Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Бежанците: Голямата вълна

Европа трябва да приеме повече бежанци и икономически мигранти - за доброто на света и за свое добро

6 коментара

Твърде дълго време Европа си затваряше очите пред отвратителната и кървава гражданска война в Сирия и се опитваше да държи извън Европа огромните маси от страдащи хора. Изведнъж обаче вратите на континента се отвориха под натиска на две политически сили. Едната е моралната съвест, която най-после бе разбудена от покъртителната снимка на удавилото се сирийско момченце на един турски плаж. Другата е политическият кураж на германския канцлер Ангела Меркел, която каза на своя народ да забрави за страха си от имигрантите и да прояви състрадание към хората в беда.

Десетки хиляди търсачи на убежище се насочиха към Германия с влак, автобус и пеша, скандирайки "Германия, Германия!" и бяха посрещани от приветстващи ги тълпи. Германия показва, че и Европа може да приема изнурените, бедни и скупчили се натясно маси от хора, жадуващи да дишат свободно. Тя казва, че може да приеме не хиляди, а стотици хиляди бежанци.

Толкова голям брой неизбежно ще породи много опасения: че местната култура ще бъде залята от външни пришълци, че това ще бъде твърде голямо бреме за икономиката, че социалните помощи ще трябва да бъдат ограничени и дори че могат да се промъкнат терористи. В цяла Европа са във възход антиимигрантските партии. И в Америка някои политици искат да градят стени, за да държат чужденците навън.

Въпреки това инстинктът да се гледа на мигрантите главно като на бреме е дълбоко погрешен. Отговорът на тези познати страхове е не да се издигат повече бариери, а да се решават възникващите трудности и рискове, за да се направи така, че миграцията да подобрява живота както на мигрантите, така и на местните. Отправната точка е чувството за перспектива.

Willkommen, bienvenue, salaam alaikum

Като заможен и мирен континент, заобиколен от обширни райони на бедност и хаос, Европа е силен магнит за мнозина, търсещи по-добър живот. 4-те милиона сирийски бежанци са съизмерими с 1,2 млн. от балканските войни през 1990-те г. и с 15-те млн. след Втората световна война. Агенцията на ООН за бежанците - UNHCR, е пресметнала, че в света в момента има 59,5 млн. бежанци и други насилствено преселени хора. Европа не може да приеме всички. Истина е обаче, че повечето хора предпочитат сносен живот в собствената си страна. Освен това, историята на миграцията е каталог от преувеличени страхове и безброй примери на преселници, които са формирали много жизнени общности, обогатили приемащите ги страни: евреите, арменците, виетнамските "хора от лодките", угандийските азиатци са само няколко примера от многото. Германското гостоприемство в случая е оправдано морално, икономически и политически. То дава пример на света.

Тези, които определят политиката, трябва да помислят за три групи: бежанци, икономически мигранти и местни гласоподаватели. Да започнем с бежанците. Сирийците съставляват най-големия контингент от търсещите убежище в Европа. Тероризирани от бомбите варели на режима на Башар Асад и от джихадистите на "Ислямска държава", те следва да бъдат признати за бежанци от всяка гледна точка заради "основателния страх от репресии", според терминологията на международната конвенция за бежанците от 1951 г. Да помагаш на сирийците, е очевидно морално задължение.

Тази отговорност пада не само върху Европа, а и върху целия свят. Необходима е координирана политика за справяне със сирийската криза по цялата верига на насилствените преселения. Необходими са съгласувани усилия за ограничаване на войната, като се започне със създаването на защитени зони. Агенциите на ООН, изнемогвайки от напрежението, трябва да бъдат добре финансирани. Съседите на Сирия, които са приели най-голям дял от бежанците, имат нужда не само от палатки в пустинята, а от помощ, за да могат да пращат децата на училище и да дават работа на родителите им. Америка, западните страни и особено богатите монархии от Залива трябва да приемат много повече сирийци - така, както 1,8 млн. бежанци от Индокитай бяха настанени през 1970-те и 1980-е години.

Транзитните страни се нуждаят от помощ за справяне с човешкия поток, а и за да "абсорбират" поне част от него. Бежанците трябва да могат да кандидатстват за убежище в Европа, без да рискуват живота си, оставяйки го в ръцете на каналджии и трафиканти. Това може да изисква създаване на приемни центрове в транзитните страни. В Европа бежанците трябва да бъдат справедливо разпределяни между страните от ЕС. Онези мигранти, на които е отказан достъп, трябва да бъдат бързо репатрирани. Страните от Западните Балкани (Албания, Косово, Сърбия) трябва да бъдат определени като безопасни (и техни граждани да не получават убежище).

Бежанците са размесени с икономически мигранти. Те се качват на същите лодки и негодуванието срещу мигрантите намалява подкрепата за бежанците. Как тогава да се отнасяме към онези, които идват за по-добър, а не за по-безопасен живот?

