Борисов номинира Бокова с решение на кабинета "Орешарски"

Обявявайки официално номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, премиерът Бойко Борисов предпочете да се позове на решението на кабинета "Орешарски" от лятото на 2014 г., вместо да се ангажира със собствено. Номинацията бе обявена във вторник късно вечерта от Министерството на външните работи, малко след като лидерът на АБВ Георги Първанов съобщи, че очаква тя да стане факт в сряда.

След мантрата, повтаряна от привържениците на Бокова, че нейното номиниране е национална кауза и кандидатурата ѝ е единствената възможна, новата мантра е цялата държавна машина да впрегне финансов, дипломатически и друг ресурс за "атрактивна" кампания, която да доведе до финален успех. Нищо чудно, ако Бокова се провали, Първанов и компания да обвинят правителството, че не е направило достатъчно.

Тайно и полека тактиката се преобърна на броени дни

Събитията се развиха неочаквано бързо и на пръв поглед нелогично, тъй като само преди борени дни премиерът Бойко Борисов за пореден път заяви, че няма да бърза с номинацията и дипломатическите преговори около българската кандидатура ще продължат, докато не се осигури необходимата подкрепа.

Номинацията обаче бе издигната без каквито и да е индикации, че такава подкрепа е осигурена, а нещо повече – коментари в международната преса показват, че макар кандидатурата на Бокова да се смята за една от водещите, тя е твърде спорна от гледна точка на САЩ и Великобритания – две държави, които имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН и могат да я блокират.

Според източници на Mediapool министър-председателят е бил запознат и с разкритието, че Бокова е била на косъм от импийчмънт като генерален директор на ЮНЕСКО. Това е една от причините Борисов да не се ангажира с ново правителствено решение за номинацията, а да се позове на решението на правителството на Орешарски от 2014-та година.

В сряда електронното издание "Бивол" публикува документи, които показват, че Бокова е опитала да заличи от официалните архиви на Изпълнителния борд на ЮНЕСКО конфиденциален доклад на разследващата служба за вътрешен одит на организацията (Internal Oversight Service Audit & Investigation Sections), описващ нейната роля за скандално назначение на ключов зам.-директор по бюджета.

Формален предвестник на развръзката около номинацията ѝ стана мъгляво съобщение, публикувано на сайта на Министерския съвет в понеделник за проведен телефонен разговор на премиера Борисов с българския еврокомисар Кристалина Георгиева, според което тя му е казала, че остава фокусирана в работата си в Европейската комисия.

Ще бъде ли Бокава номинацията на Източна Европа

Георгиева, сочена за другата българска водеща кандидатура за генерален секретар на ООН – и според авторитетни западни медии като по-добра алтернатива на Бокова – никога досега не е заявявала официално амбициите си за ООН. Нейната стратегия на мълчалива дипломация се вписваше и в следвания досега курс на правителството в София да се гарантира предварително сериозна подкрепа за кандидатурата, която да бъде припозната като представителна за Източна Европа – регионът, на който се пада да излъчи новия шеф на ООН.

От тази гледна точка Бокова едва ли би могла да изглежда като кандидатура на региона – най-малкото защото почти всички бивши социалистически страни без България трудно биха се съгласили да бъдат представлявани от фаворитката на Путин.

За широката публика остава загадка какво се е случило в последните дни (всъщност между 4 и 8 февруари), за да се стигне до скоростната номинация на шефа на ЮНЕСКО Ирина Бокова. Според информирани източници именно Борисов е настоял Кристалина Георгиева да се откаже от евентуалното си кандидатиране за ООН, въпреки сериозните ѝ шансове да получи подкрепа като кандидат не само на България, а на Европа.

Единственият очевиден отговор е, че министър-председателят се е уплашил да не изгуби подкрепата на АБВ, както го заплаши Първанов. Другият фактор вероятно е агресивната кампания, организирана от Първанов в подкрепа на Бокова, изобилстваща от абсурдни тези, че неиздигането ѝ ще е едва ли не национално предателство, а каузата за номинацията била "въпрос на Ботев и Левски".

Друго обяснение, обсъждано широко в социалните мрежи, е за пореден опит на Бойко Борисов да угоди на Москва.

Дори и това да не е така, факт е, че в настоящия момент – един от редките, в които светът гледа България, Борисов избра кандидатката на Путин пред тази на Европа.

На въпрос на Mediapool защо премиерът е отказал Кристалина Георгиева от надпреварата за ООН, депутати от ГЕРБ казаха, че са запознати със случая, но не могат да коментират решенията на Борисов, още по-малко пък да го злепоставят в сегашната деликатна ситуация.

Външният министър Даниел Митов заяви от своя страна, че е "разочарован от истеричния, фалцетен шум, с който се говореше по темата за издигане на българския кандидат" и се опита да обясни, че правителството никога не е смятало да издига друг кандидат за поста.

Правителството не обмисляло други кандидати за ООН

"Ние сме се придържали към решение 404 на Министерски съвет от 2014 година (решението на кабинета “Орешарски“ за издигане на Ирина Бокова-бел.ред.). Решението не е отменяно, но трябваше да се избере подходящ момент за българската номинацията за генерален секретар на ООН", каза Даниел Митов.

