БХК осъди събарянето на ромските къщи в Гърмен като расистко

Принудителното събаряне на 4 незаконни къщи в ромската махала на Гърмен преди два дни бе осъдено като расистко в декларация на Българския хелзинкски комитет (БХК), разпространена в сряда.

"Разрушаването на четирите постройки бе извършено под обществен натиск като колективно наказание за предполагаеми противозаконни действия на отделни лица в Гърмен и без оглед на индивидуалното положение на живущите в тях, които по никакъв начин не са причастни към инцидентите от миналото. Тази кампания бе съпътствана с публична расистка антиромска риторика, която бе подклаждана, наред с други, от медии и от парламентарно представени политически партии", заявяват от правозащитната организация.

В декларацията се припомня, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), Комитета по правата на човека на ООН и Европейският комитет по социални права вече са осъждали страната ни по сходни казуси, приемайки, че събарянето на единствените жилища на бедни семейства, били те и незаконни, нарушава международното право.

"Тези три международни органа са установили съответно нарушения на три международни договора, по които българската държава е страна. Следва също така да се отбележи, че в случая тези мерки бяха селективно насочени към обитатели – роми, въпреки че незаконното строителство в България не се ограничава до ромските жилища. Това е драстичен случай на расова дискриминация, осъществена от публичните власти и забранена както от нашата конституция, така и от международното право", добавят от БХК.

Според правозащитниците развитието на случая в Гърмен създава предпоставки за "продължаващо нарушаване на международното право и в други региони на България, задълбочаване на социалния проблем и изостряне на междуетническото напрежение".

От организацията смятат, че събарянето на ромските къщи за пореден път е накърнило международния имидж на страната ни и призовават за "незабавно прекратяване на принудителните евикции на бедни хора от единствените им жилища, както и на всякакви други популистки действия от страна на властите, вземане на спешни мерки по осигуряване на подслон на останалите без дом, включително на възрастните, лицата с увреждания и децата, както и за предприемане на конкретни мерки, които ще предотвратят предпоставките, довели до настоящата ситуация в Гърмен".

В края на декларацията си БХК отбелязва, че юристите в организацията ще обмислят възможностите за завеждане на дело срещу България заради този случай. До събарянето на въпросните къщи в Гърмен се стигна заради ескалиралото напрежение между българи и роми в града. Предстоят още огледи в махалата, за да бъдат набелязани и други незаконни постройки за събаряне, за което настоява местното българско население.

Ромите са нежелани и в близките села, Бъчварова няма друго решение

Междувременно жители на село Осиково излязоха в сряда на протест пред сградата на общината в Гърмен заради слуховете, че ромите, които са останали без домове в Гърмен, ще се заселят при тях. Официална информация за подобни намерения на властите все още обаче няма.

Осиково е едно от най-отдалечените планински села на община Гърмен, в което живеят около 580 човека. Основното училище там бе закрито преди години поради липса на достатъчно деца и невъзможност да се поемат разходите за поддържането на сградата.

Сред възможностите, които бяха коментирани още преди месец, са бившите училищни сгради в селата Скребатно, Дъбница и Осиково. Още тогава кметът на Гърмен Минка Капитанова отхвърли тази възможност по две причини – общината няма средства за приспособяването на сградите за живеене и опасността от пренасяне на конфликта в друго населено място.

"Кметицата беше отказала да разговоря по този въпрос, но това е задължение, което държавата трябва да изпълни по този въпрос. Днес жителите на Осиково имат мълчалив протест, не са съгласни там да бъде предоставена възможност на жителите на ромската махала в Гърмен", коментира междувременно вътрешният министър Румяна Бъчварова, признавайки, че "не знам какво може повече да направя като изпълнителна власт след като местната отказва".

Според нея единственият вариант за настаняването на ромите, останали без покрив, е именно в изоставеното училище в Осиково. Подчерта и, че местната власт трябва да предприема мерките, които са в рамките на нейните правомощия.

По повод опасността от ескалиране на етническо напрежение и в други населени места след Гърмен, Бъчварова заяви, че основният подход на МВР е да изработва всекидневни планове за реакция, разчитайки на съдействие от общините и частните охранители.

"Ние сме определили кои са областите, в които има повишени нива. Те са в области, в които няма висока престъпност сред ромското население. Критичните зони, които идентифицираме, са около големите градове, всички останали са в зони, в които няма висока ромска престъпност", обобщи силовият вицепремиер.