Борисов: Който пие ракия, пуши и яде сланина, няма друг да му плаща лечението

Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечението. Така премиерът Бойко Борисов защити в понеделник лансираните от здравния министър Петър Москов реформи в здравеопазването и в частност данъка върху вредните храни по време на форум "Власт, лекари и пациенти - заедно в реформата". Според премиера лошото хранене и вредните навици са  първопричината за високата смъртност и големия брой инфаркти и инсулти и за да бъде изградена добра култура се въвежда данък "Вредни храни". Всички проучвания обаче сочат, че най-вреден хранителен режим и навици имат хората с ниски доходи, които не биха имали пари и сами да си платят лечението.

“Не може толкова милиарди да се харчат в здравеопазването и да продължаваме да отчитаме по-голяма смъртност и заболеваемост", заяви Борисов.

“Трябва да предпазим децата и да припомним на родителите, че като им купуват по 3 сладоледа на ден, не им правят добро, защото след 20 години ще имат сериозни последици“, коментира Борисов.

Той коментира, че като цяло не може повече да се толерира неспазването на дисциплината и даде пример с рисковите шофьори на пътя, заради които “няма несмазана мантинела в тази държава“. По думите му здравните застрахователи трябва да одитират такива шофьори много внимателно.
 
Борисов заяви още, че правителството продължава традицията да се отпускат повече средства за здравеопазване и през следващата година. Той коментира, че започнатата здравна реформа е добра, има цел и своите добри примери и като такъв даде ВМА, която при новото си ръководство за 10 месеца е намалила разходите си с 21 млн. лева.

Москов: Ако се запази статуквото, всяка година трябва да вдигаме здравната вноска

Здравният министър Петър Москов от своя страна защити промяната във финансирането на болниците, планирана от следващата година.

“Не е справедливо болници с малко договорени клинични пътеки и ниска използваемост на леглата да получават същите средства, колкото големи лечебни заведения, оказващи и спешна помощ", посочи той.

По думите му остойностяването трябва да бъде генерално променено и по тази тема се водят конструктивни разговори и с Българския лекарски съюз.

“Ако се запази сегашният начин на доставка на услугата здраве, ще растат разходите, които трябва да се отделят за здраве“, каза Москов. Според него до 5 години трябва да се вземат тежки решения - или да се запази системата по този начин и да се увеличава здравната вноска всяка година, или трябва друг вид данък да бъде увеличен.

Над 20 000 болнични легла са излишни

Москов се противопостави на твърдения, че въвеждането на задължителната здравна карта е администриране и не е подчинено на нуждите на здравната система. Реалната нужда от болнични легла в страната ни е 26 095, а те в момента са 48 600. Част от тях ще бъдат трансформирани в легла за продължително лечение, обясни Москов. В ЕС осигуреността с болнични легла е 4.0 на хиляда души население, а в България - с близо 40 на сто повече, посочи той.

Според омбудсмана Мая Манолова обаче Националната здравна карта е начин за ограничаване на броя на болниците. “Противоречиви са и лимитите в болничната помощ, които засягат правото на пациента на свободен избор на лечебно заведение, ограничават достъпа до болнична помощ и се отразяват върху качеството на предлаганите услуги. Предложените от Министерството на здравеопазването промени за следващата година не се посрещат еднакво добре от всички“, коментира Манолова.