Ти си това, което четеш

Борисов стъписа Юнкер с приказки за война срещу Европа

Премиерът обяви нов геополитически план – Западните Балкани да заменят Великобритания в ЕС
Борисов отново прибегна до екзотични реторични похвати и насред Еврокомисията в Брюксел заговори за война срещу Европа с цел да поиска повече средства за отбрана и отбранителни способности да бъдат насочени към страни като България.
 
"Къде са първите отбранителни линии, ако се говори за война или подготовка за война. След като ще харчим такива милиарди цяла Европа по линия на НАТО, нека да имаме по-ясна позиция къде и как да бъдат дислоцирани”. Това заяви Борисов в Брюксел пред председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер след протоколната среща на българското правителство с цялата Еврокомисия по повод българското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари 2018 г.
 
Борисов посочи, че България подкрепя т. нар. PESCO, тоест засиленото сътрудничество в сферата на отбраната, но изрази недоволство от увеличаването на средствата за отбрана и по-конкретно – от разпределението им.
 
"Започваме по метода на елементарната алгебра или аритметика. След като ще даваме повече пари за отбрана, значи някой ще ни напада, нали така”, продължи разсъжденията си Борисов.
 
На журналистически въпрос: "Кой ще ни напада”, Борисов репликира, че и той попитал същото Европейската комисия да му дадат отговор от кои страни ще дойдат заплахите.
 
След което посъветва "съответно да направим тези граници най-силни, там да дислоцираме армии, артилерия, ракети, самолети”. 
 
Борисов добави, че България подкрепя идеята да има голяма ревизия на отбранителните способности в ЕС, на наличната бойна техника и за евентуална предислокация.
 
Премиерът разкритикува и световната дипломация за това, че не се справяла достатъчно добре, защото "тези войни трябва да престанат”.
 
Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер остана безмълвен към анализа на Борисов, като отбеляза само, че няма геополитически заплахи към Европа по време на българското европредедателство. 
 
Западните Балкани да заместят Великобритания
 
Приближаването на Западните Балкани към ЕС ще бъде тема №1 на българското европредседателство, става ясно от календара на събитията. Тази тема ще е в основата на срещата на върха в София на 17 май 2018 г., която ще е във формат 27 плюс 6-те страни от Западните Балкани. 
 
Смята се, че Сърбия и Черна гора са най-напреднали по пътя към ЕС, като по думите на министър Лиляна Павлова България ще се стреми на 17 май страните от региона да получат честна представа за бъдещето на тяхната евроинтеграция.
 
Едва ли ще се стигне до конкретни дати или пътна карта за започване на преговори. По-вероятно е страните от региона да получат предложения, насочени към фактическо сближаване с ЕС като например премахване на роуминга и помощ за конкретни инфраструктурни и енергийни проекти. На 17 май ще бъде представена пътна карта за отпадане на роуминга с ЕС в страните от Западните Балкани, каза Павлова.
 
Изненадващо, в отговор на въпрос на сръбски медии, Юнкер смело заяви, че неговите очаквания са преди 2025 г. Събрия и Черна гора да станат членове на ЕС. Преди това той обясни, че през пролетта се кани да обиколи страните от Западните Балкани, като започне от Варна. Присъединяването на Западните Балкани към ЕС било "континентална необходимост”.
 
Преди Юнкер и Борисов представи своята геополитическа визия за региона, като обясни, че Западните Балкани щели да заменят Великобритания в ЕС. 
 
"Това е рядък шанс Балканският полуостров да замести Великобритания. Регионът има красива природа, работливи народи, изключително културно наследство, което би могло да е интересно за цяла Европа. Това са прекрасни народи, прекрасен регион от Черно до Адриатическо море. Сега е моментът”, въодушеви се Борисов.
 
Газовият хъб "Балкан” има големи шансове
 
Тема №2 на българското председателство ще бъдат енергийните въпроси, като ще има голяма среща в София за газовия хъб "Балкан”. 
 
"Жан-Клод Юнкер все още пази чертежа на газовите пътища, които през 2015 г. му начертах, когато все още бяха само идея. Днес част от енергийните връзки са завършени, а реализирането на газовия хъб "Балкан" е все по-близо”, похвали се междувременно във фейсбук Борисов, който се снима с чертежите си. 

 
Юнкер каза още, че България е готова за еврозоната, защото има нулев дефицит и нисък дълг, като до края на годината евролидерите ще имат среща с държавите извън еврозоната за обсъждане на бъдещето на валутния съюз.
 
Председателят на ЕК смята, че "нормалното” място на България е в Шенген и тя ще бъде приета в единното пространство.
 
Юнкер каза още, че очакваният доклад по механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието ще бъде "много положителен”, но не каза дали това ще е последният доклад за България и Румъния.
 
