В отговор на исканите реформи и сводобен пазар

Борисов се писа стачник с бизнеса срещу цената на тока

Ще се търсят икономии в държавните енергийни фирми, за да няма поскъпване

Борисов се писа стачник с бизнеса срещу цената на тока

Премиерът Бойко Борисов съобщи, че и той ще се присъедини към протестите на десетките предприятия, които се заканиха от 26 юни да започнат да спират работа за по един час всеки ден, изразявайки несъгласието си с новите цени на тока и енергийната политика на държавата. Безпрецедентната акция бе обявена от четирите работодателски организации - БСК, АИКБ, БТПП и КРИБ.


Премиерът каза, че той също е против увеличението на цената на тока от юли 2015  г. и допълни, че е наредил да се търсят възможности за икономии в държавните енергийни фирми, за да няма изобщо поскъпване на тока от следващия месец. Борисов отново "помоли" Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да отложи окончателното приемане на тарифите, за да можело правителството в това време да вземе някои решения, които ще повлияят цената на тока.

По думите му, в момента се работи "с колеги и може би в събота или неделя ще направят съвещание във връзка с цената на тока". "Не ги деля много бизнеса и потребителите”, каза Борисов пред журналисти при откриването на пречиствателна станция край варненското село Тополи.

"На КЕВР не мога да се меся, но на НЕК и БЕХ мога"

"Разбрал съм се и с Патриотичния фронт, защото не съм съгласен, макар че нямам никакво право да се меся в работата на регулатора. Имам право обаче да се меся в работата на НЕК, БЕХ и ако трябва дори да отидем за по-драстични промени в два-три текста на закона, ще настоявам да се направи. Мога само да помоля КЕВР да отложат вдигането цената на тока, защото дотогава ще имаме някои решения, които ще повлияят. Не е коректно политическите партии да говорят, че ГЕРБ или аз искаме да вдигнем цената на тока”, заяви Бойко Борисов повод задаващите се масови протести на бизнеса.

Досега над двадесет предприятия, ползващи над 200 МВ, са заявили намерение да спрат на 26 юни предупредително работа, в някои заводи с непрекъснато производство мощностите ще бъдат само намалени и работниците ща носят стачни ленти. Това заявиха пред Mediapool представители на работодателските организации – Асоциация на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, които разпространиха в петък декларация за стачната си готовност.

В нея се посочва, че планираното увеличение на цените на тока от юли не решава проблемите в отрасъла, не дава отговори за истинските причини за тежкото състояние на сектора, не показва как се управляват държавните енергийни дружества и кои сектори са облагодетелствани с държавни помощи и по-ниски такси в сравнение с други.

Бизнесът остава недоволен от това, че с новото тарифиране от 1 юли 2015 г. цените на тока за стопанските потребители ще нараснат между 13 и 20 на сто. Според тях намерението на енергийното министерство да компенсира частично разходите за електроенергия на около 30 предприятия с консумация над ток над 30 гигаватчаса годишно не решава по никакъв начин натрупваните с години проблеми в сектора.

Как свръхпроизводство и ниска консумация е равно на скок на цената?

Според недоволстващите, е необяснимо как при наличието на свръхпроизводство в сектора с минимален товар в системата от 2 656 MВ и инсталирани мощности от 12 723 MВ продължава да се настоява за ръст на цените на електроенергията. При нормален пазар те би трябвало да паднат заради свръх предлагане и слабо търсене на електроенергия.

Предприятията смятат, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е намалила достатъчно енергията от неефективни ТЕЦ, от заводските електроцентрали, както и от възобновяеми енергийни източници, за които има  подозрения, че не са изрядни. Според тях регулаторът не е изпилил достатъчно и резервите в държавната част от системата, където все още щатовете са прекомерно раздути в сравнение с частния енергиен сектор. Вместо това комисията предпочита да вдигне цените за бизнеса, защото иначе токът за бита трябва да поскъпне с 20 на сто до 25 стотинки за киловатчас, възмущават се потърпевшите.

Те питат къде е оценката на въздействието върху икономиката от увеличението на цената на електрическата енергия за стопанско потребление и настояват държавата да излезе с конкретен план за реформи в сектора и ясни ангажименти за всички по веригата, а не с едно ценово  решение да се опитва да компенсира част от дефицитите в енергетиката, без да е ясно какво ще се случва по-нанататък.

