Бизнесът се зае да продава и АЕЦ "Белене"

Членове на Българската стопанска камара преговаряли с инвеститори от западни и съседни държави да придобият дял от прекратения проект за изграждането на АЕЦ "Белене", каза изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев пред журналисти в сряда, доразвивайки даденото по време на енергийна конференция негово предложение пасивите на НЕК по ядрения проект да се отделят в различно дружество.

Той каза още, че турска компания искала да купува ток от АЕЦ "Козлодуй" и от двете двете т.нар. американски топлоцентрали "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", което щяло да облекчи цените за вътрешния пазар, тъй като така НЕК няма да е длъжна да взема електроенергията по дългосрочните договори.

Данев не пожела да съобщи кои са потенциалните инвеститори, на които бизнесът се е заел да продава АЕЦ "Белене", защото това била търговска тайна, нито фирмата, която вместо да се яви на търговете на ядрената централа за ток или да разговаря с двете американски компании се нуждае от посредничество. Идеята идва точно два месеца, след като работодателските организации излязоха с пътна карта за неотложни реформи в енергетиката, сред които бе и изкупуването на двете американски топлоцентрали и продажбата им на чужд инвеститор. От този план тогава се разграничи енергийният министър Теменужка Петкова, а по-късно заден започнаха да дават и самите работодателски организации, а неофициално се заговори, че интерес към Марица Изток 3" имала турска компания, заради която и именно Данев лансирал идеята за одържавяването ѝ.

Сега представителят на БСК уточни, че въпросният кандидат-купувач на "КонтурГлобал Марица Изток 3" първо искал да купи държавния дял в електроцентралата (27% - б. а.), но после бил водил преговори с Теменужка Петкова държавата да купи мажоритарния дял от американците и после да продаде всичко на мистериозния инвеститор.

Данев не пожела да коментира дали тогавашният кандидат за "Марица Изток 3" иска сега да купува ток от тази централа, "Ей И Ес Гълъбово" и от АЕЦ "Козлодуй", но разви тезата, че вместо НЕК да взема енергията от американските ТЕЦ, тя можело да се продава в Турция за 41 евро за мегаватчас. Това можело да става като се вдигне износният капацитет на мрежата ни към Турция на 600-800 МВ и се натоварят двете американски централи от сегашните 40 процента на 80 на сто, а АЕЦ "Козлодуй" с 20 процента.

По данни на "Ей И Ес" обаче натовареността ѝ е над 70 процента, а при работа на пълна мощност цената на произвежданата енергия ще е около 60 евро/МВтч.

Според представителя на бизнес организацията, ако НЕК се заемела с продажбата на тока от двете американски централи щяла да излезе на печалба от 200 млн. лв. Не стана ясно обаче каква е логиката двете дружества да не продават директно електроенергията си в Турция, както те настояват от поне година, като им се даде капацитетът на един от далекопроводите до южната ни съседка, а това да прави НЕК.

Пред форума Данев разви идеята проектът АЕЦ "Белене" да се отдели от балансите на НЕК, за да се облекчи финансовото състояние на държавната компания. Активите по замразения ядрен проект да се сложат в отделна компания и тя да се предложи на потенциални кандидати да строят втората ядрена централа.

Запитана дали държавата е склонна на такъв вариант, енергийният министър Теменужка Петкова заяви, че няма да коментира нищо относно АЕЦ "Белене", докато не приключи арбитражното дело в Париж за спирането на проекта, водено между НЕК и руската компания "Атомстройекспорт". Очаква се отсъждането на съда по паричните насрещни искове на двете компании до средата на 2016 г., допълни Петкова.

Данев обаче не спря дотук с идеите и предложи от НЕК да бъдат отделени и язовирите и те да бъдат предадени за стопанисване от други държавни органи, както и Българската банка за развитие (ББР) да изкупела договорите на ВЕИ-централите и после да намали цените на произвеждания от тях ток. Според него за целта били нужни 3 млрд.  лв., които държавната ББР лесно можела да вземе от финансовите пазари при ниски лихви, тъй като сключените с тези производители дългосрочни договори за изкупуване на тока от НЕК на практика били държавни гаранции.

Представителят на бизнес организацията се оплака още, че държавата не е спазила обещанието си до 15 октомври да представи доклад с нарушителите във ВЕИ-сектора, чиито договори за изкупуване на тока да бъдат прекратени и така НЕК да бъде облекчена като не плаща високи цени. По думите на Данев има много ВЕИ-централи, които имат нарушения във финансирането си, мамили са със сроковете за включване в мрежата или са използвали технологии, различни от одобрените им от КЕВР в определените цени на продаваната от тях електроенергия.