Ти си това, което четеш

Бойко Ноев: Задкулисна схема прозира зад атаката срещу "Емко" и "Дунарит"

Признанието на премиера, че знае къде ще отиде "Дунарит", съчетано с мачкането на "Емко", говори, че не сме правова държава
Александра Георгиева | 14:30 | 26 септември 2017 | 2 коментара

Г-н Ноев, как бихте коментирали нарастващото напрежение и последните събития в българската оръжейна индустрия?

Най-кратко казано, кръгове, свързани с правителството, предприемат действия насочени към дълбокото преструктуриране на тази индустрия. Но не на продуктовата база, така че индустрията като цяло да остане конкурентноспособна, след като премине сегашният пик в търсенето на традиционните за българските военни заводи изделия. Натискът е за промяна на собствеността. В момента в оръжейната ни промишленост доминират частните предприятия.

Имате предвид някакъв вид национализация- прехвърлянето на частна обратно в държавна собственост?

Засега можем да говорим само за промяна, дали от частна в държавна, или частна в друга частна- предстои да видим.

Какви биха били последствията от това?

Доказано е, а това го признава и премиерът Борисов, че в българските условия държавните предприятия или се ограбват на входа и на изхода от приближени на съответната власт, или се управляват лошо. Освен това, в новата ни история няма нито един пример държавата да е инвестирала в изследователска и научно-развойна дейност в държавните индустриални предприятия, нито да въвежда иновации. Това особено се отнася до оръжейната промишленост. Обратно, частните фирми като "Арсенал", "Емко", "Аркус" и "Дунарит"- изброявам само по-големите, оцеляха и вървят нагоре главно заради инвестициите, които техните собственици направиха в нови технологии, в адаптиране на традиционните си продукти и в разработката на нови. Така че, опитите на днешните управляващи да национализират, или "одържавяват", както те се изразяват, предприятията от военната промишленост, няма изгледи да доведат до нещо добро. Законосъобразността на самата промяна на собствеността е съвсем отделен въпрос.

Правителството обаче дава пример с ВМЗ- Сопот, като очевидно се опитва да концентрира все по-големи обеми производство там?

Трябва да се знае, че предприятието ВМЗ- Сопот, единственото значимо държавно предприятие в този сектор, след разпадането на системата за кооперираните доставки в България и в рамките на Варшавския договор, винаги е било в криза, своеобразна бомба със закъснител. Фундаменталните причините за това не са премахнати. И те са на първо място именно в начина на управление на държавната собственост, подчертавам- в българските условия на пазарна икономика. Това, че днес ВМЗ-Сопот има няколко договора и разкрива нови работни места, е временно явление, базирано на изключително краткосрочна, случайна конюнктура. Хората, които познават българската оръжейна индустрия, много добре знаят, че този мастодонт няма шансове за оцеляване в този си вид. Поради това политиката на правителството да го развива екстензивно не е далновидна. Утре, когато конюнктурата отново тръгне надолу, хиляди работници отново ще бъдат на улицата и предприятието ще затъне в дългове, както беше до неотдавна. Разбира се, ще има и печеливши. За сметка на работниците и на всички нас, разбира се

Кои ще бъдат печелившите?

Вижте кого е назначил министър Караниколов в борда на ВМЗ- Сопот. Доминират адвокатите. Това навежда на обосновани предположения.

Какви предположения? От думите ви излиза, че политиката на правителството, провеждана от министъра на икономиката Караниколов, ще доведе оръжейната индустрия до кризи и проблеми. Какво е вашето обяснение за мотивите, защо тогава го правят?

Не виждам нито един рационален мотив, основан на разбирането за защита на държавния интерес. Да убиваш една от "златните кокошки" на днешната българска икономика си е направо престъпно и това се разбира от все повече хора. Въпросът е дали когато им дойде времето, извършителите ще могат да се скрият зад колективната отговорност, или "колективът" ще ги жертва, за да се самоопази.

Очевидно допускате други, задкулисни мотиви?

Според мен фактите вече недвусмислено говорят, че зад действията на министъра Караниколов стоят мотиви, нямащи нищо общо с обществения и държавния интерес. На първо място- откритото обвързване на държавни органи с офшорната фирма "Виафот", в опитите й да овладее "Дунарит". От там тръгва разплитането на кълбото. Тази офшорка, зад която теоретично може да стои всеки- от терористична организация до пазарен конкурент на България, която две години незаконно води и загуби битката за "Дунарит", видимо се ползваше от странната липса на внимание и интерес от страна на компетентните държавни органи. Освен това, нито министърът на икономиката, нито специализираните органи- ДАНС, Прокуратурата са обяснили как в рамките на един ден се направиха няколко цесии и прехвърляния на вземания, които на първо място облагодетелстваха въпросната офшорка. Те бягат от темата за офшорката като дявол от тамян. На второ място, държавни органи отвориха вратата за закононарушения по линия на масата на несъстоятелността на фалираната КТБ. Операциите по придобиване на дългове на "Дунарит", реални и фалшиви дългове, са чиста форма на пране на пари, в което ангажираха държавата. Подобни операции се преследват навсякъде по света. Имам всички основания да предполагам, че съответните посолства в София са си направили изводите, това най-малко. Няма да се учудя, ако магнитът разшири полето си на привличане.

Но държавата не купи дълг директно от "Виафот", а чрез сравнително неизвестната фирма ДиПи, собственост на Добрин Иванов?

