Бойко Рашков е новият стар шеф на бюрото за контрол на СРС

Неизменният фаворит за ръководния пост в Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) Бойко Рашков за втори пореден път бе избран от парламента за шеф на органа, възстановен след 4-годишно прекъсване от БСП и ДПС.

Рашков, който е заемал постовете шеф на националното следствие, член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и зам.-правосъден министър при тройната коалиция, бе номиниран за поста от БСП, както стана и първия път, преди кабинетът "Борисов" да закрие бюрото. За кандидатурата на Рашков гласуваха 112 депутати.

За негов заместник бе избран друг бивш член на ВСС, предложен от ДПС – адвокат Георги Гатев, което също не е изненада. Той получи подкрепата на 138 народни представители. За другия кандидат на социалистите – Илия Ганев, гласуваха 151 депутати, а номинираните от ГЕРБ и "Атака" – Огнян Атанасов и Огнян Стоичков, получиха съответно гласовете на 150 и 135 народни представители.

В края на ноември петимата бяха одобрени за кандидат-членове на бюрото за контрол на СРС след формално изслушване в парламентарната правна комисия. Открита за медиите бе само първата част от него, в която те демонстрираха основни познания по темата подслушване, без да отговарят на депутатски въпроси. След това шефът на комисията Димитър Дъбов (БСП) засекрети заседанието, защото "регламентът е такъв".

Преди журналистите да бъдат помолени да напуснат, петимата набързо разказаха под формата на кратки изявления кои са органите, които искат, използват и контролират СРС. Издекламираха и последните законодателни промени, с които бе прокарано възстановяването на новия орган, закрит от ГЕРБ през 2009 г. Новият стар орган би трябвало да заработи от 1 януари догодина, откогато има и предвиден бюджет.

Възстановяването му бе част от мащабната реформа в сектора за сигурност, започната т.г. от БСП и ДПС, с която се целеше да се създаде впечатление, че управляващите искат да разбият монопола на МВР над СРС-тата, който при кабинета "Борисов" доби неконтролируеми размери.

За целта специализираната дирекция "Оперативно-технически операции" бе извадена от силовото ведомство и обособена в нова Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), която бе оглавена от бившия шеф на подслушването в ДАНС Цветан Китов.

В началото на октомври на сайта на МВР бе публикуван проектът за Устройствен правилник на ДАТО, от който ставаше ясно, че новото звено ще бъде структурирано по стандартния модел на министерствата. Главен секретар, който се назначава от председателя, ще отговаря за ръководството на администрацията, а Инспекторат ще прави цялостни, тематични и внезапни проверки по заповед на шефа на агенцията.

Службата, която ще бъде подчинена на премиера по първоначална идея, трябваше да се сформира до октомври и да изземе от МВР всички функции по прилагането на СРС. Целта на този ход на БСП и ДПС бе "да се ограничи властта на вътрешния министър" и "полицейщината, наложена от Цветан Цветанов". Именно по тази причина и при обявяването на новото правителство, премиерът Орешарски обяви, че вътрешният министър няма да бъде вицепремиер.

Месец по-късно обаче Цветлин Йовчев бе назначен за заместник на министър-председателя. Предложението бе внесено заедно с това за избиране на депутата от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС и независимо че злополучният избор бе бързо отменен, позицията на силовия вицепремиер се запази.

Така се оказа, че чрез вицепремиерския си пост вътрешният министър на практика ще запази влиянието си в сектора "Сигурност". Това пролича ясно при избора на Владимир Писанчев за шеф на ДАНС след неуспешния опит с Делян Пеевски – Писанчев открито бе лансиран за поста от Йовчев.

Друг знак, че управляващите съвсем не смятат да се отказват от контрола над подслушването и проследяването, бе сериозната промяна, която претърпя проектът за изменение и допълнение на Закона за СРС. Първоначално вносителите му Сергей Станишев, Михаил Миков, Младен Червеняков и Атанас Мерджанов от БСП и Лютви Местан, Христо Бисеров и Камен Костадинов от ДПС предлагаха председателят на ДАТО да се избира от парламента по предложение на премиера, но в крайна сметка Народното събрание прие той да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя.