Ти си това, което четеш

Боил Банов: Работя Кристо Явашев да дойде в България

"От вас разбирам, че издателят на "Уикенд" е спечелил проекти за европредседателството. Като ме гледате с тези честни, сини очи, ако си мислите, че ви лъжа..."
Лили Границка | 08:30 | 26 декември 2017 | 13 коментара

Броени дни остават до първото европредседателство на България. Министърът на културата Боил Банов беше натоварен с една несвойствена за него задача – ремонтът на НДК за 45 млн. лв. - и това, за което отговаря - културната програма на председателството, остана извън фокуса на вниманието. За избора на 54-ри проекта, сред които килим от рози, стената на надеждата с глинени плочки, турове на толерантността, работилница "Песента на колелета", както и за отпадането на проекта на едно от най-разпознаваемите български имена в света - Теодор Ушев, за "трудните" филми и новия шеф на Националния исторически музей разговаряме с министър Банов.


Справихте се с ремонта на НДК в съкратени срокове, но културната програма на европредседателството остана в сянката му. По какви критерии Национален фонд "Култура" избра 54-те проекта за над 1.6 млн. лв.? Вече се появи недоволство защо едни са предпочетени, а други не.

Дано наистина добре сме се справили с НДК и всичко да бъде наред и занапред. Това е инвестиция в културата и изкуствата за години напред, защото дава много възможности на творческите колективи и на гражданите да ползват обновените пространства.

Културната програма не е останала на заден план. Като станах министър, взех решение през конкурси да се изберат проектите, които може да финансираме, като допълнителен щрих в културния живот най-вече в столицата, но и в цялата страна по време на европредседателството.

Аз съм театрален режисьор с доста сериозна визия във всички изкуства. Мога да седна и за един ден да си направя програма, но това не е моят управленски стил. Винаги съм считал, че нещата трябва да се решават от комисии, от хора които са компетентни. Естественият партньор, който можеше да направи това, е фонд "Култура". Те работят от 25 години, имат правила, наемат експерти, които оценяват.

Със сигурност има недоволни. Със сигурност в едни такива процедури остават качествени, сериозни проекти, които по една или друга причина остават неоценени. Аз не мога да коментирам тези резултати.

Очаквах в конкурса да се включат около стотина проекта, защото задачата е малко особена - как да впишеш председателството, пък да не го продаваш, но повече хора да го видят. Но се подадоха близо 500 проекта за общо 17 млн. лв. при бюджет от 1.65 млн. лв.

Аз имам визия как би трябвало да се представи страната, но това не е важно. Вие също сигурно имате своя визия. Важното е по-широк кръг компетентни хора да определят параметрите, по които да бъдат оценени тези проекти. Спрели са се на тези 54-ри проекта.

Вероятно сред отпадналите има и хубави проекти, които също биха имали развитие. За следващата година имаме половин милион лева повече за фонд "Култура" спрямо 2017 г. Това означава, че ако досега се разпределяха около 400 хил. лв. за проекти, сега ще бъдат 900 хил. лв. Това ще даде шанс през нашите програми – за театър, музика, литература, танц и т.н. всичко, което е качествено и не е успяло да получи финансиране за европредседателството, да получи средства.

Действително е имало много силна конкуренция – 485 проекта. Кой ги оценяваше? Нищо не се знае за хората в комисията, дали оценките.

Наеха се 10 или 12 оценители, по двама в литература, кино, сценични изкуства, изборазително изкуство, музика и т.н. Целта беше да се покрият всички изкуства, обхвата на поканата беше много отворен.

Имаше едно задължително условие, което се оказа много сковаващо - всички събития да бъдат с безплатен вход. Това постави въпроса как да подкрепиш един концерт, когато залата има ограничен брой места. Например залата е с 300 или 800 места, а дойдат 5000 човека. Как ги избираш? Това беше условие на Министерството за европредседателството и това условие далеч не ни развърза ръцете, а по-скоро скова голяма част от проектите. По тази програма трябваше да търсим безплатни прояви, които са публични, за да могат да се брандират, и хората, ходейки по улиците, да ги виждат.

Аз също чета "Фейсбук" и знам за недоволството. Но пак повтарям, всичко което е качествено и сериозно, ще бъде подкрепено. Културната политика, която води правителството, е все повече да се инвестира в програми и проекти.

Имало ли е ограничение един кандидат да може да спечели само един проект?

Първоначално бяха сложени много строги критерии с ограничаващи условия, на които щяха да отговорят само държавните театри. Затова спряхме първия конкурс. Елиминирахме всички ограничаващи условия, включително и това един кандидат – един проект. Целта беше максимално голям брой хора да представят идеите си, но не сме очаквали 500 проекта с искане за 17 млн. лв. Вярвайте ми, че на тези хора, които бяхме наели да оценяват проектите, вероятно са им се изправили косите.

