Борисов обясни как газов хъб решава проблемите му с Русия и Европа

Изграждането на газов хъб край Варна може да реши всички проблеми на България с ЕК и Русия заради "Южен поток", стана ясно от изказването на премиера Бойко Борисов при откриване на конференцията "Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа", в която участва и зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за Единния енергиен съюз Марош Шефчович. Основната поанта в словото на премиера отново беше за това как България е жертва едновременно на Брюксел, който се противопоставяше на "Южен поток" заради европравилата, и на Русия, която обвинява страната ни за спирането на проекта.

Работата и заплатите в "Южен поток" си вървят

Към днешна дата нямаме един писмен текст, че "Южен поток” е прекратен, че по проекта не се работи и той е приключен. Тръбите си стоят във Варна и Бургас, компанията продължава да си движи разрешителните, обясни Борисов. Той поиска точна и ясна позиция от Брюксел за започналата миналото лято наказателна процедура срещу България заради избора на изпълнител за българското трасе на газопровода, прекратен през декември от руския президент Владимир Путин. От думите на енергийния министър Теменужка Петкова стана ясно, че регистрираното у нас смесено дружество между "Българския енергиен холдинг" и "Газпром" – "Южен поток България", продължава да си работи с високите заплати, независимо че тя е поискала още през февруари намаляването на възнагражденията и свиването на дейностите в компанията.

Премиерът обясни, че проблемът с наказателната процедура срещу България заради "Южен поток" и на самия газопровод с европейското законодателство може да се реши с построяването на газоразпределителен център край Варна.

Още през февруари той представи пред Шефчович и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер проекта за газовия хъб и дори направи рисунка с източниците за захранването му. Сред тях са не само "Южен поток", но и "Набуко", който бе спрян заради липса на суровина за тръбата, както и междусистемните връзки с Румъния, Гърция и Сърбия, които се финансират от Европейската комисия, но строежът им се забави значително.

"За съжаление, заварихме енергийни проекти с противоречия и във вид, в който не може да бъдат завършени", отбеляза Борисов. "Има въпроси в България, които трябва да се разгледат в пакет, а не поотделно – съда за АЕЦ "Белене", изграждането на VІІ блок на АЕЦ "Козлодуй", модернизацията на двата блока, "Южен поток", каза още премиерът, но не стана ясно в какъв контекст.    

В буфера между Европа и Русия

Поставени сме в буфер между нарушаването на Третия енергиен пакет от една страна и санкции от Русия, заради неизпълнението на договорите, от друга страна. Това не може да е проблем само на България, но и на Европейската комисия, заяви министър-председателят.

"За да има газов хъб, са важни връзките с Румъния, Сърбия и Гърция. В неделя в Гърция се надявам да се излъчи стабилно правителство, с което да се разберем за връзката и тя да се захранва от терминала за втечнен газ в Гърция", каза Борисов. За газовата връзка със Сърбия заяви, че очаква да се изгради и да се свърже с Хърватия, където също се обмисля строеж на терминал за втечнен газ. За румънската връзка премиерът обясни, че тръбата се е сплескала, но се надява да се решат проблемите. Всъщност там румънски консорциум не успя да извърши сондажа за полагане на тръбата, а избраната по-късно българска фирма се отказа и сега се търси нов изпълнител.

За диверсификацията на газа страната ни разчита на Азербайджан, Туркменистан, както и на Иран, каза премиерът и обяви: "Твърд почитател съм на "Набуко уест" (съкратеният вариант на газопровода "Набуко", който трябваше да доставя азерски газ от Каспийско море до Европа, но операторът на находището "Шах Дениз ІІ предпочете Трансадриатическия газопровод като трасе – б.а.).

Не сме против "Южен поток", "Северен поток" или друг поток, а искаме да диверсифицираме доставките си", обобщи Бойко Борисов.

Връзките да предшестват хъба

За да се създаде газов хъб в България, трябва да бъде изградена съответната инфраструктура и да има достъп до различни източници на природен газ, коментира от своя страна Марош Шефчович. Той посочи, че всички проекти от сорта на "Турски поток" и "Северен поток -2" трябва да отговарят на европейското законодателство. Всички проекти могат да бъдат обсъдени относно тяхната полезност, но от гледна точка на енергийната сигурност имаме нужда от решения, които да не променят баланса на доставките, каза Шефчович.

Той каза още, че сегашната криза в Украйна е направила енергийните проблеми на Европа по-видими и е провокирала ЕК да търси по-добри решения за енергетиката си. Представителят на ЕК многократно акцентира върху важността Европа да е свързана инфраструктурно, за да се повиши конкурентността на пазара и това да се усети в цените на енергийните ресурси.

Само инфраструктурата не е достатъчна

"Целта ни е свързаността на България, но е важен не само хардуерът – инфраструктурата, но и софтуерът – регулаторните и пазарните правила, които привличат инвеститорите", заяви Шефчович. "България заради стратегическото си положение може да е център за решаване на енергийните проблеми в региона", допълни той.

Еврокомисарят посочи още, че е важно Европа да намери най-добрите начини за интеграция на възобновяемите енергийни източници в контекста на климатичните промени с иновациите и модерните технологии в енергетиката. Той открои огромния потенциал, който има енергийната ефективност в Европа и още повече в България. "Енергийната ефективност е огромен източник на енергия, който опазва околната среда и намалява сметките", каза Шефчович.

Вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев също отбеляза, че енергийната свързаност на България може да превърне страната ни в регионален фактор, но в комбинация с развитието на интелигентните мрежи.

"Дълговата криза в южната част на Европа, бежанската криза и кризата на енергийната сигурност са новите предизвикателства, които не може да се решат на национално, а само на европейско ниво", каза още Томислав Дончев и призова за "повече Европа".

В конференцията, организирана от Дипломатическия институт и Института по енергиен мениджмънт, участваха също министрите на енергетиката и на външните работи Теменужка Петкова и Даниел Митов, както и представители на енергийната общност и Регионалния съвет за сътрудничество.