Бежанците повече искат да избягат от България, отколкото да влязат

След като България се изправи напълно неподготвена срещу бежанския натиск в посока към страната, сега е изправена пред ново предизвикателство – да попречи на влезлите в България чужденци без статут да я напуснат. Вътрешният министър Йордан Бакалов обясни в четвъртък, че в момента натискът отвътре навън по северната и по западната граница на страната е по-силен, отколкото отвън навътре по южната.

Той съобщи по време на изслушването си в парламента, че от началото на годината има ръст чужденци, които се опитват да напуснат незаконно страната в посока към Европа или през българско-сръбската, или през българско-румънската граница. За периода 1 януари - 25 октомври, са регистрирани 2140 души, направили такива опити.

По думите му от страна на бежанците има натиск по-скоро да излязат от страната, отколкото за влизане.

След като получат статут в България, бежанците имат право в рамките на 90 дни да се движат свободно като туристи в ЕС, като огромната част от тях така и не се връщат у нас. Част от тях, както и други чужденци, които са още без статут на бежанци, обаче пробват да продължат пътя си на Запад, преминавайки незаконно през българска граница.

В последно време е засилен и миграционният натиск към България през границата с Гърция, като така се оправдаха очакванията, че строителството на ограда по част от границата с Турция няма да реши проблема, тъй като каналджиите бързо сменят маршрутите.

Йордан Бакалов поиска спешно увеличаване на щата на МВР, като съобщи, че вече е предложил увеличаването с около 1200 бройки. Друг вариант за отговор на миграционния натиск е изграждането на ограда по цялата южна граница. МВР отдавна настоява за втората мярка, но досега няма решение за реализирането ѝ.

"В момента на южната ни граница има толкова полицаи, колкото в една област. И това наистина създава проблеми във вътрешността на страната. До 30-ти юни 2015-та година от Резово до Свиленград южната ни граница ще бъде стопроцентово под наблюдение. Тази система няма възможността да спре тези, които упражняват този натиск. Основно трябва да има човешко присъствие или другият вариант е някакво заградително съоръжение, което вие трябва да вземете като решение", каза Бакалов.

Той припомни, че издръжката на командированите по границата полицаи излиза около 1.2 милиона лева месечно.

На фона на постоянните критики на правозащитни организации към българските полицаи, че изтласкват с насилие бежанци обратно в Турция, миналата седмица от МВР отчетоха, че са "спасили" България от 15 000 незаконни чужденци от началото на годината до 30 септември. Кампанията на МВР и прокуратурата идва, след като миграционният натиск към България отново се засили в последните месеци.

МВР се съсредоточило в борбата срещу каналджиите

В четвъртък Бакалов съобщи, че усилията на МВР са насочени преди всичко към подобряване на противодействието на каналджийството. До 30 септември са задържани 472 лица, които незаконно превеждат, посрещат, настаняват и подпомагат мигранти.

На българско-турската граница от 1 януари до 25 октомври са задържани общо 6325 граждани на трети страни. Преобладават лицата от Сирия - 2859, Афганистан - 860, Ирак - 153, Турция - 94, Мианмар - 84. От всичките преминаващи 3139 са задържани на "зелена граница" и 1186 на ГКПП.

Вицепремиерът и министър на правосъдието Христо Иванов уточни от своя страна, че от януари до октомври 6766 души са потърсили закрила, като на 3320 е предоставен статут на бежанци, а на 1695 - хуманитарен статут.

Дадени са 366 отказа, а 1539 производства са прекратени.

За сравнение - през миналата година закрила са потърсили 7144 лица, бежански статут са получили 183, хуманитарен - 2279, отказите са 354, а прекратените производства 824.

Само до 29 октомври т.г. над 1800 човека са подали молба за закрила, посочи министърът.

Не може да се говори за обостряне на ситуацията с бежанците, каза Иванов.

Той съобщи, че към средата на октомври има близо 3200 бежанци в центровете за настаняване в страната, като така на практика е запълнен половината им капацитет.

Държавната агенция за бежанците обаче вече обяви, че очаква капацитетът на центровете за настаняване да бъде запълнен до края на годината.

Около 10% от настанените в центровете вече имат необходимия статут, но нямат къде да отидат и Агенцията не може да ги принуди да напуснат.

Иванов съобщи, че няма свързана с бежанците опасност от ебола, защото в България не влизат хора от засегнатите от болестта страни.

Общи мерки с Турция и Гърция

Христо Иванов каза още, че е важно да се подпише тристранното споразумение с Турция и Гърция за съвместни мерки, което беше подготвено от предишното правителство.

Йордан Бакалов пък припомни, че от 1 октомври е влязло в сила споразумение между Турция и ЕС за реадмисия, което обаче все още е под условие.

Председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев призова от своя страна депутатите да приемат по спешност Закона за убежищата и бежанците, тъй като има три директиви, които трябва да бъдат транспонирани в българското законодателство.

Чирпанлиев за пореден път отбеляза, че България настоява пред европейските си партньори за споделена отговорност в овладяването на бежанския поток.

"Ние имаме в пъти повишен бежанския темп и искаме от тях да дойдат и да се запознаят с проблемите”, каза Николай Чирпанлиев.

Бежанците към България са основно от Сирия, но се увеличава броят и на хората от Ирак и Афганистан.

Освен бежанския поток България е изправена пред сериозното предизвикателство за интеграция на чужденците.