Приемащите страни може и да не могат да подбират измежду тези, които идват в търсене на закрила, но искат да изберат онези, които идват да работят. Готовността да приемат законни мигранти дава на страните повече възможности да връщат нелегалните. Издаването на повече работни визи дава на съседните страни начин да участват в системата, а следователно и причина да сътрудничат за ограничаване на нелегалната миграция. Фундаменталният въпрос обаче е, че Европа се нуждае от икономически мигранти. Тя има твърде малко собствени работници, които да плащат пенсиите на нейните собствени граждани и да предоставят услугите, които те търсят. Мигрантите са нетни приносители в обществената хазна. Те внасят икономическа динамика. Те като правило са инициативни хора, готови да започват нов живот и да се оправят сами.

Местните гласоподаватели, разбира се, може да не са толкова въодушевени от тяхното присъствие. Новодошлите имат нужда от жилища, училища, здравни грижи. Има известни данни, че те "дърпат" по-ниските надници и заплати надолу, макар и минимално. Там, където трудовите пазари не са гъвкави, мигрантите могат да се превърнат в отритната от обществото класа. Това обаче не значи, че Европа трябва да се превръща в крепост, а че е необходима добра публична политика и то особено за такива отворени, гъвкави трудови пазари, от каквито Европа се нуждае, независимо дали приема или не мигранти.

Избирателите се страхуват, че имигрантите няма да се интегрират. Старата идея за християнските корени все още прозира зад модерната европейска идентичност. След терористичните атаки от 11 септември в Америка и след терористичните убийства в Европа отношенията с мюсюлманските малцинства се обтегнаха. Въпреки това състраданието към мюсюлманите, изпаднали в нужда, е част от противоотровата срещу основаната на омразата джихадистка идеология. Ако милионите измъчени сирийци бъдат оставени да мизерстват по периферията на Европа, те ще се превърнат в източник на екстремизъм, който няма да зачита никакви граници.

Обичай чужденеца

Има, естествено, предел колко мигранти може да приеме едно общество. Но броят, предложен от Европа, не се доближава до този предел. Границите на социалната толерантност са размити. Те се променят с времето, обстоятелствата и ръководството. Немското гостоприемство показва, че хората в Европа са по-благоразположени, отколкото допускат техните нервни политици. Политиката на страха може да бъде заменена от политиката на достойнството. Госпожа Меркел разбра това. Същото трябва да направи и останалият свят.

По БТА

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Александър Тацов
    #6

    Това не е статия, а сбор от лозунги, както при СоциализЪма - без всякакви обосновки и доказателства. С други думи - обикновен симплизъм.
    Събития като настоящата ИНВАЗИЯ могат да се оценяван САМО ОТ ПОЗИЦИЯТА на Савнително-историческия метод, а не съгласно приумиците на даден автор...Историята знае немалко подобни примери за мирни завоевания на територии.Разбира се настоящият случай е уникален, но въпреки това можем да използваме аналогии и то от недалечното бъдеще:

    Няма значение какви са настроенията

  2. тото
    #5

    Леле колко покъртително но само след 10 години в Мюншен ще питат млада русичка германка от провинцията на чист немскИ защо не знае АРАБСКИ.Това вече става в ЛОС АДЖЕЛИС питат АМЕРИКАНКА защо не знае ИСПАНСКИ.Те са много назад това е ежедневие при нас има градове където не мажеш да си купиш хляб на Български.Това е положението при нас ромите не са се интегрирали 2000 години който иска сам го прави пример АЗИС интегрирането е въпрос на интелект и желание.А Германците толерантно могат да построят Джамия до Катедралата в КЬОЛН ако до тогава джихадистите не са я взривили.ТЕ да му мислят ние се бором да се интерираме с Ромите.

  3. milan
    #4

    "...заради "основателния страх от репресии", според терминологията на международната конвенция за бежанците от 1951 "
    Днес никой не е застрахован от "основателния страх от репресии",защото тероризмът е сред нас и няма сигурно място по света.Затова,законите от 1951 са остаряли и имат нужда от промяна,тъй като от тях се възползват сили,които иската дестабилизацията на запада,като предизвикват и насочват огромни вълни икономически мигранти към развитите демокрации.Неотдавна Путин и Лавров дадоха изявления,в

  4. lubobansko12
    #3

    Аплодирам статията! Бих добавил само думата "решително" в действията за неутрализирането на причинителите и подбудителите на демографската вълна.

  5. Dr. Web Browsing
    #2

    Лично мнение като отговор на ника "безпартийна": Българите наистина са станали резервирани и може да се каже, че вече са в червения диапазон на недостиг на състрадание и милосърдие - и всичкото това, поне в основната си и значима част, според мен, се дължи на небивалиците на "странния преход", на т.нар. български постоталитарен преход, който ги доведе до този мизерен хал, в който се намират в момента. Но сами са си виновни - те самите, а не някой друг, са допуснали това да стане.

  6. безпартийна
    #1

    От една страна се страхувам от внасяне на тероризъм в Европа от ислямисти, скрити като бежанци. И този страх е основателен. От друга страна, не мога да не отбележа състраданието показано от българския народ към бежанците арменци по време на геноцида от страна на Турция към тях. Не мога да не отбележа спасяването на българските евреи. Но между събитията тогава и сега има огромна разлика. Сега има Ислямска държава, и дали бежанците спасяват живота си или заплашват нашия, никой не знае. Затова българите сега са много резервирани.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.