Премиерът: С президента се договорихме за антикорупционното звено

Ден след като антикорупционният закон на кабинета бе публикуван за обществено обсъждане лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова влязоха в задочна словесна престрелка по темата.

След като пред Нова телевизия във вторник Нинова обвини управляващите, че така са разписали проекта, че президентът да не назначава ръководителя на бъдещия независим орган, премиерът ѝ отговори от Пазарджик. Той отхвърли твърденията ѝ, с обяснението, че лично се е договорил с Румен Радев как ще бъде изградена структурата на антикорупционното звено.

"С Радев разговаряхме и се договорихме, че дирекция "Антикорупция" в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) ще отиде към бъдещия антикорупционен орган. Ръководителят на цялото звено ще се избира и назначава от парламента и така то ще е равно отдалечено. Сега тя (Корнелия Нинова - бил. ред.), чула-недочула, коментира", заяви Борисов.

По-рано лидерът на социалистите заяви, че в проекта на антикорупционния закон, публикуван вчера вечерта от Министерството на правосъдието за обществено обсъждане, се предлага всички отговорни звена да се обединят и да се запази съставът им, въпреки че досега не е била свършена никаква работа. По думите ѝ се цели изпълнителната власт, където се генерира най-много корупция, да контролира себе си.

Нинова обясни, че БСП предлага от ДАНС да се изведе дирекцията за борба с корупцията по високите етажи на властта, председателят да се избира от президента, а членовете да се избират с 2/3 мнозинство от парламента. "Така ще има три власти, които да могат да се контролират взаимно”, обясни лидерът на БСП.

Очевидно раздразнен от думите ѝ, Борисов разкритикува Нинова, че при управлението на БСП се е стигнало до фалита на КТБ, а от стенограмите на заседанията за бъдещето на банката се виждало, че той най-яростно е искал някой да поеме отговорност за случващото се. Премиерът каза още, че левицата не е спечелила президентските избори, тъй като е подкрепила независимата кандидатура на Радев.

Веднага след изказването му от Пазарджик, Нинова реагира в социалната мрежа "Фейсбук". Според нея "слуховете говорят различни неща за фалита на КТБ".

"Единственото официално, институционализирано решение е докладът на Специализираната прокуратура. Там се казва, че има облагодетелствани политици. От какво Ви е страх този списък да се публикува? Да не би да сте вътре?", пише Нинова, обръщайки се към премиера.

Лидерът на БСП уточнява, че е на едно мнение с Борисов, че членовете на независимия антикорупционен орган трябва да се избират от Народно събрание. Според нея обаче премиерът искал да назначи директора му.

"Ние предлагаме президентът да го назначава, за да има взаимен контрол между властите", пише още Нинова.

Не целим възмездие

"Идеята на закона за противодействие на корупцията не е да се търси възмездие, а възстановяване на справедливостта сред обществото", каза при представянето на закона заместник-министърът на правосъдието Евгени Стоянов.

Той обясни, че в момента властите много трудно се събират доказателства по дела за незаконно забогатяване и поради това за антикорупционната комисия са предвидени толкова широки правомощия. С мотива, че се търси по-висока ефикасност, Евгени Стоянов обясни защо новият орган ще има право да прилага специални разузнавателни средства.

Всеки с висш държавен пост, в чиято декларация за имуществото има несъответствие за над 5000 лв. ще бъде предаван на данъчните. При по-голямо разминаване ще се прави и 10-годишна проверка. Може да се стигне и до конфискация, каза Стоянов. И добави, че с новия закон биха се решили доста недобре работещи текстове в сегашното законодателство.

Освен това по думите му новият закон решава въпроса с дублирането на функциите в сега съществуващите институции за борба с корупцията.

"Сформирането на новата комисия не е концентрация на власт, а най-добрият контрол е от парламента", каза заместник-министърът и призова обществото да даде кредит на доверие на новия орган.

Преди няколко дни лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска шефът на новата институция да се посочва от президента. В проекта за закон обаче това ще се прави от парламента.

"България е парламентарна република. Освен това именно с процедура по избор в Народното събрание може да бъде гарантирана максималната му прозрачност и възможност за участие на гражданското общество", каза заместник-министър Стоянов.

Какво представлява новата комисия

Антикорупционната комисия ще обедини сегашните Комисия за борба с конфликта на интереси, БОРКОР, Комисия за конфискация на незаконно придобито имущество, отделът на Сметната палата, който се занимава с декларациите на високопоставените служители, отделът в ДАНС, който разследва корупцията по върховете на властта.

Тя получава много широки правомощия да разплита корупционни афери. Институцията ще използва собствени агенти, но ще може да вербува и граждани за информатори. Едновременно с това тя ще се превърне в четвъртия орган в държавата, който може да използва специални разузнавателни средства след прокуратурата, МВР и ДАНС. Гражданите ще са длъжни да дават обяснения пред комисията при поискване.

Антикорупционната комисия ще може да проверява почти всички хора на ръководна позиция, които са свързани по някакъв начин с държавата – от президента през депутатите до ръководствата на политическите партии. В тази група влизат ръководствата на дружествата с държавно участие, регулаторните органи, магистратите, офицерите от командния състав на армията и дори ръководството на БАН.

Органът ще се управлява от петима членове, а мандатът им ще е шест години, без право на втори. Председателят ще се избира от Народното събрание и ще предлага останалите четирима членове за одобрение от парламента, както сега се прави за редица регулаторни органи. Работата на ръководството ще се подпомага от дирекции на територията на цялата страна.

Служителите на комисията ще бъдат подлагани на периодични и инцидентни проверки за почтеност. Провалът при тестовете ще бъде основание за освобождаване от длъжност. Народното събрание също ще осъществява контрол върху дейността на комисията. Членовете на Комисията са длъжни при покана да се явят в парламента и да предоставят информацията, която им се иска.

Анонимните сигнали за корупция няма да се допускат. Всеки сигнал за корупция трябва да съдържа пълна информация за подателя - трите имена, единен граждански номер, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя, ако има такъв. Подателите на сигнали са освободени от отговорност за предоставената информация.

От комисията ще са длъжни да пазят в тайна самоличността на лицето, подало сигнала, и дори да вземат допълнителни мерки за неговата защита.