Белгия отбелязва годишнината от атентатите в Брюксел

Белгия отбелязва в сряда първата годишнина от атентатите на летището и в метрото на Брюксел, отнели живота на 32-ма души и осакатили 340.

Въздушното пространство над Брюксел тази сутрин бе затворено за 20 минути, за да бъде запазена минута на пълна тишина в часа, белязал преди година първия взрив в залата за заминаващи пътници на летището. Това бе част от възпоменателната церемония, на която присъстваха кралят и кралицата на Белгия, както и цялото правителство.

На летището пред взривения преди година терминал бе издигната трибуна, пред която бяха допуснати единствено официални лица, роднини на жертвите, както и служители от спасителните екипи, работили в деня на атентатите. Крал Филип положи венец от бели цветя пред входа на терминала, където преди година загинаха 16 души. Имената на жертвите бяха прочетени на фона на музика, изпълнена на виолончело, пред стена с надпис "Винаги ще помним 22/3".

Точно в 7.58 ч. местно време участниците в церемонията запазиха минута мълчание, а телевизионните камери показаха служители на летището, хванати за ръце или коленичили, със сведени глави и дълбоко разстроени.

После кралят, кралицата и правителството напуснаха района с влак, с който стигнаха до Европейския квартал на Брюксел, а оттам се прехвърлиха за една спирка с метро до станцията "Малбек", поразена от терористите близо час след нападението на летището.

Градският транспорт в Брюксел спря за минута в 9.11 ч. - момента на терористичното нападение в метростанция "Малбек". Държавният глава положи венец пред възпоменателната стена, поставена в предверието на станцията и изпълнена с послания на състрадание. Пътниците в градския транспорт бяха призовани вместо мълчание, да вдигнат шум в паметната минута, като ръкопляскат на фона на клаксоните на превозните средства.

После бе открит паметник за жертвите от атентатите на 22 март миналата година, разположен в непосредствена близост до основните сгради на Европейската комисия, Съвета на ЕС и парка "Сенкантенер".

Трябва отново да се научим да се вслушваме един в друг, да поправим слабостите си, заяви кралят на Белгия Филип при откриването на паметника. Преди година нашата страна бе ударена в сърцето, но след стъписването се възвърна волята ни да се изправим и да продължим напред. Страна ни извлече необходимите поуки, бяха взети съответните мерки за защита на законността, посочи държавният глава.

Кралят заяви, че близките на жертвите и пострадалите от атентатите в Брюксел преди година са отговорили на омразата с достойнство и са дали пример на всички. Никой не може да каже, че разбира мъката, която изпитвате, обърна се той към близките.

Държавният глава отбеляза, че новооткритият паметник е знак на споделено страдание с всички, пострадали от тероризма по света. Споделяме раните на безбройните жертви по света, покосени от убийствените удари. Отговорността нашето общество да бъде по-човечно и справедливо е обща. Човечеството е поразено от убийствена лудост, допълни крал Филип в реч, произнесена на фламандски, френски и английски език. Сред присъствалите на церемонията бяха председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия и на Европейския парламент.

Година след атентатите Белгия остава в трета, предпоследна степен на готовност за нов удар. Разследването на терористичните нападения не е приключило и до днес цялостната картина на действията на шахидите и причините за тях остават недоизяснени, отбелязва БТА в кореспонденция от Брюксел.

Според европейския координатор в борбата с тероризма Жил де Керхов, заплахата не намалява, а се усложнява и става разнопосочна. По неговите думи опасността вече не е толкова от външен удар, а от местни терористи, които не принадлежат непременно към групировка. Той отбелязва, че мнозина могат да се радикализират сами от интернет, или във физкултурни салони, или в джамиите. Експертът отчита, че е възможна появата на последователи на терористите, които търсят зрелищен начин да се самоубият, като отнемат живота и на невинни жертви.

Де Керхов е на мнение, че дори терористичната групировка "Ислямска държава", поела отговорност за нападенията в Брюксел, да се смали или разпадне, това няма да доведе до край на заплахата. Той уточнява, че сега в Белгия има около хиляда души с радикални възгледи, като 20 на сто от тях са жени.

Според председателството на парламентарната комисия за разследването на атентатите, Държавна сигурност (контраразузнаването) не е била в състояние да следи терористите преди година и това не се е променило много до днес. Основната причина остава липсата на обмен на данни между отделните общински и федерални служби в Белгия заради сложната система на държавно управление.

В последната година Белгия прие законови промени, с които прекрати издаването на безименни предплатени карти за телефон, обяви за престъпление подпомагането на терористи, предприе мерки срещу безредието в райони като столичния квартал "Моленбек", откъдето произхождаха повечето терористи от последните 20-ина месеца. Въпреки това властите отчитат, че службите не са в състояние да следят всички заподозрени, особено защото им липсват достатъчно арабисти. Остава открит въпросът за съучастието на Саудитска Арабия във вербуването и финансирането на шахидите.

Година след атентатите оцелелите все още не са получили цялостно обезщетение, а някои от тях все още са в болница и - останали без крака - мечтаят да проходят отново.

Пораженията не са само физически - първият полицай, влязъл в метрото в деня на атентата, както и ватманката, управлявала мотрисата в срещуположна посока на взривения влак, са напуснали работа и продължават честите срещи с психолог. Белгия присъди статут на пострадали от война на всички оцелели при терористичните нападения.

Летищните власти оценяват загубите от атентатите на 90 милиона евро, а общото отражение от терора в Брюксел по неокончателни изчисления възлиза на няколко милиарда евро.

Следствието потвърди, че шахидите от Брюксел са били тил на атентаторите от Париж през ноември 2015 г., както и че действията им са били направлявани от белгийски граждани, които са се намирали в Сирия и все още са на свобода.

Терористите се провалиха, защото нашият отговор в защита на демокрацията и мирното съвместно съществуване бе решителен. Това заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод отбелязването на годишнината от атентатите в Брюксел.

Тези гнусни терористични нападения удариха в сърцето на Европа - в Брюксел - град на хора от различни народи, които говорят различни езици и които живеят заедно в хармония. Пред лицето на невиждана и необяснима жестокост, ние, които живеем в Брюксел, с помощта на хората от цяла Европа, избрахме да останем твърди и да не губим надежда, допълва Юнкер.

Показахме решимостта си да отстояваме ценностите си. Трябва да изградим бъдещето си на основата на благородните европейски идеи - дължим го на всяка от жертвите на атентатите преди година, добавя председателят на ЕК.