Близо три четвърти от парите на държавните фирми са в Корпоративна банка

70% от средствата на десетте най-големи държавни дружества са депозирани в Корпоративна търговска банка (КТБ) с мажоритарен собственик Цветан Василев. Това показва справка на Министерството на икономиката, получена от в. "Сега". Вестникът е поискал справката по Закона за достъп до обществена информация.

Според справката най-големи суми в банката държат Българският енергиен холдинг, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Националната електрическа компания, "ТЕЦ Марица-изток 2", "АЕЦ Козлодуй", Националната компания "Индустриални зони", "Кинтекс", "Булгартабак холдинг" и "Благоевград - БТ".

Според официалната справка на Министерството на финансите към март 2010 г. изброените дружества са имали депозити и разплащателни сметки за 621 млн. лв., от които 337 млн. лв. са в КТБ или 54%, при положение, че целият ресурс от над 600 млн. лв. е вложен в 23 банки.

Към края на октомври 2010 г. 10-те компании са намалили парите, които държат в трезори до 412 млн. лв., но делът на КТБ става по-голям - 285 млн. лв. или 70%. Парите на дружествата са били разпределени в 14 банки.

Другите банки, в които държавните фирми са държали по-сериозни средства към 31 октомври, са Инвестбанк и Централна кооперативна банка, но в тях сумите са значително по-ниски - съответно 50 млн. лв. и 23 млн. лв., сочи още справката на Министерството на финансите.

КТБ е в средата на класацията по активи на финансовите институции - на 9-о място от 24 трезора. Тя работи основно с бизнес клиенти и почти не се занимава с банкиране на дребно. За 2010 г. КТБ е сред трите най-печеливши банки у нас. Финансовият ѝ резултат за миналата година е печалба от 74 млн. лв., като пред нея са само "Уникредит Булбанк" и "Банка ДСК". През 2008 г. финансовата институция е била на осмо място по печалба, а през 2009 г. се е изкачила до четвърто.

Възходът на банката започна бурно по време на правителството на тройната коалиция и продължава безоблачно и след идването на власт на правителството на ГЕРБ. по време на предния кабинет КТБ излезе непряко, но агресивно на медийния пазар, като финансира закупуването на редица вестници, телевизия, издателски къщи, включително и полиграфическия комбинат на бул. "Цариградско шосе". Банката има косвено отношение и към придобиването на радио-разпръсквателната компания НУРТС.

Депозирането на средствата на държавните фирми в търговските банки и непрозрачният начин, по който се избират, накара вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков да поиска нови правила на избора им. Това стана през есента на 2009 г., напомня в. "Сега".

През пролетта на 2010 г. главните редактори на 11 медии поискаха и получиха справка от финансовото министерство къде държавните дружества държат парите си. Тогава именно стана известно, че към края на март 2010 г. КТБ оперира с 48% от парите на всички държавни предприятия - или 408 млн. лв. от общо 855 млн. лв.

В. "Сега" напомня, че Европейската комисия разследва България по сигнал за отпускане на предполагаема държавна помощ в полза на КТБ и свързана с нея група медийни и телекомуникационни компании. Конкретният повод са тъкмо разкритията за привилегированото положение на трезора при депозирането на държавните пари. От МФ твърдят, че процедурата е рутинна и няма нищо общо с процедурите за нарушаване на европейското законодателство. Според експерти, на които се позовава вестникът, ако при изясняване на случая Брюксел счете, че има данни за нарушаване на европейските директиви, може да се стигне до наказателна процедура срещу България и до финансови санкции.