Болниците без еврофинансиране след 2014 г., за безработните младежи 50 млн. евро по-малко

Здравният сектор остава без европейско финансиране от следващата година, средствата за безработните младежи са намалени с 50 млн. евро, а страната ни няма ясна позиция по спорните въпроси в договора за партньорство с Европейската комисия. Това стана ясно по време на дискусията при първото публично представяне на документа от вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова.

Следващите технически консултации с Европейската комисия по споразумението за партньорство за следващия програмен период 2014-2020 г. ще са през август, а официалното изпращане на документа трябва да бъде факт в края на октомври, стана ясно от представения план график.

Почти е сигурно, че България няма да влезе с "летящ старт“ в новия програмен период, каквито бяха очакванията на правителството на ГЕРБ. Основната причина е политическата нестабилност и очевидно липсата на последователност в българската позиция, стана ясно от разразилата се дискусия по темата.

Закъснение с изпълнението на предварителните условия

Пари срещу реформи – по тази формула ще се отпускат европейските средства през новия програмен период. За целта всяка страна трябва да изпълни т.нар. предварителни условия. Това означава не само приемане на стратегическите документи, но и тяхната реализация в действие до края на 2016 г. Тогава Брюксел ще направи преглед на изпълнението им и, ако то не е факт, парите се спират автоматично, предвиждат регламентите.

България изостава с изпълнението на предварителните условия. Най-зле е здравният сектор. По него до края на годината трябва да бъде не просто одобрена Национална здравна стратегия, но и да бъде изпълнена, което на практика няма как да стане.

Разработването на документа започна през миналата година, но едва по време на служебния кабинет бяха определени трите приоритета в нея, които да получат финансиране с европейски средства. Единият беше спешната помощ, като целта е всеки гражданин, от всяка една точка на страната да може в рамките на 30 минути да бъде откаран в болница, където да получи добра и качествена здравна услуга. Другият приоритет е въвеждането на електронна здравна карта, а третият - въвеждането на диагностично-свързаните групи, което ще има отражение върху плащанията в системата. Тези три приоритета беше планирано да се финансират от програмите “Региони в растеж”, “Добро управление” и “Човешки ресурси”, по думите на тогавашния вицепремиер Илиана Цанова.

Преди дни новият здравен министър Таня Андреева обеща да направи всичко възможно здравната стратегия да е готова до края на юли.

Бавим се и с реформата във водния сектор, където освен промени в законите трябва да се вземат и непопулярни решения като поскъпване на водата чрез промяна в тарифата за таксите. Макар че крайният срок това да се случи е декември 2016 г., като предупредителна мярка заради закъснението Брюксел вече ни оряза средствата по оперативна програма "Околна среда“ с 20% във водния сектор, като определи разходите за ДДС като недопустими.

Другите сектори, в които рискуваме да останем без пари, са висшето образование, иновациите, транспортът и електронното управление, стана ясно от представянето на споразумението от Добринка Кръстева, директор на дирекция "Програмиране на средствата от ЕС“ в Министерския съвет.

Парите за младежка безработица намаляха с 50 млн. евро

Въпреки че служебният кабинет обясняваше как е издействал едни допълнителни средства за младежката безработица по новата инициатива и така ресурсът за младите хора без работа е набъбнал на 150 млн. евро, сега се оказва, че не може да разчитаме на повече от 100 млн. евро през следващите седем години.

Заради високата безработица сред младежите в началото на тази година Еврокомисията стартира нова инициатива за младежка заетост. Идеята беше за всяко инвестирано евро от Европейския социален фонд в мерки срещу младежката безработица по оперативна програма "Човешки ресурси“ Брюксел да даде същата сума от инициативата за младежка заетост. Плановете на България по време на служебния кабинет бяха за тази цел по "Човешки ресурси“ да бъдат заделени 75 млн. евро, като още толкова отпусне Брюксел по новата инициатива.

След като вицепремиерът Златанова не можа да обясни защо парите се намаляват шефката на оперативната програма "Човешки ресурси“ Наталия Ефремова каза, че това се дължало на грешни изчисления по времето на служебния кабинет.

В крайна сметка остана усещането, че новото българско правителство не е успяло да защити пред Брюксел поисканите от страната ни повече пари за младежите. Над една четвърт от младите у нас са без работа, като по този показател сме сред лидерите в ЕС.

Без ясна позиция по останалите спорни въпроси

От отговорите на ресорните заместник-министри се разбра още, че България е без ясна позиция по останалите спорни въпроси с Брюксел като броя на градовете, които ще се финансират по "Региони в растеж“, както и пътищата втори и трети клас, които се финансират по същата програма.

Вицепремиерът Златанова не заяви ясно дали ще отстояваме финансиране на 67 града или ще отстъпим пред искането на Брюксел за 6 – 7 центрове на растеж, които да получат финансиране. Без отговор остана и въпросът дали ще има финансиране за републиканските пътища.

Разминаване между София и Брюксел има и по отношение на новата оперативна програма "Наука и образование“. Еврокомисията настоява тя да отпадне заради липсата на подготвени кадри и риска от загуба на средства, така както се очертава през този период. "Нямаме план Б и ще се борим до край програмата да остане“, каза обаче вицепремиерът Златанова. Тя призова цялата академична общност да бъде настоятелна и да убеди Брюксел, че имаме нужда от тази програма и държим на нея. Дали ще я има или не ще е ясно в края на октомври.