"Кристалина Георгиева никога не е казвала, че ще бъде кандидат за каквото и да е било. Винаги се е концентрирала в работата си в ЕК. От нейно име не мога да говоря, но казвам какви са официалните позиции", добави той.

Държавата да мобилизира ресурси за "атрактивната" кампания

На дневен ред е въпросът какви финансови и други ресурси ще мобилизира правителството за предстоящата официална кампания на Бокова.

Както стана известно от проверка на сайта "Биволъ", до момента тя ползва услугите на скъпи международни пиар агенции, които имат контакти и с местни политици.

Партията на Георги Първанов, който бе основният мотор на кампанията за издигането на Бокова, заяви, че очаква план за "атрактивна" кампания в нейна полза.

Даниел Митов каза, че МВнР ще мобилизира целия си ресурс, за да защити кандидатурата.

"Шансове в момента не могат да се изчисляват, това е изключително сложна кампания, никой не може да каже в момента. Тепърва предстои да се появяват още кандидатури. Чак, когато започне самата кампания и сме наясно какъв е наборът от кандидати може да правим някакви изчисления", каза още Митов.

В бюджета на външно министерство за тази година са предвидени 106 хил. лв. за издигането на българската кандидатура за генерален секретар на ООН.

За поста генерален секретар на ООН досега официално са номинирани още Антониу Гутереш - бивш комисар на ООН за бежанците, хърватският дипломат Весна Пусич, македонският Сърджан Керим, черногорският Игор Лукшич, бившият словенски президент Данило Тюрк.

Националните правителства могат да издигат кандидати до края на март, а решението се очаква през септември.

АБВ: МВнР да вземе мерки срещу посланици, лобирали срещу Бокова

По думите на Георги Кючуков от АБВ имало сигурна информация, че ще бъде наложено вето на кандидатурата на Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН - не персонално, а заради поста, който заема. Според него тя се оттеглила, вероятно защото е разбрала, че страна-постоянен член на Съвета за сигурност на ООН , няма да я допусне.

Кючуков обаче подчерта, че България се е забавила много с официалната номинация и това ще намали шансовете на Ирина Бокова, но се надява на атрактивна кампания оттук нататък, така и МВнР да вземе необходимите мерки срещу посланиците, които са лобирали открито срещу българското име.

Лидерът на БСП Михаил Миков посочи, че ако държавата се ангажира сериозно, Бокова може да бъде избрана.

"Госпожа Бокова има всички качества. Сега трябва да се ангажира цялата държавна машина, за да стигне България до този успех", каза Миков, който не посочи какво точно очаква да свърши "държавната машина".

"Катастрофално неподходяща"

В сряда кандидатурата на Ирина Бокова бе приветствана от ГЕРБ, АБВ, БСП и ДПС. Парламентарната група на Реформаторския блок предпочете да мълчи, като единствено депутати от ДСБ и гражданската квота, които са в опозиция на правителството, обявиха номинацията за голяма грешка.

Депутатът от гражданската квота на РБ Гроздан Караджов смята, че кандидатурата е "катастрофално неподходяща".

"Катастрофално неподходяща е, защото поляризира обществото. Доведе до сблъсък на две много крайни мнения, стигна се до един нездравословен дебат, който стигна до комунистическото минало, до избиването на хора - неща, за които тя едва ли има вина, между другото. Не може народът да не намери една консенсусна фигура за това място", заяви Караджов.

ГЕРБ: Без съмнение най-добрата кандидатура

Според председателя на парламентарната външна комисия Джема Грозданова (ГЕРБ) кандидатурата на Бокова е "без съмнение най-добрата". Тя припомни, че предложението е било на правителството "Орешарски".

"В бюджета за 2016 г. е "заложено това име, има отделени пари за кампания", надяваме се страната ни да получи един от най-високите постове в света", добави Грозданова.

Тя отхвърли обвиненията, че кабинетът се е забавил с номинацията, и каза, че Бокова има своите шансове.

Според Алиосман Имамов от ДПС предстои тежка битка предвид качествата и на останалите кандидати за поста генерален секретар на ООН.

"Трябва да се има предвид, че има много кандидати, включително и от балкански държави, които ще представляват една сериозна конкуренция в това отношение. Много е важно от тези, които ще вземат решение за това кой да бъде на този висок пост, дали ще предпочетат кандидата на държава членка на ЕС. Това в никакъв случай не бива да се подценява", каза Имамов.

ПФ не е обсъждал номинацията, каза съпредседателят на парламентарната група Валери Симеонов. Личното му мнение е, че Бокова не е най-доброто решение, но ще я подкрепи, защото трябва да има българска кандидатура и тя да е максимално ефективната.

Според Десислав Чуколов ("Атака"), България трябва да има ясна позиция, която да изхожда от националния интерес - кой има повече шансове. Ясно, че е Бокова и нямаше защо да чакаме толкова и да губим време, обобщи той.