Борисов: България ще подкрепи европейския заем за Гърция, но няма да даде нито лев

България ще подкрепи спешния спасителен "мостов" заем за Гърция, но "няма никакъв шанс да загуби, да плати или да извади от собствения си бюджет пари за южната ни съседка", обясни премиерът Бойко Борисов пред депутатите в петък.

"Един български лев няма да бъде похарчен заради гърците, но няма да е добър знак за нас българите, ако кажа не", посочи Борисов и добави, че е получил "абсолютни гаранции" от Европейската комисия.

Късно вечерта в четвъртък финансовите министри на 28-те страни членки от ЕС се разбраха за отпускането на 7 млрд. евро заем, който да покрие нуждите на страната, докато бъде договорена и задействана новата, трета спасителна програма за Гърция. Парите за заема временно ще бъдат взети от Европейския механизъм за финансова стабилност, който е предшественик на сегашния постоянен спасителен фонд на еврозоната. В спасяването на Гърция към момента ще участват само страните от еврозоната, след съпротивата на източноевропейските държави.

"Беше предложен механизъм по който да се отпусне спасителният 7-милиарден план за Гърция. Нашата позиция беше "против". Оставайки единствени "против", поставихме редица изисквания, които биха ни поставили в 28-те, които биха го подкрепили. ЕК направи необходимото в писмени мейли и разговори, които проведох на няколко пъти, те приеха, че има абсолютни гаранции, България, участвайки в този план, няма никакъв шанс да загуби, да плати или да извади от собствения си бюджет пари за спасяване на Гърция. Просто участва в един механизъм", обясни Борисов в рамките на парламентарния контрол в петък.

По думите му няма да е "европейско, нито балканско" като съседи на Гърция да останем единствената страна в Европа, която да провали своя съсед.

Финансовият министър Владислав Горанов добави, че България няма да е пречка за отпускането на мостови заем на Гърция при категорично записани нормативни гаранции, че българската държава и другите държави-членки на ЕС, които не са членове на еврозоната, в случай на неблагополучно развитие в Гърция, няма да бъдат пряко финансови засегнати, а допълнителните компенсации към европейския бюджет ще бъдат направени или предоставени от страните от Еврозоната.

"След тези категорични и скрепени със закон гаранции българското правителство смята, че няма пречка и риск да задействаме този механизъм и България да се присъедини към положителното решение на Великобритания и на другите страни извън еврозоната за осигуряване на мостовото финансиране, преди задействането на третия спасителен пакет за Гърция", каза още Горанов.

Вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев от своя страна отбеляза в петък, че досега от България не е искано съгласие да участва във финансовата помощ за Гърция, но дори и да бъде поискано, отговорът ще е отрицателен.

Колко напред сме в демокрацията?

Борисов коментира още, че ако анархията и влошаването на ситуацията и кризата в Гърция не се овладеят, това е пряка заплаха за България - за бизнеса, границите, миграционния натиск, финансите, контрабандата.

"Една нестабилна Гърция до нас е чудовищно нещо. Нека пак да върнем добрия тон. Много би било изгодно за мен да кажа не и след един час в Брюксел хората ще се чудят как. Редно е да покажем колко по-напред сме в демокрацията, да не ги спъваме, защото без нашия глас ще има лавина от проблеми, които трайно биха влошили нашите взаимоотношения ”, посочи Борисов.

"Нашето "не” се чу много ясно във всички европейски държави. Страхът е дори давайки тези 7 млрд., независимо, че гръцкият парламент прие всички условия, дали изобщо ще може да ги изпълни", каза още премиерът.

Той посочи, че не би било европейско България да остане единствената страна в Европа, която да провали съседа си и се обърна към депутатите за разбиране при гаранциите, направени за България, да бъде показано добросъседството на страната ни. А съседите ни, ако имат доблест, да се извинят за обидите, които изпратиха към нас, каза премиерът.

Според Борисов условията при Ципрас са по-тежки от тези при Самарас.

По думите му популизмът в Гърция се е провалил с гръм и трясък. "Арогантното им поведение доведе до най-тежките изисквания, които досега са правени", каза той.

Никой не е посмял да иска от България пари

Вицепремиерът Томислав Дончев посочи от своя страна, че до момента, никой не е искал и "не е посмял да иска ангажиране на България с финансови средства".

Той обясни, че идеята е да се ползват средства от така наречения "стар фонд" – Европейският фонд за финансова стабилност, където има останали малко над 13 млрд. евро. Причината за това е, че за ползването на каквито и да е суми от новия фонд на еврозоната са необходими определени процедури в държавите-членки, включително и ратификация през парламентите, което отнема време, посочи Дончев.

"Ние не бихме били против да се ползва един или друг вече създаден и работещ европейски механизъм стига това да не означава натоварване на страни извън еврозоната и специално на България, с допълнителни плащания като за това има много причини", коментира вицепремиерът по еврофондовете.

"Първо, такава е позицията на правителството, което не е без значение. На второ място, никой не е в състояние да обясни на която и да е категория български граждани, че по някакъв начин трябва да се ангажира с допълнителни плащания. Нито на пенсионер. Нито на работещ в системата на МВР. Нито в държавната администрация, нито в армията и т.н.", посочи Томислав Дончев.

Според него солидарността предполага този, който е по-богат да помага на този, който е по-беден. "Солидарността е това. Солидарността не е по-бедният да помага на по-богатия. Това не е солидарност. Това е нещо друго като не съм сигурен каква е правилната дума", коментира Дончев.

Той посочи, че в същото време се опитва да не обръща внимание на разгарящите се понякога балкански емоции по темата.

"Но е трудно да се говори с хладнокръвие по тази, тема когато от другата страна на границата заплашват населението си с българизация, освен че е леко обидно", каза Томислав Дончев. Той заключи, че малко българизация не би се отразила зле на южните ни съседи.