Близките на убита от мъжа си жена съдят България в Страсбург

Роднините на Елена Василева, която през август м.г. беше застреляна с пет изстрела посред бял ден пред свидетели от мъжа ѝ в столичния кв. "Лагера", ще съдят България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

Случаят стана емблематичен за бездействието на българските институции при сигнали за домашно насилие, след като се оказа, че жертвата многократно е пускала сигнали срещу мъжа си и дори си бе изкара ограничителна заповед.

Близките на Василева ще бъдат представлявани пред ЕСПЧ от Българския хелзинкски комитет (БХК), съобщиха в петък от правозащитната организация. Според адвокат Адела Качаунова държавата носи отговорност за бездействието си, тъй като е била длъжна да предотврати смъртта на Елена.

"Целта ни е да накараме органите да започнат да изпълняват правомощията си по закон по ефективен начин, защото подобни престъпления могат и трябва да бъдат предотвратявани. Бездействието на властите е довело да извършването на убийството, но отговорните лица не са били наказани, а това е важно, защото само така може да се гарантира, че при следващ подобен случай компетентните органи ще действат своевременно. Същевременно е крайно необходимо законодателството да бъде изменено, за да отговори на епидемията от убийства на жени в резултат от домашно насилие", коментира юристката.

От БХК припомнят, че заплахите към Василева започват още през ноември 2016 г., когато съпругът ѝ Венцелсав Василев категорично отказва да ѝ даде развод с думите: "Няма да ти дам развод, ще те застрелям!". Впоследствие ауспухът на колата ѝ е напълнен с полиуретанова пяна, а гумите нарязани. Проверката на полицията по случая обаче така и не дава никакъв реален резултат.

През февруари м.г. жената прави пореден опит да се разбере с мъжа си, но той отново отказва да се разведе, заплашва я със саморазправа, а след това дори прави опит да я прегази с колата си, след което я гони пеш, но тя успява да избяга.

Няколко дни по-късно Софийският районен съд (СРС) издава ограничителна заповед срещу Василев, която е потвърдена на втора инстанция през юни същата година. Междувременно прокуратурата не образува досъдебни производства по сигналите на Елена.

"Ден преди убийството на 17 август 2017 г., в 18.56 часа Елена подава оплакване в 6 РПУ за това, че Венцеслав Василев е нарушил издадената заповед за защита. Тя пояснява, че съпругът ѝ я е преследвал с колата си по целия път от работата до дома ѝ. Елена се обажда на своя приятелка, с която се срещат и тръгват заедно към полицията, за да подадат оплакване. Василев продължава да ги следва с колата си през цялото това време. По пътя Елена се обажда на телефон 112 и изрично моли да се вземат превантивни мерки, за да не ѝ бъде причинено "нещо непоправимо". Диспечерът на спешния номер ѝ отговорил, че не може да съдейства и те двете трябва сами да задържат преследвача", припомнят трагичната хронология от БХК.

В крайна сметка двете жени успяват да стигнат до полицейското управление в кв. "Бъкстон", където подават нова жалба. Още на следващата сутрин двете подават молби с почти идентично съдържание за случилото се предната вечер и до Софийска районна прокуратура (СРП). Елена пише, че се страхува "за сигурността и живота си и че Венцеслав Василев притежава лично бойно оръжие". Реакция от компетентните институции обаче така и не последва и няколко часа по-късно на 18 август мъжът ѝ я разстрелва пред множество очевидци.

Венцеслав Василев вече е осъден от първа инстанция на 13 години и 4 месеца затвор. Съдът обаче не взима под внимание подбудите, довели до извършване на убийството, нито нарушената от подсъдимния ограничителна заповед, допълват от хелзикския комитет.

"Българската държава е длъжна да защитава жените, жертви на домашно насилие и неуспехът да стори това, независимо дали е неволен, нарушава правото на жените на еднаква защита, наравно с мъжете. Въпреки че Елена Василева получава заповед за незабавна защита, властите не са положили достатъчно усилия да разследват и да предприемат нужните мерки, за да предоставят на Елена реална защита отвъд съдебното
решение", посочват още от правозащитната организация.

Цитират и данни от изследване на БХК върху съдебната практика между 2012 и 2014 г., според които "91% от убийствата на жени са извършени от мъже, 7% – при съучастие между мъже и жени, и 2% – от жени. В 35% от случаите убийствата и опитите за убийство са извършени от настоящ или бивш интимен партньор на пострадалата, в 25% – от неин брат, син, внук или друг близък роднина, а в 31% – от друг познат мъж. Само 9% от убийствата на жени са извършени от непознат. В 19% от присъдите изрично се споменава, че жертвата е била подложена на системно физическо домашно насилие от страна на извършителя".

Като основен пропуск на институциите по тези случаи от комитета отбелязват липсата на обособена база данни за насилие над жени. Припомнят и, че страната ни все още не е изпълнила препоръките на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жени (CEDAW) от 27 юли 2012 г. за "инкриминиране на домашното насилие и предвиждане на възможност то да бъде преследвано от държавното обвинение като престъпление от общ характер, както и определяне на крайна дата за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция)".

Мерките, предприемани на държавно ниво, остават само "на хартия" и само формално се гласуват, включително за вече изминали периоди. Така Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2017-2018 г. е приета от Министерския съвет едва на 17 януари 2018 г., но част от първоначално предвидените в нея превантивни мерки бяха премахнати по настояване на вицепремиера Красимир Каракачанов.