Този човек може да е неизвестен за широката публика, но е бил напълно неизвестен и сред оръжейните търговци. До 2010 г., както се твърди в бранша. Тогава с нечия височайша протекция неговата неизвестна фирма влиза с летящ старт в търговията с оръжие и става основен посредник в договорите на ВМЗ-Сопот за Азербайджан, поема и доставки за Грузия. Това е документирано в Министерството на икономиката, което издава съответните разрешителни за износ. Ето, за такива посредници на изхода на държавната фабрика говори и премиерът. Оттогава през този посредник са минали и други доставки. Днес друга негова фирма, именно споменатата ДиПи, е посредник между официалната държава и скритите офшорни интереси около "Дунарит". Дали това е случайно? Това ако не е за ДАНС и прокуратура, аз не знам какво друго е.

Добре, но "Виафот" изглежда отпадна от битката за "Дунарит", натискът на правителството обаче продължава.

Не зная дали офшорката "Виафот" е отпаднала или временно се е скрила зад завесите. На сцената обаче явно излиза друг своеобразен "Виафот", крои се някаква друга схема. Явно този друг митичен "Виафот", облечен в държавни дрехи, крои други схеми, които нямат нищо общо с правилата в правовата държава.

Според вас Пеевски ли стои зад това?

Аз не познавам Делян Пеевски и нямам основания да коментирам неговия бизнес. Друг въпрос е, че бях изненадан и възмутен от назначаването му в ДАНС, по принципни, не лични причини. Това, че медиите разкриват редица факти и обстоятелства около него, е едната страна на въпроса. Другата, обаче е, че от гледна точка на властите този човек е изряден български гражданин и депутат и нито един специализиран държавен орган не е казал или доказал каквото и да било против него.

Защо тогава премиерът Борисов в неотдавнашно интервю за бТВ заяви, цитирам, "Мога да ви уверя, че "Дунарит" в никакъв случай няма да отиде при Пеевски?

Първият принципен въпрос е доколко може да се вярва на думите на Борисов. Всички помнят, преди време той заяви, че "Пеевски се изнася от България". Пеевски явно не само не се е изнесъл, но и отново е депутат от ДПС и съвсем официално е декларирал внезапно нараснало богатство. В този факт сам по себе си няма нищо лошо, разбира се, човекът успява. Но чували сме и други уверения на Борисов, които никога не са се сбъднали. В цивилизования свят за подобно явление има точно определение и се носи политическа отговорност. У нас думите на политиците нямат значение, със съответните последствия, но това е друга тема.

А защо всъщност "Дунарит" да не стане собственост на изрядния гражданин Пеевски, както и станаха много други бизнеси? Ако той го желае и законът стои зад него?

Всички това се питат. По закон всяко българско физическо или юридическо лице може да придобие собственост, ако я желае, има финансова възможност и законови основания. В това число и Пеевски. Защо изпълнителна власт, в лицето на премиера, се намесва и се опитва да решава въпроси, които са в прерогативите на друга власт- на съдебната? От думите и поведението на Борисов става ясно, че той знае "къде ще отиде" фирма "Дунарит", значи се е поставил над съда и закона. Това признание на Борисов обаче, в съчетание с фактите около мачкането на другата фирма – "Емко", е поредното потвърждение, че България все още е далеч от правовата държава. Това всъщност в лицето ни казват и Меркел, и Макрон и всички останали партньори от ЕС, както и САЩ.

Кои факти за "Емко" имате предвид?

След умишленото фалиране на КТБ някой реши да придобие "Дунарит". Някой анонимен, скрит зад офшорки и ползващ се с благоразположението на властта. Когато акциите на "Дунарит" бяха законно придобити от "Емко", която е водеща българска оръжейна компания, оперира изцяло в България, плаща данъци и целият й бизнес е на светло, анонимнят "някой" стовари срещу "Емко" цялата мощ на държавата. Измислят нарушения на производствената дисциплина, които се отстраняват, но веднага се намират нови. Да не говорим, че по закон тези производствено-складови измислици не са никакво основание да се отнема лиценз за международна търговия. Въпросът въобще не е в лицензите, в правилата или в спазването на закона. Просто една група хора са решили на всяка цена да придобият "Дунарит", а вероятно и други предприятия, унищожавайки по пътя си всяко препятствие пред целта им, в открито нарушение на закона.

Има ли според вас шанс беззаконието, за което говорите, да бъде прекратено? Късно ли е?

Ще поживеем, ще видим. Зависи дали министър-председателят ще се остави да бъде окончателно въвлечен в беззаконието. Ако тези процеси продължат, щетите ще бъдат значителни. Борисов и ГЕРБ като управляваща партия ще платят политическа цена, както в България, така и в международен план. В икономически план, на оръжейната ни индустрия ще бъдат нанесени щети за стотици милиони, ще бъдат практически закрити основните ни, планови пазари. В Монтана, Трявна и Русе фабриките ще престанат да функционират и стотици работници ще излязат на пазара на труда. Но има още едно обстоятелство, за което анонимният "колектив" трябва да си дава ясна сметка. Че България е малка страна и че съучастниците не могат да останат скрити.

Как си обяснявате странното мълчание на парламента по тези въпроси?

ГЕРБ чака да чуе от Борисов, а Караниколов е лично назначение на Волен Сидеров. Аз по-скоро се учудвам как опозицията засега пренебрегва тази предоставена им отлична възможност за политическа изява. Защото този случай засяга практически целия спектър на политическия и икономическия живот, както и острата проблематика около пороците на съдебната власт. Възможно е и около Корнелия Нинова да има зависимости, ще видим. Все по-ясно става, че политическите субекти в днешния парламент не могат да защитят адекватно държавния и обществения интерес. Случващото се около "Дунарит" и "Емко", а вероятно скоро и около "Аркус" и "Арсенал", като имам предвид призива на Борисов за ревизия на приватизациите се натрупва върху други фундаментални обществено-икономически процеси. Тези процеси зреят и избликът няма да чака дълго.

Още от Интервюта