Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Бизнесът с данни трупа огромни печалби за наша сметка

Големите техкомпании "печатат“ пари и почти нямат ограничения

6 коментара
Бизнесът с данни трупа огромни печалби за наша сметка

В последните седмици нараства натискът върху политиците и регулаторите да озаптят монопола на големите техфирми.

В реч във Вашингтон на 12 септември Маурийн Охлхаузен, изпълняваща длъжността председател на Федералната комисия по търговия в САЩ, обаче се опита да убие идеята. "Предвид ясните ползи за потребителите от технологично-движените иновации, аз съм притеснена за натиска да се приеме подход, който не отчита ползите за потребителите в преследване на други, може би дори противоположни, цели“, заяви тя.

Нейните думи са отражение на антитръстовата политика на САЩ през последните 40 години: ако компаниите свалят цените за потребителите, те могат да са толкова големи и мощни (икономически и политически), колкото искат да бъдат.

Подобен подход е изцяло от полза на компании като Гугъл, Фейсбук и Амазон, които предлагат услуги и продукти от търсене в интернет до платформи за публикуване, които са не просто евтини, а направо безплатни.

Въпреки това г-жа Охлхаузен подценява много важен момент: безплатното не е безплатно, когато човек прозре, че ние плащаме за тези услуги не в долари, а в данни, включващи всичко – от номерата на кредитните ни карти и покупките ни в интернет до политическите ни избори и здравните ни досиета.

Колко ценни са тези лични данни? Това е въпрос от нарастващ интерес за всеки – от икономистите до артистите. Например в Datenmarkt буркан с плодове се продава за 5 фейсбук снимки, пакет тостове – за 8 лайка и т. н.

Почти е невъзможно да се постави точна цена на личните данни, отчасти защото различните хора имат много различно поведение и различна готовност да ги споделят, зависеща от това как са представени самите оферти. Според едно ново изследване, когато потребителите директно бъдат попитани дали са съгласни да бъдат следени от фирма за дигитални медии срещу обещанието да получават по-полезни реклами, 4/5 казват "не“. Въпреки това друго проучване, публикувано тази година от изследователи от Масачузетския технологичен институт и Станфордския университет, показва колко малко стимул е нужен, за да бъдат убедени хората да предоставят целия си списък с имейл контакти.

Студентите в изследването например са били много по-предразположени да го направят срещу безплатна пица. Проучването показва още, че компаниите могат да накарат потребителите да предоставят данните си по-свободно, като им кажат, че те ще бъдат защитени чрез технология, която не дава възможност на никой – от правителствата до интернет провайдърите, да вижда съдържанието на комуникацията им. В действителност, технологиите за криптиране не могат да гарантират това.

В крайна сметка бизнесът с данни накланя играта решаващо в полза на най-големите дигитални играчи. Те могат да извличат информация и да ни правят предложения, които ни водят до изцяло различни решения и до повече печалба за тях.

Това не само е прекалено много власт за дадена компания, това работи срещу конкуренцията и изопачава пазара по начин, по който базовите правила на капитализма, какъвто го познаваме, се преобръщат. При този сценарий няма еднакъв достъп до пазарна информация, нито пък ценова прозрачност.

Личните данни, които предоставяме толкова свободно, разточително се осребряват от най-богатите компании на планетата. Те придобиват суровата информация от нас (нашите данни) малко или много безплатно, а после натоварват с плащането търговците на дребно и рекламодателите, които впоследствие прехвърлят тази цена отново върху нас под една или друга форма – например един долар повече за чашата вино в заведение, намерено в интернет чрез търсачка.

Те имат разрешение да правят пари без огромните ограничения под формата на всички видове корпоративна отговорност, с която другите индустрии трябва да се борят.

Тези компании не са толкова иноватори, колкото "търговци на внимание“. Икономистите трябва да обявят добри числа за техния нетен ефект върху производителността и ръста на БВП. Със сигурност той е висок.

Но всяка сметка трябва също така да включва и цената от свиване на конкуренцията, защото тези фирми лакомо поглъщат конкурентите си и преоформят икономиката на ХХІ век в свое удобство.

Каквото и да каже Федералната комисия по търговията сега, има нарастващ брой на съдебните дела, които могат да променят правилата на играта за големите техкомпании.

Започвам да се чудя дали ние не трябва да имаме по-ясно право не само за това как нашите данни се използват, но и за икономическата стойност, която създават. Когато богатството вече се насочва предимно към интелектуалната собственост, е трудно да си представим по какъв друг начин математиката би могла да работи.

Живеем в чисто нов свят, със съвсем нова валута. Той ще изисква творческо мислене – икономически, правно и политически, за да имаме гаранция, че няма да се превърнем в общество, в което победителят печели всичко.

* С малки съкращения.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. olele
    #6
  2. Боян Таксиров
    #5
  3. анита хегерланд
    #4

    Най-опасното в случая е, че много фирми работят "виртуално", т.е. служителите им не излизат от къщи, като така се спестяват данъци, липсва всеки друг контрол, който обществото налага.

  4. Боян Таксиров
    #3
  5. olele
    #2
  6. Боян Таксиров
    #1

    Персонализираните реклами в интернет, на база събрана информация от интернет активността на индивида, могат да се ползват за внушения, натиск, подлъгване, създаване на нагласи и т.н.

    Дали например някой се е питал по какъв точно алгоритъм и според каква информация се препоръчват видеоклиповете в Youtube? Наистина ли потребителят може да забранява да се ползва неговата лична информация за реклами и препоръки, и кой ще гарантира за това? Има ли възможност да се следи работата на този алгоритъм в реално

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.