Откриването на българското председателство на Съвета на ЕС е планирано за 11 януари 2018 г., когато у нас по протокол се очаква да пристигне целият т. нар. колеж, тоест всички членове на Европейската комисия.
 
Очаква се за периода от януари до юни в София да се състоят 12 неформални съвета на министрите и само една среща на върха през май 2018 г. – за Западните Балкани. 
 
Календарът на събитията на българското председателство в София вече е публикуван на сайта на министерството на Лиляна Павлова. Освен Западните Балкани и енергетиката България ще направи среща и за кохезионната политика.
 
Основната част от българското европредседателство ще бъде техническа – свързана с работата на експертите по придвижване на около 150-200 досиета по различни решения, проектодирективи и регламенти, които трябва да минат през Съвета. Именно по броя на приключените досиета ще може да се прецени и доколко успешно страната се е справила с европредседателството. Конкретният списък с досиетата се очаква да бъде приет от българското правителство в края на декември.
 
Борисов увери ЕК, че България е готова да застане начело на Съвета на ЕС
 
"България е готова да застане начело на Съвета на Европейския съюз. Амбицията ни е по време на българското председателство Съюзът да стане по-силен и по-устойчив". Това е заявил по-рано премиерът Бойко Борисов на съвместното заседание на българското правителство и Европейската комисия.
 
Той посочил, че отговорността на европредседателството е голяма, но след 10 години членство България е доказала своята надеждност и стабилност.
 
"Като член на ЕС България стана свидетел и участва в решаването на доста кризи – икономическа и финансова, миграционна и други. Но в момента ЕС е далеч по-стабилен и именно върху тази основа България иска да надгражда като председател", казал Борисов, цитиран от правителствения пресцентър.
 
По думите му мотото на българското председателство "Съединението прави силата" е урок, научен от собствената ни история, и като председател на Съвета България ще търси съгласие и ще работи за единството на ЕС.
 
"Наясно сме колко много и колко сериозна работа ни чака. Затова и усилията ни ще бъдат основно в три посоки - Консенсус, Конкурентоспособност, Кохезия", казал Борисов.
 
Той посочил, че трудните преговори по Брекзит, които предстоят по време на българското председателство, няма да засенчат другите важни за европейските граждани въпроси като сигурност и миграция, икономическо управление, изграждането на енергийния съюз, защитата на околната среда, засилването на ролята на Европа на международната сцена.
 
"Хората очакват от нас конкретни, видими резултати. Трябва да бъдем отговорни и солидарни. Ще положим всички усилия да стигнем до консенсус по въпроси като сигурността и миграцията, укрепването на контрола по границите, реформата на системата за убежище, разпределението на бъдещия бюджет на ЕС", заявил Борисов.
 
Той специално изтъкнал необходимостта от особено внимание към Западните Балкани.
 
"Целият Съюз има интерес от сигурността, стабилността и напредъка на този регион. Няма да създаваме фалшиви очаквания, но ще работим за разширяване на сътрудничеството с тях", казал Борисов и посочил възможността да бъде направено много за свързаността на региона – транспортна, комуникационна, инфраструктурна, енергийна.
 
Българският премиер се спрял на предстоящите обсъждания на следващия бюджет на ЕС, като подчертал, че търсенето на финансиране на нови дейности не трябва да бъде за сметка на политики с доказан ефект, като кохезионната политика.
 
"България може да бъде пример за резултатите от кохезионната политика. Без кохезия ЕС не може да върви напред", казал Борисов.
 
Той определил повишаването на конкурентоспособността на ЕС и укрепването на единния пазар като приоритет с огромно значение за гражданите и бизнеса. По думите му, бъдещето е в цифровия единен пазар, както и в задълбочаването на икономическия и паричния съюз.
 
"Трябва ни по-добро управление икономиките, стабилна банкова система, ясна рамка за работа на капиталовите пазари. България остава привърженик на по-тясната интеграция и израз на това е включително амбицията ни да влезем в еврозоната", казал премиерът.
 
Борисов изразил удовлетвореност от откровения разговор с Колежа на комисарите, от съвпадането на приоритетите на българското председателство с работната програма на Европейската комисията и изразил очакване отличното сътрудничество между правителството и ЕК да продължи и занапред.
 
В рамките на съвместното заседание днес изказвания направили председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, комисарите Тимерманс, Хан и Йотингер, вицепремиерите Захариева и Дончев и министрите Павлова и Горанов. Те представили работните програми на Комисията и на българското председателство, темата за Западните Балкани и работата по Многогодишната финансова рамка.
Още от България

Трябва ли правителството да разреши строителството на втора "кабинка" в Банско?