Бойко Борисов няма основание да се представя като жертва на медиите

Много медии извършиха рязка конюнктурна промяна в отношението си към ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов, показва мониторингът за поведението на печатните медии в предизборната кампания за периода 10 януари - 10 май, направен от Фондация "Медийна демокрация" (ФМД).

Това е признак за липса на стабилна ценностна ориентация на медиите, коментира директорът на фондацията доц. Орлин Спасов при представянето на резултатите в понеделник.

Той допълни, че ГЕРБ са спечелили изборите в условията на медиен негативизъм, който е започнал след протестите през февруари.

"Бойко Борисов сега иска до голяма степен да се представи като жертва на медиите и да прехвърли върху тях част от отговорността за по-малкия постигнат изборен резултат на ГЕРБ. Не мисля, че има сериозни основания за подобно прехвърляне на вината. Проблемът при Борисов е, че отношението му към медиите често е ексцесивно - или ги свръхупотребява, или сега се опитва да ги представи като един от основните манипулатори на обществото", каза Орлин Спасов.

В същото време той отбеляза, че отношението на лидера на ГЕРБ към медиите не може да бъде прието като сериозна позиция.

"За съжаление, я има манталитетната нагласа при повечето български политици, че медиите трябва да бъдат в ролята на обслужващи институции. Въобще българският политик трудно приема, че медиите могат да бъдат коректив на политиката. Но слава Богу, българската медийна среда започва да се държи по-критично към политиците и партиите, отколкото през последните години и смятам, че това беше един от най-важните изводи", допълни Спасов.

В същото време бившият премиер запазва огромното си превъзходство по присъствие в печатните медии. На него са посветени общо 2954 информационни единици. Втори, далеч назад, е Цветан Цветанов – 1607, а трети е Сергей Станишев с 1447.

Разликата между 2012 и 2013 година е, че силно позитивният начин на отразяване през миналата година вече е заменен с крайно негативен. Медийният рейтинг на Борисов, който се определя от броя на позитивните спрямо отрицателните публикации, се променя от плюс 2.4 през 2012 година (т.е. позитивните материали за него са били почти два и половина пъти повече над негативните) до плюс 1.1 през февруари, когато започнаха протестите. През май рейтингът му вече е минус 2.8, т.е. негативните споменавания са близо три пъти повече.

За сметка на това положителна промяна има в медийния образ на Сергей Станишев. Неговият рейтинг се променя от минус 13 през 2012 година на минус 7.6 през май. Въпреки това образът му все още се представя в силно отрицателен контекст.

Медиите се отнасят негативно и към останалите лидери на политически сили. Спасов подчерта като интересен щрих факта, че дори Меглена Кунева е представена по-негативно от Волен Сидеров, който през миналата година е бил най-нехаресваният политик от българските медии. Към лидера на ДПС Лютви Местан медиите са в зоната на неутрално отношение.

БСП е отразявана много по-позитивно от лидера си - почти всички печатни издания затоплят отношението си към самообявилите се за "морални победители" на изборите.

Забележително е, че "Атака" регистрира рязка промяна в посока на позитивно споменаване.

В новинарските сайтове тройката на най-споменаваните лица се запазва - Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Сергей Станишев. От говорещи субекти обаче, лидерите на ГЕРБ се превръщат в обект на оценка, което е нов момент, коментира Орлин Спасов.

За бившите управляващи новините вече не са комфортно място за провеждане на удобни пиар стратегии, вместо това те са съсредоточени върху скандали и ожесточено неодобрение от страна на политическите им противници, коментира експертът от ФМД Николета Даскалова.

Новините се утвърждават като трибуна за политическо дискредитиране, те задават рамката на кампанията, в която ключово място заемат антипартийните настроения и обвинителния тон. В резултат на това средствата на информация се превръщат в неудобна трибуна за водене на кампания, което води до заобикаляне на "негативния новинарски контекст" чрез агитацията по места. Подобна стратегия може да интерпретираме като опит за съхранение пред публиката на дълго култивираната харизма и популярност, коментира Николета Даскалова.

Предизборната кампания ражда и нови нови медийни герои – прокурорите, отчита мониторингът на фондацията.

След двете водещи партии ГЕРБ и БСП, прокуратурата е трета по отразяване в медиите в предизборния период.

"Макар новината за наличие на допълнително печатани бюлетини да бе от изключителна значимост, с нея не се подходи професионално. Имаше формиране на нагласи, формиране на обществено мнение за политика, което е и сериозно изкривяване на професионалните стандарти", каза доц. Орлин Спасов.

Анализът показва, че Бойко Борисов предприема рязка промяна в отношението си към медиите след протестите през февруари, когато подаде оставката на правителството си. ГЕРБ започва да общува основно чрез прессъобщения, докато самият лидер се оттегля и заема една критична позиция. Въпреки че не се появява толкова често "на живо" по медиите, темата "Борисов"продължава да бъде водеща за тях.

Орлин Спасов допълни, че друга важна разлика спрямо кампанията за парламентарните избори от 2009-та година е, че същинската кампания беше проведена извън платената медийна агитация и на фона на скандали.

"Самата кампания произведе силна нестабилност, която беше пренесена във времето след изборите, не се състоя и пряк лидерски дебат в медиите, което беше голям недостатък", коментира медийният експерт.

Предизборните клипове и плакатите показват, че партиите не са успели да излъчат видима алтернатива една на друга. "Навсякъде чухме да се говори едно и също. Поради тази еднаквост се стигна различията да бъдат набавяни чрез други средства, най-вече чрез скандали", каза Спасов. Той допълни, че заради финансовите ограничения много от по-малките партии не са успели да представят пред избирателите своите политически платформи и виждания.

Ръководителят на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" за Югоизточна Европа Кристиян Шпар коментира, че по време на кампанията са доминирали тежка предизборна борба и скандали, за сметка на задълбочени дебати. "Конрад Аденайер" подпомага медийните изследвания на фондация "Медийна демокрация".

Много се надявам взискателността на публиката да се повиши, тя лесно може да се убеди колко значими са резултатите от едни или други избори и политическата конфигурация за решаване на ключовите проблеми в България, коментира в заключение Орлин Спасов. Въпреки че избирателната активност на тези избори беше ниска, хората започват да разбират, колко много зависи от тяхната взискателност, смята той. "Надявам се, че тази взискателност ще промени начина, по който самите политици вършат своята работа и ще направи техния ангажимент към обществото по-сериозен", каза още Спасов.