Борисов трудоустрои бившия шеф на КЗК в Патентното ведомство

Дългогодишният бивш председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Петко Николов е новият председател на Патентното ведомство. Той е назначен със заповед на премиера Бойко Борисов и по традиция в такива случаи - без конкурс.

След като Mediapool съобщи за назначението, то бе потвърдено от правителствената пресслужба с уточнението, че е станало по предложение на министъра на икономиката Божидар Лукарски.

Досега шеф на ведомството беше бившият ректор на "Техническия университет" проф. Камен Веселинов, също назначен от Борисов през 2011 г. Според съобщението на правителството той е освободен поради "навършване на пенсионна възраст".

Патентното ведомство отговаря за закрилата на индустриалната собственост.

Преди смяната му като шеф на КЗК в края на юни Петко Николов беше най-дълго оцелелият шеф на регулатор в България. Той се задържа начело на антимонополния орган близо 13 години – от 2003 г. до 2016 г.

Николов остана шеф и над половин година след изтичане на втория му мандат, като още преди да бъде сменен се говореше, че "от благодарност за свършената работа" ГЕРБ ще му осигури нова апетитна длъжност. Тогава обаче това се отричаше от управляващите.

Мартин Димитров: Търси се работа за един човек

"Очевидно в случая става дума за търсене на работа за един човек, което не е добър подход", коментира пред Mediapool депутатът от Гражданската квота на "Реформаторския блок" Мартин Димитров. Той добави, че смята да зададе въпрос до премиера Бойко Борисов с какви мотиви и аргументи е направено назначението.

Още преди година Димитров и колегата му Петър Славов отправиха питане до Борисов не е ли редно едноличните назначения на министър-председателя или назначенията на Министерски съвет да стават след публична и прозрачна процедура и конкурс. Поводът бяха именно слуховете, че Николов се гласи за висшия пост в Патентното ведомство.

Николов се разбра с шест правителства

Някогашният кадър на НДСВ Петко Николов преживя смяната на шест правителства. Той ще остане в историята с безпрецедентния брой сделки, които е одобрил. С неговата благословия се случиха продажбите на "Булгартабак", "Кремиковци", БТК, "Горубсо Мадан", електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго Про", ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Марица-изток 3", пристанища, корабостроителници, летища и др.

Типичен пример за "качествата" на управляваната от Николов КЗК е възходът на Делян Пеевски.

Например промените около собствеността на "Булгартабак" бяха одобрявани през годините с лекота и напълно формално от КЗК.

През 2010 г. антимонополният орган глоби издателя на "Капитал" и "Дневник" – "Икономедиа", за нелоялна конкуренция по жалба на "Нова българска медийна група холдинг" (НБМГ) на майката на Пеевски - Ирена Кръстева, която тогава издаваше в. "Телеграф", "Монитор" и "Политика". Тогава КЗК прие, че твърденията в публикации на "Капитал", че КТБ контролира изданията, тъй като ги финансира, са неверни, защото НБМГ има ясен собственик, т.е. публикациите са увредили доброто име и доверието в медиите на Кръстева.

През 2012 г. пък КЗК наложи рекордна глоба (77% от всички наложени глоби за годината) от 16 млн. лв. на вносителя на "Хюндай" - "Индустриал комерс". Рекордната санкция може да се разглежда и като удар в полза на тогавашния основен собственик на КТБ Цветан Василев, който внасяше "Киа".

През 2015 г., след разрива Василев-Пеевски и фалита на КТБ, до медиите бяха изпратени сканирани страници от портиерски тефтер, съдържащи списък с имена на хора, посещавали банкера в кабинета му в КТБ. Сред тях беше и името на Петко Николов.

Преди около половин година КЗК излезе и с безпрецедентно определение, с което блокира сделката за оръжейния завод "Дунарит" в полза на Делян Пеевски. Преди фалита на КТБ се считаше, че предприятието се държи от Цветан Василев. Наскоро обаче новият състав на КЗК, начело с Юлия Ненкова, разреши сделката за придобиването на предприятието от компанията "Емко".

По отношение на борбата с картелите успехите на КЗК при Петко Николов бяха противоречиви. Ведомството доказа подобни споразумения в няколко сектора – при олиото, пилешкото и яйцата, туроператорите и строителството. В същото време то не успя да докаже уговаряне на цените при лекарствата, банковите услуги и горивата, макар че и в момента тече производство срещу основните петролни компании.