Борисов пак изкара страната ни жертва на ЕС и поиска подкрепа за газов хъб

България подкрепя отлагането на решението за удължаване на действието на европейските икономически санкции срещу Русия, за да се даде шанс на примирието в Източна Украйна, каза премиерът Бойко Борисов в четвъртък преди участието си в срещата на лидерите на Европейския съюз в Брюксел.

"Страната ни подкрепя санкциите от самото начало и търпи изключително тежки загуби от тях, особено в туризма", каза Борисов пред репортери. В коментарите си по тази и други актуални европейски теми той отново вкара България в ролята на жертва на лоялността ѝ към Европейския съюз.

Премиерът изрази надежда Русия и ЕС по-бързо да намерят компромис: "Защото, когато Северният флот прави учения, знаете, всички други страни са също в бойна готовност. Това са средства, това са пари, и то в икономическа криза, нови пари за въоръжаване, нови пари за надпревара в тази област. Пагубно за икономиките, които едвам се съвземаме от финансово-икономическата криза в предишните години. Това се отчита и истински се надявам вече не само да се спазва примирието (в Украйна), но и да се установи траен мир в региона".

На въпрос дали е здравословно за ЕС поведението на крайната левица в Гърция, премиерът отбеляза, че за съседите ни трябва да се говори добре.

"Преди слушах на Европейски съвети (бившите гръцки премиери) Георгиос Папандреу и Андонис Самарас - само искаха пари и отлагане на плащанията, сега "Сириза" и Ципрас искат същото. Четири години България спазваше всички указания на ЕС, беше с най-нисък дефицит. Сега имаме разчети, че ще паднем под три процента. Видяхте колко трудно защитихме да платим стари дългове. Крайно време е нашите съседи, които искат да бъдат и са в Еврозоната и Шенген, да спазват правилата, за които са поели ангажимент", коментира Борисов.

Той подкрепи предложенията на Европейската комисия за общ енергиен съюз.

"България беше най-лоялната и най-принципната и в резултат се лиши от три големи енергийни договора. Сега да видим колко са честни другите", каза премиерът.

Той повтори, че България ще настоява да се вкара "газовият хъб, за който говорихме, плюс да ни се помогне с финансирането на интерконектора с Гърция (такава финансова помощ има -бел.ред.), особено нашите находища в "Хан Аспарух" и "Силистар", пък и навътре в страната".

"Този газов хъб ще даде възможност тръбите, които има България, компресорите, които има, стратегическото положение да бъде използвано за Европейската комисия", обясви министър-председателят.

Борисов дебютира с идеята за газов хъб край Варна след като Путин обяви края на проекта "Южен поток". Премиерът ревностно търси подкрепа за проекта, наричан от него "газово хъбче", и от ЕС, и от САЩ. Идеята му се основава на допускането, че Русия ще се съгласи планираните 63 млрд. куб. м. газ за спрения "Южен поток" да достигат до България, като към тях се добавят 2 млрд. куб. м. от местен добив в Черно море (които съвсем не са гарантирани), още толкова от румънски черноморски находища, 3 млрд. куб. м от гръцката връзка, част от които ще са от терминали за втечнен газ и 1 млрд. куб. м. от Каспийско море, вече договорени от "Булгаргаз", и други 3 млрд. куб. м от турската газова връзка.

На заседанието си, започващо в четвъртък, европейските лидери се очаква да се съгласят принципно за по-голяма прозрачност при размяната на информация за енергийните им договори. Въпросът стана отново актуален през февруари, когато Унгария обяви споразумението си с Русия за изграждане на нови ядрени реактори.

Споразумението, което бе засекретено, включва договореност за газовите доставки и отстъпки в цената за Унгария.

Евроатом, енергийната агенция на ЕС, отказа да одобри плановете на страната за есклузивен внос на ядрено гориво от Русия. Брюксел смята, че сделката е заплаха за енергийната сигурност на ЕС, а Будапеща, разбира се, отрича.

Европейският съвет ще обсъди за пръв път и създаването на Енергийния съюз. ЕК предвижда да получи правото да налага официално вето на енергийни договори, сключвани от страните членки с трети страни, както и да може "активно да участва" в газовите преговори с цел да се избегне "неоправдан натиск или пазарни изкривявания".