Прави впечатление, че един от тези, които са спечелили повече от един проект, е г-н Мартин Радославов, издателят на в."Уикенд". Неговата компания е отличена с два проекта – непоказвани еротични рисунки на Стоян Венев и изложба на един от най-известните български карикатуристи.

Аз от вас разбирам, че издателят на "Уикенд" е спечелил проекти. Така като ме гледате с тези честни, сини очи, ако си мислите, че ви лъжа …

Пак ви казвам, имам достатъчно вяра в хората, направили оценяването. Това са уважавани изкуствоведи, професори, критици и т.н. Стигнал съм до тук, защото имам някакво самочувствие. Даже не правя толкова добре нещата като режисьор, колкото много сериозно разбирам от изкуство.

Защо точно този проект е спечелил, а онзи не е, аз не мога да коментирам, защото нито съм част от журито, нито съм се интересувал.

Но фонд "Култура" не е ли под шапката на Министерството на културата?

Да, под моя шапка е, но то и Национален филмов център е под моя шапка, и театрите са под моя шапка, но аз не отивам в Народния театър "Иван Вазов" да кажа: "Моля тази година с този репертоар, с тези режисьори, с тези актьори". Нали?

Съгласна съм, но все пак имате някакво отношение към фонд "Култура".

Моето отношение е да създам правила, да създам възможност фонд "Култура" да разполага със средства и да прави избор, защото във фонд "Култура" са от всички видове професии, доказани, професори и преподаватели във всички сфери на изкуствата. Моята работа е да създам условия на организация и структури на хората да работят, за да може в крайна сметка хората на изкуството да се развиват и зрителят да получи продукт. Аз не се бъркам кой, защо и как.

На фона на тези обяснения безспорно в момента най-разпознаваемите български имена в света в сферата на визуалните изкуства са на Кристо Явашев и на Теодор Ушев. Единият, разбираемо не е участвал. Другият е номиниран чрез фондация, но е отхвърлен с аргумента самореклама най-общо казано. Нормално ли е това според вас?

Вижте, защо Кристо не е участвал няма да коментирам, защото неговото ниво е толкова високо... Теодор Ушев е човек, който страшно уважавам и познавам лично. Защо така са преценили оценителите, аз не мога да кажа. Трябва да си дадете сметка, пак казвам – тук не е търсено високото изкуство.

Не съм съгласна, защото сред проектите виждаме изложби на български класици и музика с класически произведения...

Аз не познавам проекта на Ушев и дали той отговаря на темите на председателството, дали той по някакъв начин прави връзка. Пак казвам, ние имаме програми по фонд "Култура" и ако му е качествен проектът, а той общо взето прави качествени неща, ние ще намерим начин да го финансираме. Просто не може в тази програма да бъде финансирано всичко качествено.

(бел.ред. Теодор Ушев участва с проекта "Симфонична анимация" по "Четирите годишни времена на Вивалди" – на фона на музиката, изпълнявана от филхармоничен оркестър, върви анимация за всеки един от сезоните направена от четирима различни автори)

На този фон ми направи впечатление един проект, който …

Вие пак ме връщате, може да си говорим отделно с вас, кое е качествено в българското изкуство, но като министър аз нямам право, защото казвайки едно, ще обидя друго. Теодор е страхотен и със сигурност той ще намери място да бъде финансиран. Това гарантирано ще се случи. Не мога да вляза в тази тематика. То е все едно да коментираме, защо беше в номинациите за Оскар и не се класира първи и да оплюем другите проекти.

Не е същото...

Този разговор е сложен в изкуствата.

Да, винаги има субективен характер.

За мен ценното е, пак казвам, има такава възможност, издействали сме пари и се борим за все повече такива възможности, да инвестираме в много такива продукти чрез програми.

Между другото, колегите ми споделиха, че е имало страхотно надуване на сумите в проектите по културната програма. В България още не можем да разберем, че когато кандидатстваш с нещо качествено и сериозно, трябва съответно и така да го бюджетираш. Знаете ли колко проекти, които сами по себе си са били интересни, но на всеки от тях исканата помощ е била 100 000 лв. и са отпаднали. (бел.ред. - максималната сума)

Добре за културната програма имаше страхотна конкуренция, но за арт инсталацията в Брюксел само два проекта – как си го обяснявате?

И аз не мога да си го обясня. Очаквах много голям интерес от страна на студентите, но вероятно, когато се представя изкуство в Брюксел, е по-отговорно, отколкото в София и Варна. Там си под погледа на цяла Европа.

