструктурата да се ограничи до повишаване на качеството и безопасността на съществуващите съоръжения, за да се осигури посетителският поток и да се използва по-добре наличният капацитет. Инвеститорите могат да разширят дейностите си извън зимния сезон с природо-познавателни екскурзии, тъй като в Пирин има археологически обекти с реликви от редица древни поколения, датиращи още от тракийското население през желязната епоха (1000 г. пр.н.е.). В резерват "Юлен" са открити останки от предримска крепост, както и от византийски и средновековни църкви. През парка минава историческият път на виното, известен като "Винарската порта“, използван през ХVІІІ и ХІХ век за транспортиране на отлежали мелнишки вина. Пирин планина е била и стратегическа база в борбата за независимост на България от Османската империя и всичко това може да бъде използвано като туристически продукт, посочва докладът.

Хотелите могат да привличат бизнес конференции, да предлагат спа и уелнес услуги, за които туристите харчат двойно повече пари. Припомня се, че освен Сандански и Велинград, горещи минерални извори има в Добринище, Баня, Огняново, Симитли и др. градчета в Пирин.

Спа, уелнес, екскурзии до крепости и колоездачи по пистите през лятото

Планината може да се използва за пешеходни преходи с водач или за колоездачни турове, на които все повече ски курорти залагат за удължаване на сезона си.

"Над 30 ски курорта в Северна Америка вече предлагат лифтове за планинските колоездачи през летните месеци. Алпийският кантон Граубюнден в Швейцария изчислява, че средностатистическият планински колоездач прекарва там по 2.7 дни и изразходва по 160 евро на ден, което се равнява на 45 евро на ден в България. При предлагането на условия за планинско колоездене, в Банско биха могли да се използват наличните горски пътища и лифтове, което ще има минимално допълнително въздействие върху околната среда. Посетителите могат да бъдат привлечени също така и с по-живописни маршрути и многодневни екскурзии, като маршрута от Банско до Рилския манастир", пише в доклада. В него се посочва, че общината може да изработи културно-исторически и дори орнитоложки услуги по европейски проекти, както и организирани екскурзии до седемдесетте ледникови езера в планината.

Ски пистите пък през лятото да се превърнат в място за екстремно колоездене. Това със сигурност ще увеличи приходите, генерирани от използването на парка.

Сега облагодетелствани са група инвеститори и финансисти

Авторите на доклада посочват, че сега планираните разширения на ски инфраструктурата в Банско и Добринище целят привличане на повече туристи с очакването за ръст на приходите и рентабилността на ски зоните, но това е съмнително. Сегашният модел за развитие на курорта Банско е довел местните туроператори на загуба от 2.85 милиона евро през 2013 г., а равнището на безработица в общината нараства от 4% през 2007 г до 8% към май 2017 г.

"Условията на живот в Банско не са се подобрили с изграждането на ски курорта. От началото на 2000 г. броят на населението намалява, а цените на имотите са спаднали със 70% за последното десетилетие – особено на старите сгради, повечето от които са собственост на местни жители. От печалбите се облагодетелства по-скоро малка група инвеститори и финансисти, отколкото местното население като цяло, а липсата на диверсификация на местната икономика може допълнително да засили тази тенденция", посочват анализаторите.

Сегашните хотели и лифтове в Банско могат да привличат много повече туристи

"Банско не увеличава максимално легловата си база и капацитета на ски лифтовете, което предполага по-скоро необходимост от консолидация, отколкото от разширяване. Посещенията с цел ски туризъм в Банско са около 140 000 годишно. Курортът разполага с около 18 000 налични туристически легла, а капацитетът на ски лифтовете му е около 21 000 души на час. В сравнение с легловата база на Банско, утвърдените европейски курорти имат над пет пъти повече посетители. За да постигне подобно на другите курорти съотношение, Банско трябва да привлича 670 000 ски туристи годишно. Други европейски ски курорти със сравним капацитет на ски лифтовете също привличат между два и три пъти повече ски туристи", пише още в доклада.

Всички ски писти в Банско вече са зависими от изкуствен сняг

Друга важна констатация е, че всички ски писти в Банско вече са зависими от изкуствения сняг, а за покриване на настоящата площ (122 хектара ски писти) ще са необходими към 150 милиона литра вода на цена от 440 000 евро. Общите сезонни разходи биха могли да възлязат на повече от 3 милиона евро. Специалистите също поставят под въпрос осъществимостта на начинанието за производство на сняг при високите температури, очаквани в по-ниските части на ски зоната. Изкуственият сняг съдържа до пет пъти повече вода от естествения и екстензивната му употреба води до замърсяване на местните водоизточници и промени в растителната покривка. Освен това водата, използвана за направа на изкуствен сняг, се добива от същите водоизточници, от където се осигурява питейна вода за местното население и те са застрашени, твърдят експертите от "Далберг".

Повечето европейски ски курорти разчитат на местни скиори

"Ако инвестират само в разширение на ски инфраструктурата, инвеститорите ще бъдат изложени на голям риск, който може да бъде намален, ако инвестират в по- разнообразни стойностни предложения за района. Повечето европейски ски курорти разчитат предимно на местни скиори за рентабилното си съществуване, като общият дял на чуждестранните скиори е само 12%. България, с около 350 000 местни скиори и нисък процент на национално участие, има ограничен шанс за разширение чрез местни скиори", посочва докладът.

Възможно е устойчивото развитие

"Българското правителство не може да продължава да настоява да разреши увеличението на ски зоната 12 пъти. Вместо това трябва да чуе гражданите, които искат Пирин да бъде опазен. Устойчивото икономическо развитие може много по-добре да реализира дългосрочния потенциал на парка и да увеличи възможностите за туризъм извън ски-туризма, разработвайки целогодишни дейности за привличане на посетители извън зимните месеци", коментира пред журналисти Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България.

"Възможностите Пирин да се развива устойчиво съществуват. Вместо да подкрепя строителството на увреждащи ски курорти, българското правителство трябва да използва природните ценности на Пирин, за да разраства местната икономика по начин, който не нанася необратими щети на този великолепен парк. Ние призоваваме всички заинтересовани страни да се обединят и да подкрепят това бъдеще за Пирин, което ще го запази за радост на идните поколения", допълва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF.

Световният фонд за дивата природа призова концесионера на ски зоната в Банско – "Юлен", както и всички потенциални концесионери да се откажат от всякакви дейности, които застрашават дългосрочните екологични, икономически и/или социални ценности на Пирин, и да инвестират в устойчив и целогодишен туризъм и дейности за разнообразяване на доходите, които носят полза за местното население.