Ти си това, което четеш

Бомбите на Каракачанов

От връщането на казармата до включването на армията в опазването на обществения ред
Никола Лалов | 13:38 | 05 септември 2017 | 10 коментара

Ден след като изпрати военни да участват в издирването и ареста на криминален престъпник, вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов във вторник лансира тезата, че армията трябва системно да се включи в опазването на обществения ред. Едно такова решение вероятно би спомогнало и акциите на колегата му Валери Симеонов по контрола на дискотеките по Черноморието.

Каракачанов освен това поиска да се въведе образователна повинност за ромите.

Така той обогати портфолиото си от силно популистки каузи, в което досега най-основно място заемаше връщането на казармата.

Общото и в трите предложения е, че са със съмнителна ефективност, трудно изпълними и евентуалната им реализация би означавала институции като МВР и МО да признаят капитулация при изпълнението на основни свои задължения.

Предложенията обаче съдържат и някои нюанси, които може да се окажат опасни.

Обсебването на дебата за сектора на сигурността от подобни теми пък отклонява вниманието от решаването на истинските проблеми в сектора – липсата на кадри, ниските заплати и окаяното състояние на техниката и въоръжението.

Армията като пазител на реда

Най- бомбастичната идея е включването на армията в опазването на обществения ред. В мирно време подобни мерки обикновено се предприемат при изключителни обстоятелства, както например във Франция след терористичните атентати, когато 10 000 военни с камуфлажни униформи бяха изведени по улиците на столицата и големите градове, за да се чувстват хората по-спокойни за сигурността си. Подобна ситуацията обаче в България няма, слава Богу.

Каракачанов вероятно си представя, че военните може да бъдат използвани срещу размирици в ромските махали, при протести, срещу футболни хулигани и други подобни ситуации, за които в момента отговаря полицията. Факт е, че тя би могла да се справя и по-добре, но това е въпрос на организация, професионализъм и капацитет, които биха могли да бъдат набавени, ако има политическа воля.

Ангажирането на армията с опазването на обществения ред би довело до сериозна промяна на цялостната философия на сектора за сигурност, връщайки ни към (очевидно непреодоляното все още) мислене, характерно за времената отпреди 1989 г. , което се олицетворява от скандалната реплика на Петър Младенов "Най-добре танковете да дойдат".

В развити демокрации с добре работещи институции, които не са изправени пред екстремна ситуация (като терористична заплаха, например), подобен модел е неуместен. Той се прилага в страни, в които властта се държи със сила.

Каракачанов не разви в подробности предложението си и засега не е ясно дали това не е просто поредната димка, но законодателната материя в тази област е изключително сложна и намирането на баланса между сигурността и човешките права е изпитание за всички демократични държави, каквато има претенции да е България.

Пример за това са Законът за противодействие на тероризма и промените в Закона за въоръжените сили, приети миналата година.

Именно на тях се позова военното министерство, обяснявайки на какви закони е стъпил Каракачанов. Те дават възможност армията да се включи в борбата срещу разпространяване на оръжия за масово унищожение, незаконен трафик на оръжие, тероризъм и други. И в критични ситуации това е абсолютно необходимо, но законодателят едва ли е мислил за случаи на битови убийства.

Каракачанов обясни във вторник, че издирваният мъж, който е заподозрян в убийството на жена си, е опасен и е не е било изключено да вземе заложници или да извърши ново престъпление. Освен това той се е укривал в планински район, в който специалните сили армията са добре обучени да действат.

Следвайки тази логика обаче, армията може да се включва в широк диапазон случаи и практически да дублира полицията.

"Виждате какво се случи след атентатите в редица европейски столици. Армията се включи и започна да участва в мероприятия по опазване на обществения ред. Трябва ли нещо да се случи в България, за да започнем и ние да създаваме това сътрудничество между армия и полиция. Такива случаи са добра възможност екипи от специалните сили и полицията да се сработват и да се опознават", заяви Каракачанов пред БНТ.

Вкарването на ромите в училищата

Основна тема на Каракачанов са и проблемите с ромите и в медийните си изяви той често акцентира върху тях.

Сега той настоя за реални стъпки към премахването на проблема с ромската неграмотност и поиска въвеждането на образователна повинност. Идеята е неграмотните роми да се връщат в училище, колкото и години да са минали от училищната им възраст насам.

"Неграмотността в тази общност е огромна. 206 хиляди деца в България, голямата част от които са циганчета, от 7 до 18-годишна възраст са неграмотни. Дори трябва да въведем образователната повинност, задължително, не ме интересува, че си пропуснал 16 години - връщаш се в училище и учиш", каза Каракачанов.

В контекста на правителствената акция по връщането на 200 000 отпаднали от системата деца, в която са ангажирани 11 служители от всякакви ведомства, не е изключено при амбициозната цел на Каракачанов да вкара всички неграмотни в училище да бъде включена и армията.

И пак връщането на казармата

Каракачанов и "Обединените патриоти", които са част от управлението, на няколко пъти дадоха да се разбере, че не са се отказали и от връщането на задължителната казарма, което бе основно тяхно предизборно обещание.

Предварително е напълно ясно, че тази идея няма как да се реализира заради липсата на достатъчно средства, на кадрови потенциал, а и на достатъчно разумни аргументи. В програмата на правителството обаче е предвидено "стартиране на широк обществен дебат по темата за въвеждане на наборна военна служба“.

Наборната казарма беше отменена през 2007 година. Нежелана, мъчителна и безполезна за повечето младежи, минали през нея, в последните години на съществуването си тя се бе превърнала в истинска агония както за войниците, така и за Министерството на отбраната.

МО нямаше възможност да осигури навременното влизане на всички подлежащи на военна служба. Това доведе до абсурдната ситуация да се търсят връзки за влизане, а не за скатаване от казармата, тъй като определени държавни позиции в сектора за сигурност изискваха отбиване на военната служба.

"Късметлиите" да се доредят до служба пък не получаваха качествена военна подготовка заради липсата на средства за муниции, военна техника и др. За сметка на това прекарваха по-голямата част от службата си в даването на наряди, основно по опазването огромното армейско имущество, останало от времето на соца.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари