Борисов: По-изгодно е да увеличим вноската си в бюджета на ЕС

По-изгодното за България е да се увеличи вноската в бюджета на ЕС, каза премиерът Бойко Борисов пред български журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет.

 

Бюджетът на общността е една от темите на заседанието. България е сред нетните получатели от бюджета, като средно на едно евро, внесено в бюджета на ЕС, страната ни получава обратно три евро. Тази година София се очаква да внесе в общия бюджет към 1.13 млрд. лв., а ако вноската се покачи от 1% на 1.1% от БВП, в абсолютна сума увеличението ще е под 150 млн. лв. годишно.

 

Темата за преразглеждането на вноските бе поставена от институциите на ЕС покрай напускането на Великобритания и очерталия се годишен недостиг от 10 милиарда евро.

 

По-рано този месец финансовото министерство опроверга информацията, че България се е съгласила да увеличи вноската си в многогодишния бюджет на съюза до 1.1% след излизането на Великобритания през 2019 г.

 

"Мисля, че ако искаме да имаме нови приоритети и след като не можем да намалим правилната стара политика, тогава страните трябва да плащат повече", каза и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер в петък. 

 

Разделение в ЕС за по-високите вноски 

 

Страните в ЕС към момента остават разделени за увеличението на вноската. 

 

Холандия, Дания, Швеция и Австрия, които плащат повече в бюджета на ЕС, отколкото получават, обаче силно се противопоставят на увеличаването на разходите на ЕС.

 

"Това, което не искаме, е тежестта на постоянното нарастване на разходите, които притискат нетните вносители", каза австрийският канцлер Себастиан Курц при пристигането си.

 

Холандският премиер Марк Рюте каза, че "чрез модернизиране на бюджета можем да освободим средства за нови приоритети", включително отбрана и киберсигурност.

 

Балтийските страни обаче подкрепиха вдигането на вноските. 

 

Борисов е скептичен, че ще има общ председател на Съвета и ЕК

 

По повод предложението занапред Европейската комисия и Европейският съвет да имат общ председател, премиерът изрази съмнение, че ще се постигне съгласие. Няма да бъде един ръководител на Съвета и на ЕК. Надали по този въпрос ще се получи консенсус, коментира той, цитиран от БТА. 

 

Искането е на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

 

Той е на мнение, че така "Европа ще функционира по-добре". Аргументите му са, че се избягва дублирането и ще има повече отчетност.

 

Председателите на ЕК и на Европейския съвет участват в срещите на Европейския

 

съвет, както и в тези на Г7 и Г20. Ако има един единствен председател, лидерите на европейско и световно ниво биха преговаряли само с един човек, посочва Юнкер.

 

Други въпроси, които лидерите на ЕС обсъждат в петък, са новите предложения за изборите за Европейски парламент догодина, броят на депутатите в Европейския парламент след Брекзит и напредъкът по преговорите с Великобритания.

 

Намаляване на броя на евродепутати

 

В момента Великобритания разполага със 73-ма депутати в 751-членния Европейски парламент. Предложението е 27 от британските места да се разпределят между 14 държави-членки, които в момента са по-слабо представени.

 

България не е сред тях. Останалите 46 депутатски места ще бъдат оставени в резерв и ще се използват за бъдещето разширяване на ЕС.

 

Така след "Брекзит" и европейските избори догодина новият Европарламент ще има 705 депутати.

 

Ако предложението бъде одобрено, България ще запази сегашния си брой евродепутати – 17. Страната ни подкрепя тази позиция.

 

Нови правила за политическите партии

 

ЕК предлага да направи финансирането на европейските партии зависимо от това дали местните и национални партии показват на интернет страницата си политическата програма и логото на европейската партия, с която са асоциирани. Целта е връзката между националните и европейските партии да стане по-ясна за гражданите.

 

Затова се препоръчва националните политически партии да обявяват публично към семейството на коя европейска партия принадлежат. Освен това националните партии и коалиции трябва да обявяват публично кой кандидат за президент на Еврокомисията подкрепят. Те се задължават да поставят тази информация на видимо място във всички материали, свързани с кампанията, съобщения и политически клипове, като включват и логото на европейската партия към чието семейство принадлежат.

 

Изисква се още кандидатите за членове на Европейския парламент да обявяват към коя европейска партия смятат да се присъединят. Към момента регистрираните европейски партии са 12. Това са Европейска народна партия (в която членува ГЕРБ), Партия на европейските социалисти (БСП), Алианс на либералите и демократите в Европа (ДПС), Европейска демократическа партия, Европейски свободен алианс, Европейска зелена партия, Партия на европейската левица, Алианс на европейските консерватори и реформисти, Европейско християнско демократическо движение, Европа на нациите и свободите, Алианс на европейските национални движения (ВМРО) и Алианс за мир и свобода.

 

Новият кодекс за поведение на еврокомисарите

 

През септември 2017 г. Юнкер обяви създаването на нов Кодекс за поведение на членовете на Еврокомисията. Една от основните области на реформа беше политическата роля на комисарите. Председателят Юнкер иска те да могат да играят по-голяма роля по време на европейските избори през 2019 г.

 

Новият Кодекс за поведение позволява на комисарите да се кандидатират на изборите за Европейски парламент без да трябва да си взимат отпуск, както беше досега.

 

Позволява се още комисарите да се кандидатират за позицията на председател на ЕК.

 

Разрешено е на комисарите да имат политически, но не и ръководни, функции в политически партии на национално и европейско ниво.

 

Доближава се практиката до тази в страните членки, където напускащите правителства, министър-председатели и министри продължават да заемат длъжностите си, докато не се сформира ново правителство.

 

Остава обаче изискването комисарите да се оттеглят временно от Колежа, ако участват в национална изборна кампания.