Освен това тези инсталации са специфични. Заложихме да ги правят студенти с техните преподаватели, защото това е една от темите на европредседателството – младите хора. За нас беше важно да се включат младежи, студентски колективи с това как те си представят Европа. Спечели колективът с ръководител доц. Венелин Шурелов, един от най-добрите сценографи в момента. Проектът е много интересен и сериозен.

Защо не се представят публично тези проекти?

Защото всеки ще го види след няколко дни.

Ще го видят само в Брюксел.

Проектът ще бъде изложен в белгийската столица половин година. Събитието ще се отразява.

Проектът е базиран на азбуката, буквите са нишката, която води към нашата идентичност, чрез която ще покажем на Европа, че корените на славянската писменост са в България, защото много държави се опитват да присвояват тази писменост. Това е нашият акцент.

А другият проект на кого е бил, защото за него нищо не се знае?

Не мога да ви кажа. Мисля, че Нов български университет имаше проект, може би и архитектурата.

Предстои приемането от парламента на промени в Закона за филмовата индустрия. Основният въпрос, който вълнува гилдията, е ще има ли нова формула и каква ще бъде тя за разпределянето на парите за кино? Ще има ли повече средства за българското кино през 2018 г.? За тази година бяха 13.2 млн. лв.

Средствата за кино са 14.2 млн. лв., но около един милион отиват за издръжка и за участие в световните филмови форуми. За самото филмопроизводство са 13.2 млн. лв. Няма да има увеличение на бюджета през следващата година.

Парламентът предстои да приеме промени в закона, с които да бъде успешно затворен 10-годишният период за подпомагане на киното. Целта е да се синхронизират текстовете с европейските директиви. Още през 2015 г. сме били информирани за това от Брюксел, но нещата са се замотали и затова сега се правят.

Успоредно с това в момента се работи и по новите правила за подпомагане на киноиндустрията за следващите 10 години. Предстои тяхното публично обсъждане.

Важното е, че вече има избран директор на Националния филмов център. Изпълнителният директор Жана Караиванова има визия, работи много кооперативно, стреми се да работи с всички, от всеки да вземе доброто, дори да имат различия. Така че визията за киното ще започне да се изчиства. Много правила вероятно трябва да се променят.

И там имам свои виждания какво и как, но моята работа е да не се бъркам, а да създам условия. Създадох условия с избора на новия директор. Той направи нещо много хубаво – възстанови съвета за кино, който не работеше от година и половина. Сега работят активно.

От отговора ви не разбрах какво ще се промени.

Каквото предложат, ще се промени. Те ще го предложат и на обществото, със сигурност трябва да променят нещо в модела, по който се кандидатства.

Със сигурност, но това е мое мнение, трябва да има повече нискобюджетни филми или както сега ги наричат "трудни филми". Трябва да има повече филми, повече дебюти. Трябва да се даде възможност на повече хора да работят това, за което са учили, за да има и по-голяма конкуренция, състезание на идеи - това е ключовият въпрос.

Сега остава усещането в гилдията, че парите се дават на "избрани". Ще се промени ли това?

Знам го и затова казвам, аз лично предпочитам вместо да се дават за три филма по 1.1 млн. лв., да се дадат за 5 филма по 700 хил. лв. или за 10 филма, от които два по 1 млн. лв, но останалите по 400 хил. лв., което е добра сума.

Защо се налага да се въведе формулировката "труден филм", която е неразбираема за широката публика?

Това е синхронизиране с европейско законодателство, а то не винаги може да бъде буквално така, както ние го разбираме. Европейската комисия приема този превод. За мен лично е неясен - труден филм като трудна бременност едва ли не.

Терминът "труден филм" общо взето фокусира в себе си филм, който е произведен с по-малко пари, само на майчин език, не се очаква превод, не се очаква разпространението му в чужбина. Тоест той е произведен като едно естетическо бижу, което в крайна сметка се очаква да оперира на вътрешния пазар.

Има ли вече кандидатури за шеф на Националния исторически музей?

Към момента няма. Практиката от други конкурси показва, че те винаги идват в последния ден, така че ще са ясни на 4 януари, когато е крайният срок.

И една провокация – защо не предложихте на Кристо Явашев да опакова НДК? Това щеше да привлече много повече туристи и интерес на публиката към България по време на европредесадетлството отколкото всички тези над 50 одобрени проекта?

Кристо Явашев е малко обиден на България, но аз търся контакт с него. Много активно работим заедно с културния център в Лондон за негово идване с разговор в България за една вечер посветена на изкуството му. Много искам да намери пътя обратно към страната и много държа да успея. Това е една от мечтите ми. Надявам се, че ще даде резултат. Това е един велик човек и трябва по някакъв начин да бъде приобщен отново към родината си.

Още от Интервюта

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?