БНБ е осъдена да предостави докладите за състоянието на ПИБ

Тричленен състав на Върховния административен съд реши, че БНБ няма основания да отказва достъп до двата надзорни доклади за състоянието на Първа инвестиционна банка (ПИБ) от 2012-та до 2015-та година. Делото е заведеното от сайта "Биволъ", а адвокат по него е Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Информация в надзорните доклади трябва да покаже много по-голяма част от картината на проблемите на ПИБ от този период, в това число размера на лошите кредити, както и кредитите, отпускани на свързани с банката лица. Досега сайтът "Биволъ" е публикувал частично копия от тези доклади, придобити по неофициален път.

В съдебното решение на ВАС се казва, че в двата доклада няма защитена от закона тайна, въпреки че БНБ е отказала предоставянето им. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС.

ПИБ отново е в полезрението на общественото внимание, след като преди две седмици президентът Румен Радев разсекрети стенограмата от разговора на 29 юни 2014 г. между политическите сили при бившия държавен глава Росен Плевнелиев за банковата криза, породена от затварянето на Корпоративна търговска банка заради ликвидната ѝ криза. Но него се обсъжда и състоянието на ПИБ, която също бе подложена на натиск от своите вложители и се наложи държавата да предостави държавна помощ под формата на паричен влог в банката, за да стабилизира състоянието ѝ.

Тогава бюджетът предостави 1.2 млрд. лв. на ПИБ, но до края на първите пет месеца от внасянето на влога банката върна на фиска 300 млн. лв., а останалите 900 млн. лв. бяха изплатени на вноски до 27 май 2016 г. при спазване на всички наложени от Европейската комисия ограничения в дейността и рекламата ѝ. В края на октомври 2016 г. Министерството на финансите прекрати договора си за срочен депозит на предоставената сума и тя бе изтеглена с лихва от 28.5 млн. лв., натрупана за периода на влога. Въпросната сума обаче не може да се брои изцяло като печалба, защото за да предостави първоначално помощта на ПИБ, държавата спешно емитира облигации, по които също плати лихви.