Бойко Борисов - илюзионистът, носен по течението, внушаващ, че гребе срещу течението

Бивш телохранител е кмет на българската столица и може би ще стане дори и президент на страната. Бойко Борисов е твърде популярен и неговият образец е един филмов герой. След това въведение публицистът Михаел Мартенс прави портрет на софийския кмет Бойко Борисов в рубриката “Нови лица” в броя от вторник на германския всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Със строг поглед Юл Бринър и неговите шестима авери бдят над работата на софийския кмет. "Това е любимият ми филм" - с тези думи Бойко Борисов коментира необичайната стенна украса в своя кабинет, започва разказа си за срещата с Борисов публицистът.

Щом първият човек в българската столица заговори за себе си, скоро става ясно защо офисът му е декориран със стар филмов плакат. "Великолепната седморка", уестърн от 60-те години, разказва историята на мексиканското село Икскатлан, чиито селяни всяка година биват нападани от бандити. Отчаяни, селяните склоняват накрая седмина майстори на револвера да ги пазят от бандитите.

Доброто срещу злото, черно срещу бяло, правото срещу властта - това е също и автопортретът на Бойко Борисов. При него е както в уестърна, когато силни мъже с добро сърце смигат сериозно на хоризонта. Злите, това са за Борисов всички, които ограбват малките българи. Доброто е самият той, а София е селото Икскатлан.

На въпроса какво смята да направи като шеф на единствения милионен град в страната, в стила на филмов актьор той отговаря лаконично - това, което искам, е едно нещо, това, което мога да направя, е друго. Точка. Никакви обяснения повече. Борисов става по-красноречив, когато ругае своите политически противници или своите предшественици на кметския пост, наричайки ги некомпетентни болшевики или лъжци.

Този град, заявява той, изгуби 16 години, ние нямаме дори сметище.

Телевизионните камери са в действие. Винаги е така, когато Борисов е в акция, тъй като надареният популист спазва стриктно правилата на медийната демократура. Това бе неговата сила още преди, когато като втори мъж във вътрешно министерство отговаряше за борбата срещу организираната престъпност. След всяко от многото поръчкови убийства по софийските улици той неизменно пристигаше на местопрестълнеието, за да изстреля наперено пред работещите камери войнствени прокламации.

Макар че убийствата никога не биваха разкривани, Борисов ставаше все по-популярен и неговото извисяване продължи също и в първите месеци като кмет на София. Борисов е един от онези майстори илюзионисти, които се оставят да бъдат носени от течението, като обаче внушават на своята публика, че всъщност гребат срещу течението. Поради това упорито се носят слухове, че тази есен той ще се кандидатира в президентските избори срещу държавния глава Георги Първанов, който е почти пълна противоположност на Борисов.

Първанов, издънка на посткомунистическата социалистическа партия в България, винаги говори резервирано. Той не обижда противниците си, а ги игнорира с президентско величие. Първанов играе ролята на баща на държавата така, сякаш е дошъл на света като президент. На въпроса дали ще излезе срещу Първанов, Борисов отговаря с недомлъвки от арсенала на своите патетични фрази, че едно е сигурно - в България ще се образуват нови партии и ще има нов лидер.

Все още обаче не е още нито дори сигурно дали най-популярният управник в България ще се кандидатира в изборите, тъй като той разкрива своите планове едва в последния момент. Възможно е това да се дължи на неговата предишна дейност. В началото на 90-те години той бе известно време бодигард на сваления от власт комунистически диктатор Тодор Живков. Българите не го винят за това, още повече че ден след ден Борисов им обещава онази справедливост, за която бяха излъгани от другите политици. Може би по този начин след няколко месеца той дори да стане президент.

Икскатлан е навсякъде.