Борисов: Светът върви главоломно към конфликт

След срещата си с австрийския канцлер Себастиан Курц в София българският министър-председател Бойко Борисов начерта мрачен сценарий за света. Той констатира, че "светът върви главоломно към конфликт" и дори допусна някакъв хипотетичен военен сблъсък в района, в който една срещу друга можело да се изправят две НАТО-вски армии. Борисов бе категоричен, че трябва да продължат преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, въпреки резервите на страни като Австрия, и за пореден път поиска споразумението с Анкара за мигрантите да остане в сила.

"Трябва малко да четем история. Няколко пъти Турция е ходила до границите с Австрия, тогава е била Османска империя. Векове наред ние сме били под владичество, иго, робство, както искате го наречете. Не за ден или два, България – пет века. Излизам лош пророк. От няколко месеца ви казвам как ще се влошат нещата и накрая ще стигнем до най-лошото. Светът върви главоломно към конфликт. Виждате, че вече политици с имена, държави си говорят за ракети, за войни и все по–голям става страхът на хората", каза Борисов.

Недалеч от нас Турция води война с кюрдите в Сирия, руснаците са там, американците, Ислямска държава. Гинат хора и в този момент сигурно и в същото време отношенията между лидерите стават все по-лоши. Има два варианта. Или да се опитаме с дипломация, мир, такт и взаимноизгодни предложения да се измъкнем от кризата, или да докараме армия, която да застане срещу другата НАТО-вска армия оттатък. Не са три положения. Какъв е другият вариант. Това 75-80 милионна държава на нашата граница. Австрия е далеч, може да си го позволи. Ние на Балканите многократно сме изпитали какво значи да има конфликт", продължи българският премиер.

Той обясни, че организацията на срещата между европейските лидери и турският президент Реджеп Ердоган във Варна, която е планирана за по-късно този месец във Варна, изисква сериозни ресурси.

"Ако мислите, че ми е най-приятно да организирам такива срещи – не. Огромна разправия, труд. Огромна армия от хора се занимават с това. Имам само една единствена цел - да продължи да работи споразумението", каза Борисов.

Според това споразумение Европейския съюз плаща милиарди на Турция в подкрепа на намиращите се на нейна територия милиони сирийски мигранти.

Курц подкрепи необходимостта да се води диалог с Турция, но отбеляза, че страна му има някои въпроси относно присъединяването ѝ към ЕС.

Още в качеството си на външен министър в предишната управляваща в Австрия коалиция Курц призоваваше за блокиране на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС заради нарушенията на човешки права там.

Борисов не за първи път говори публично за възможна война срещу Европа, но сега разшири и драматизира още повече геополитическия си анализ по темата.

Курц подкрепи България за Шенген

След двустранната среща Курц подкрепи България за присъединяването ѝ към Шенген и оцени усилията ѝ за охрана на външните граници на ЕС.

"Радвам се, че имаме възможност да подкрепим България да бъде приета в Шенгенското пространство. Няма държава, която да инвестира толкова усилия в опазването на външните граници на Европа", посочи той.

"Темата "Шенген" е ясна. Всички виждат, че сме се справили, надявам се да има решение", добави на свой ред Борисов.

България и Румъния са изпълнили техническите условия за членство, но някои страни все още имат резерви заради пропуски в борбата с корупцията и организираната престъпност.

"Много сме благодарни за опитите в България да се укрепят външните граници. Премиерът и България инвестираха в опазването им много преди другите и много повече от другите в Европа. Има други държави, в които продължават да стигат вълни от мигранти. Прекалено много са нелегалните мигранти в Централна Европа. Нямаме интерес да имаме контрол между границите вътре в Европа. Имаме интерес външните граници да са укрепени. Радвам се, че България е най-активна в тази област и се надявам други да я последват", коментира австрийският канцлер.

Австрия ще продължи ангажимента към Западните Балкани

Курц, чиято страна ще приеме председателството на ЕС от България, каза, че Западните Балкани трябва да бъдат привлечени към ЕС.

"Това е в интерес и на държавите, които са около тях, както България и Австрия, и други. Радвам се да поемем от вашите ръце председателството и да продължим да работим по основните му насоки", допълни той.

Търси се пресечната точка за европейските разходи

Двамата коментираха и дебата около бюджета на ЕС за периода след 2020 година.

Курц каза, че Австрия е нетен платец и иска да види едно по-рационално изразходване на средствата и пропорционалност в разходите. "ЕС ще стане по-малък и трябва да сме по-ефективни в харченето", обясни той.

Борисов от своя страна за пореден път подкрепи продължаването на кохезионната политика.

Въпросът за следващия седемгодишен бюджет на ЕС продължава да разделя страните членки, като основните противоречия са между нетните платци и по-малките държави, които разчитат повече на европейските средства. Спорно е как да се попълни дупката след Брекзит. Разделение има и по отношение на това за какво да се харчат средствата.

Реформата на Дъблинския регламент остава встрани

На пресконфенцията не стана ясно дали има някакво сближаване на позицията по другия чувствителен въпрос в ЕС - реформата на миграционните правила.

Реформата на европейската система за убежище е едно от най-сериозните предизвикателства пред българското европредседателство. Тя на практика е блокирана тъй като страните от Вишеградската четворка са категорично против квотното разпределение на мигрантите, а Австрия по този въпрос е по-скоро на тяхна страна.

Според действащото Дъблинско споразумение мигрантите трябва да бъдат връщани в държавите, в които първоначално са били регистрирани, и това поставя в много затруднено положение държавите от "първата“ линия като Италия, Гърция и България.

Предлаганият от София компромис минава през създаването на центрове за настаняване на мигранти извън територията на Европейския съюз и затягане на охраната по границите, но досега не е известно да е постигнат напредък.

В четвъртък Борисов отново посочи, че решението е тези, които бягат от войни, да влизат официално през КПП-ата и след това да се върнат в хотспотовете или населените места, от които са дошли. Според него през това време дипломацията трябва да направи всичко възможно тези войни да престанат.