Бърз интернет прави българските села "виртуални" градски квартали

Българските села стават "виртуални" квартали на големите градове чрез бърз интернет. Към момента такава опция има само за селата в 29 общини, след като държавата изгради инфраструктурата с европейски пари. Предстои мрежата да бъде отдадена на концесия до март 2016 г. Това съобщи Красимир Симонски, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", при отчитането на изпълнението на проекта.

С около 60 млн. лв. по Програмата за развитие на селските райони до 2020 г. всяко българско село ще има достъп до бърз интернет. Плановете са дотогава да бъде изграден високоскоростен широколентов достъп и до останалите 189 селски общини, каза Симонски пред Mediapool.

За да се намалят разходите за строителство, е договорено телекомуникационната мрежа да се полага заедно с ремонта на селските и републиканските пътища, допълни той.

Ефектът от изграждането на широколентов достъп дава възможност на малките общини да бъдат свързани в облака на държавната администрация. По този начин предоставянето на услуги ще става по електронен път, което ще ускори въвеждането на електронното управление, посочи Симонски.

Наличието на бърз интернет в селата създава условия за мобилност на работната сила и бизнеса независимо къде се намират. Така може да се реши проблемът с цифровото разделениe и икономическата изостаналост на избраните райони, смята Смоленски.

Според него такъв проект за широколентов достъп от следващо поколение носи и силен заряд за демонстриране и налагане на правила и норми за киберсигурност.

Близо 40 млн. лв. за 29 общини и 24 села

Проектът за развитие на високоскоростен широколентов достъп и на широколентови  услуги за гражданите и бизнеса в икономически изостанали и отдалечени райони у нас приключи успешно в 29 общини и 24 малки населени места. Той се финансира с близо 40 млн. лв. по оперативна програма "Регионално развитие" 2007 – 2013 г.

Към оптичната мрежа на общо 289 комуникационни възли са свързани 29 общини, 46 училища, 18 болнични заведения, 38 читалища и библиотеки, държавни и общински структури.

Избраните населени места са с обща територия от 7919 кв. км, което е 7% от територията на страната. В  тях живеят 277 765 души, което е 8% от населението, живеещо извън областните градове и столицата или 4% от населението на България.

Общата дължина на оптичните кабелни трасета е 907 км, като от тях 452 км. са в Северна и 455  км в Южна България.

Следващата стъпка – концесия на мрежата

Технологичният фокус на проекта има за цел да осигури пълна технологична съвместимост на изградената мрежа със съществуващата инфраструктура, включително тази на доставчиците на широколентови услуги, каза ръководителят на проекта Васил Василев.

Демонстрирана беше видеоконферентна връзка с общините и селата Макреш, Горна Бешовица, Угърчин, Тетевен, Симеоновград, Мадан, Рудозем, Венец и Омуртаг и училището в Димово.

Според Василев чрез широколентовите услуги, отдалечените малки населени места ще се превърнат във виртуални "квартали" на големите градове. Те вече разполагат с бърз и надежден интернет със скорост от 30 –100 Mbps и на най-високия клас интернет връзка – над 100 Mbps, каза Василев.

Сега предстои изградената инфраструктура да се даде на концесия за срок от 13 години. Плановете са това да се случи през първото тримесечие на 2016 г., каза Симонски.

Около четири – пет са големите фирми на български пазар, които могат да участват в търга и имат опит в изграждането и експлоатацията на такива мрежи. Сред тях са частните "Интраком", "Телелинк", "Марнет", както и държавното предприятие "Съобщително строителство и възстановяване.

Основен критерий при избора на бъдещия оператор ще бъде размерът на концесионното възнаграждение за държавата. Избраният ще има задължение да поддържа мрежата и да отстранява аварии и повреди, възникнали при нейната експлоатация.

Операторът ще сключва договори с местните доставчици на интернет и по този начин ще печели от ползването на мрежата. Анализът показва, че 7045 са фирмите, за които се създават благоприятни условия за свързване към изградената инфраструктура.

Още 60 млн. лв. за останалите 189 селски общини

Около 60 млн. лв. са заложени в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за бърз интернет и до останалите 189 селски общини, съобщи Симонски.

По думите му, за да се спестят строителните разходи, е постигната договореност телекомуникационната мрежа до селата да се полага заедно с изграждането и ремонта на републиканските пътища. Така вместо да се дават по 27 лв./м за поставянето на оптичния кабел, това ще струва на държавата 2 лв./м, каза Симонски.

Проектът на Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" за развитие на високоскоростен широколентов достъп до интернет е признат за добра практика в годишния доклад на Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Той бе и сред номинираните за най-успешно изпълнени европейски проекти на церемония в Брюксел преди две седмици.