"Бизнесът и в енергетиката, и извън нея трябва да знае какви тежести ще да понесе в следващите години заради предишната политика в енергетиката, за да си прави плановете", коментира пред Mediapool Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори". Според него, ако енергийното министерство и регулаторът излязат и кажат, че от определена дата тръгва свободният пазар и на него поетапно ще се пускат определени мощности от тези с дългосрочните договори за изкупуване на ток като ВЕИ и американските ТЕЦ, тези дружества също ще намерят начин да се справят със ситуацията, но само ако не се променят политиките.

Къде са финансовите одити в енергетиката?

Индустриалците питат енергийния министър Теменужка Петкова къде са финансовите одити на енергетиката, които обеща при встъпването си в длъжност и които трябваше да стана основа за провежданата реформа в сектора. Вместо да се посочат проблемните звена по веригата и да се вземат мерки за оздравяването им, КЕВР вдига таксата "задължение към обществото" от 19 лв. над 40 лв. за мегаватчас и тя става втората най-висока в ЕС след тази в Дания. Какво точно налага този ръст и защо износът на ток остава освободен от тази такса, питат четирите организации.

Те искат да знаят държавна помощ ли е наложеният модел за субсидиране на ВЕИ, високоефективните комбинирани производства и дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия. Според тях е абсурден ръстът на “невъзстановяеми разходи” в цената на тока със 188.8 % (от 3.38 лв./МВтч. на 9.76 лв./МВтч.) и не се обяснява какво налага това увеличение. при положение, че правителството предоговори условията за изкупуване на тока от двете американски централи и цените на тока им леко падат.

Защо добавката за зелена енергия се повишава с 43.4 на сто от 11.10 лв./МВтч на 15.92 лв., след като регулаторът твърди, че е предприел мерки за преглед на преференциалните цени и нормата на възвръщаемост във ВЕИ-сектора, питат работодателските организации в декларацията.

Защо орязано изкупуване на енергия вдига добавките?

Същото е положението и с когенерациите, където добавките “високоефективно производство” ще нараснат с 135.5 % от юли (от 3.83 лв./МВтч. на 9.02 лв./МВтч.). Включва се и нова компонента в таксата "задължение към обществото" от 5.51 лв./МВтч,, посочват индустриалците и питат защо комисията се опитва да компенсира всички дефицити в НЕК в рамките на един регулаторен период.

В писмото се посочва, в пазарните икономики стопанските потребители плащат между 2.5 и 4 пъти по-ниски цени за електроенергията спрямо битовите абонати там. "Няма как енергията за домакинствата на ниско напрежение, при която има допълнителни разходи за трансформирането ѝ през високо и средно напрежение, да струва по-евтино от тока за предприятията на високо напрежение", аргументира позицията на бизнеса Стаменов.

Може ли по-добро управление на държавните фирми да спести 250 млн. лв.?

"Защо продължава очевидно некадърното управление на държавните дружества в сектора – ограбвани чрез неефективен, но високоплатен труд (средна месечна издръжка – заплата и осигуровки на едно лице – над 3500 лв.), чрез злоупотреби при доставките на услуги, материали, ДМА, чрез незаинтересованост от оптимизация на производствените процеси – резервите само в това отношение са за над 250 млн. лв. годишно", посочват в стачната си декларация бизнес организациите.

Питанията в нея продължават с въпроса "защо износът на електроенергия чрез заинтересовани частни търговци е освободен от допълнителни тежести, а износът на електроенергия чрез българска продукция, произведена и създаваща допълнителни преки и непреки приходи в България е обременен с такива тежести – какви са приоритетите за България – износ на евтин ток за 770 млн.лв. или износ на продукция за над 43 млрд. лв.".

Готовите на стачка предприятия настояват да се продължи задълбочено аналитично обсъждане до края на годината и да се даде задоволителен отговор на поставените от тях въпроси и според резултатите да се предприемат жизнено важни реформи.

"Ние, всички работодателски организации в България, единодушно и категорично заявяваме, че не желаем повече да плащаме за кражбите, разхищенията и некадърността в българската енергетика! С непремерени действия страната се тласка към мащабни макроикономически проблеми в т.ч. значителен спад в икономическата активност и рязко нарастване на безработицата дори в краткосрочен план", заключава декларацията.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?