Ти си това, което четеш

Борисов: Ако заговорим с Македония за езика, може да дойдат и танкове

Първият тест за добросъседството между София и Скопие е спорът за историята
Никола Лалов | 15:39 | 23 ноември 2017 | 10 коментара
"Върнем ли се към историята, нямаме бъдеще. Какво по-важно има от това да се разбираме и да се върви напред по пътя? Нека учените говорят на тая тема. Хилядолетна история имаме, винаги може да се намери нещо, за което да се скараме", коментира премиерът Бойко Борисов в четвъртък след общото българо-македонско правителствено заседание в македонския град Струмица. 
 
Той подкрепи за пореден път евроатлантическата перспектива на Западните Балкани коментира, че "сега е моментът да се използва българското председателство, а след това австрийското, румънското, хърватското, за да може близо две години темата не само да се държи на вниманието на всички в Европа, но и реално да се придвижи"
 
Попитан за мнението му за македонския език Борисов коментира на шега: "Тук в залата виждам, че нито един министър и нито един журналист не ползват слушалките за превод. Kакво по-важно има от това да се разбираме и да се върви напред по пътя? Направим ли такъв разговор кой език какъв е, Каракачанов е много подготвен по тази тема – вместо да подпишат договор за сътрудничеството с армиите, с госпожата (македонският министър на отбраната Радмила Шекеринска– бел. ред.) може да дойдат с по един танк”.
 
"На Балканите трябва да се пазим от думи като нова епоха и исторически. Трябва повече скромност. Трябва да забравим и за Велика Албания, Велика България, Велика Сърбия, Велика Гърция... Колкото сме по-малко велики, толкова по-бързо ще направим, така че нашите доходи да достигнат тези в Западна Европа", каза Борисов.
 
"Нашата политика не е насочена срещу трети страни, а точно обратното – всички на Балканите да получим по-равно. Затова еднакво важно за нас е нашите приятели от Македония, Албания, Черна гора и Сърбия по-бързо да се присъединят към ЕС, да няма черни петна в региона", посочи той.
 
 
Освен общото правителствено заседание се проведе и двустранна среща между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев. Тя се състоя във Водочкия манастир, който Заев определя като едно от най-красивите места на родния му град Струмица.
 
"С договора за приятелство и днешното съвместно правителствено заседание, Македония и България застанаха една до друга и може да работим като един мотор, който да издърпа целия регион напред", каза от свя страна Заев. 
 
Общата история остава критичен момент 
 
България постави в центъра на европейското си председателство Западните Балкани, но още в началото на следващата година е много вероятно на преден план отново да излезе спорът с Македония около общата ни история и език.
 
В петък външните министри на двете държави Екатерина Захариева и Никола Димитров се срещнаха в рамките на общото правителствено заседание в Струмица и поеха ангажимент договорът за добросъседство, който бе подписан през лятото, до края на годината да влезе в сила. За целта той трябва да бъде ратифициран от националните парламенти.
 
В България не се очаква да има проблеми, но в Македония близката до Русия опозиционна партия на бившия премиер Никола Груевски ВМРО – ДПМНЕ разгърна мощна кампания срещу документа и обяви, че ще гласува против него в парламента.
 
В договора е предвидено до три месеца след влизането му в сила двете държави да формират съвместна експертна комисия, която да реши спорните въпроси около историята и образованието. Именно това се очертава и като най-значимият тест пред договора. В него не е предвидено кои историци и по какви критерии да влязат в комисията, която трябва "обективно и основано на автентични исторически извори" да тълкува историческите събития.
 
Премиерите очакват развитие по църковния въпрос 
 
Според премиерите на Македония и България Зоран Заев и Бойко Борисов църквите на двете страни трябва да последват примера с договора за приятелство и добросъседство.
 
"Не можем да се месим в работата на църквите, но можем да ги насърчим да следват Договора за добросъседство. Надявам се, че нещата ще стигнат до взаимно признаване. Автокефалността на МПЦ - Охридска архиепископия за нас е много важна", каза Зоран Заев.
 
Борисов от своя страна сподели, че винаги, когато тръгва да прави нещо важно, отива в църква или манастир.
 
"Ние не се месим в работата на църквата. Истински ще сме щастливи, както и ние в политически план, и нашите църкви да работят, да си помагат, да пеят заедно, да проповядват заедно в името на добруването на двата народа", каза Борисов.
 
Преди близо две седмици македонската православна църква поиска да припознае и признае БПЦ като майка-църква, която първа я приема и признава нейната автокефалност.
 
Македонската православна църква е създадена в края на Втората световна война, но до днес не е призната от никоя православна църква.
 
Скопие и София ще мислят общи позитивни послания
 
В петък първите дипломати подписаха и платформа за активизиране на сътрудничеството между двете министерства. Целта е да се създадат работещи механизми за изпълнение и преглед на договора и да се синхронизират позитивни послания, които да работят за преодоляване на негативните обществени нагласи.
 
От българското външно министерство съобщиха, че то ще финансира шест проекта на стойност 380 000 евро в подкрепа на Македония. Първият от тях е вече факт - доставка на автомобил на хора със специални потребности.
 
Другите проекти са свързани с интеграцията на деца аутисти и саниране на най-голямото училище в Скопие.
 
Двамата министри обсъдиха финансирането на коридор номер 8 и другите проекти за свързаност в региона.
 
И пак за танковете 
 
В рамките на визитата вицепремиерите и министри на отбраната Красимир Каракачанов и Радмила Шекеринска подписаха и споразумение за обучаването на македонски танкисти у нас.
 
Те ще се учат да управляват танкове Т-72.
 
Така сътрудничеството по "танкова" линия продължава, след като по времето на премиера Иван Костов България дари на Македони танкове Т 55.
Още от България

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?