Беларуската писателка Светлана Алексиевич получи Нобеловата награда за литература

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е тазгодишният носител на Нобелова награда за литература, съобщи Nobelprize.org.

Отличието ѝ се присъжда за "полифоничните ѝ творби, които са паметник на страданието и куража в наше време". Наричана е "археоложка на комунизма" и "морална памет на сриналата се съветска империя" заради книгите си за живота в СССР, базирани на стотици интервюта с обикновени хора.

Сред художествено-документалните ѝ книги са "Чернобил - хроника на бъдещето", "Войната няма женско лице", "Цинковите момчета", "Времето на секъндхенда".

За нейни конкуренти бяха спрягани имената на Харуки Мураками, кениеца Нгуги уа Тионго, американците Джойс Каръл Оутс и Филип Рот, австрийския драматург Петер Хандке, албанският писател Исмаил Кадаре и сирийския поет Адунис.

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав, който вече се нарича Ивано-Франковск. Отраства в едно беларуско село, следва журналистика в Минск, след което работи като репортерка и учителка. От 1976 година насам публикува наред с книгите си есета и репортажи.

Алексиевич призова да не бъдат правени отстъпки пред тоталитарната власт в нейната страна. "Обичам руския свят, но не и този на Сталин и Путин", каза тя на пресконференция в Минск.

Алексиевич заяви, че е много щастлива, че е получила Нобел за литература. "Това е награда не само за мен, но и за нашата култура, за нашата малка страна, която винаги е живяла като между преси", подчерта тя.

"Трудно е да бъдеш честен човек", отбеляза Алексиевич, но призова да "не бъдат правени отстъпки пред един тоталитарен режим", визирайки този на президента Александър Лукашенко в Беларус.

"Обичам руския свят, добър и хуманистичен, пред който целият свят се прекланя, този на балета, музиката и литературата", посочи Алексиевич, която пише документалните си романи на руски език. "Не обичам света на Берия, Сталин, Путин и Шойгу, тази Русия, в която 86 процента (от населението) се радва, когато в Донбас умират хора, подиграва се на украинците и смята, че всичко може да се урежда със сила".

Алексиевич довери, че Лукашенко не я е поздравил за Нобеловата награда. "Беларуската власт се прави, че мен ме няма, не ме печатат (в Беларус), не ме показват по беларуската телевизия", каза 67-годишната писателка и журналистка. В същото време тя подчерта, че е "много горда за страната, за това, че ние сме малка, но горда страна".

Удостояването на Алексиевич с Нобеловата награда за литература бе приветствано от беларуското министерство на външните работи. "Приветстваме решението на Нобелия комитет. Това първо по рода си отличие, получено от гражданин на нашата суверенна страна, ще влезе в историята на изграждането на беларуската нация, общество и държава", подчертаха от беларуското външно министерство.

Нобеловата награда, както и сумата от 8 милиона шведски крони или 962 000 долара ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември, в деня на кончината на Алфред Нобел.

Тази година Нобеловият комитет е разгледал 259 предложения за Нобелови лауреати, от които 36 души са номинирани за пръв път.

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г. Присъжда се от Шведската академия по литература в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 107 пъти.

Носителите на Нобелова награда за литература от 1901 до 2014 г. са 111. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.

Средната възраст на носителите на Нобелова награда за литература е 65 години. Най-младият отличен с нея е британският писател и поет Ръдиър Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е 42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг (родена на 22 октомври 1919 г.). През 2007 г., когато ѝ е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.

От всичките 111 носители на Нобелова награда за литература до 2014 година 13 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а последната е канадката Алис Мънро. Със Светлана Алексиевич те стават 14.

Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом.

Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература - руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г.
Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания).

Миналата година с Нобелова награда за литература беше удостоен френският писател Патрик Модиано. Отличието му бе присъдено за изкуството на спомена, с което той пресъздава най-неуловими човешки съдби и разкрива живия свят на окупацията.