Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Брекзит, бюджетът на ЕС и България

1 коментар
Брекзит, бюджетът на ЕС и България

Като че ли последните месеци основната тема около българското членство в ЕС, която вълнува правителството в София, е предстоящото председателство на страната и по-конкретно дали администрацията ще се справи чисто организационно, логистично и административно с тази си задача. Големите, същинските европейски теми по-скоро отсъстват от фокуса на нашето правителство, а оттам – и от медиите и общественото внимание. А те хич не са малко и, разбира се, засягат пряко България.

Една от важните теми в момента е бюджетът на ЕС и ефектите върху него от предстоящото напускане на Великобритания. Бюджетът на ЕС или т.нар. "многогодишна финансова рамка" покрива 7 години, като сегашната финансова рамка изтича през 2020 г.Преговоритепо новата рамка (2021-2027 г.)трябва да започнат следващата година и председателството на България дава възможност на страната да повлияе на този процес, макар и в самото му начало.

В момента МФР представлява около 1% от брутния национален доход (БНД) на страните членки или 1087 млрд. евро за 7-те години; конкретно за 2017 г. бюджетът е 157 млрд. евро според ангажиментите за разходи. Този му размер от около 1% остава относително стабилен през годините и през различните 7-годишни финансови рамки.


Източник: ЕК, Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС

Вътре в самия бюджет обаче настъпват промени. Дългосрочната тенденция е към намаляване (като дял) на Общата селскостопанска политика (ОСП) за сметка на кохезионната политика и на някои нови програми като научни изследвания, външна политика и др. Любопитното е, че сборният дял на ОСП (заедно с фонда за рибарство и аквакултури) и бюджета на Кохезионната политика е от около ¾ от целия бюджет на ЕС и този дял остава почти непроменен от 1998 г. насам. В сегашната рамка е 73% от общия бюджет на ЕС.


Източник: ЕК

Тук е важно да се отбележи, че напускането на Великобритания ще се отрази не само на бъдещата многогодишна финансова рамка (след 2020 г.), но и на настоящата, тъй като Великобритания би трябвало да напусне Съюза март 2019 г., когато сегашната рамка ще бъде в действие. Що се отнася до бъдещата рамка за 2021-2027 г., същинските преговори по нея най-вероятно ще започнат през лятото на 2018 г. след представяне на официалното предложение на Европейската комисия (ЕК). Сделка се очаква средата или края на 2019 г. с решение на Европейския съвет. Все пак, първоначални разговори по бъдещия бюджет вече се провеждат и този процес ще се ускори в следващите месеци.

Ефектът на Великобритания върху бюджета на ЕС може да се обобщи по следния начин:

  • Загуба на втория нетен платец на средства към бюджета на ЕС(по абсолютна стойност, не като %)
  • Загуба на годишен приход от около 17 млрд. евро или 12% от приходите (по средни стойности за 2013-2015 г.)
  • Но и загуба на годишен разход от около 7 млрд. евро
  • Т.е. загуба на нетен годишен приход от около 10 млрд. евро


От гледна точка на сегашния европейски бюджет и неговата гъвкавост да се справи с напускането на Великобритания, трябва да се има предвид, че намаление на поетите ангажименти за разходи е почти невъзможно. Теоретично е възможно да се увеличат приходите чрез по-големи вноски на 27-те страни членки. Ако се направи съвсем проста сметка, нетните вноски към бюджета на ЕС трябва да се увеличат средно с 0,12% от БНД (като увеличението варира от 0,09% за Гърция и Австрия до 0,15% за Белгия и Кипър)[1].

Всъщност в момента най-много се разчита на изгодно за ЕС “споразумение за развод" с Великобритания. Конкретното споразумение и неговите финансови измерения обаче изцяло зависят от преговорите. След напускането си Великобритания има вероятност да продължи да участва в някои програми на ЕС (например в сферите на научните изследвания и сигурността), но те ще са несравними със сегашната ѝ вноска. По последна, непотвърдена информация, сумата на т.нар. споразумение за развод, която в момента се обсъжда, е от порядъка на 50 млрд. лири, като тя би трябвало да изчисти всички задължения на Великобритания, поети и неплатени по време на 44-те години на членството ѝ.

Що се отнася до новата финансова рамка след 2020 г., то нейните параметри зависят не само от Брекзит, но и от бъдещата визия за ЕС. Официалните сценарии за бъдещето на Съюза са изложени в Бялата книга за бъдещето на Европа, която бе подложена на обществени консултации по-рано тази година. Там те са 5 на брой, на след обръщението на Ж.К. Юнкер за състоянието на Съюза от септември 2017 г. в обращение бе вкаран и 6-ти сценарий. Освен неизбежния ефект от Брекзит, тези сценарии отчитат и новите предизвикателства пред ЕС по линия на сигурността, миграцията, бежанците и прочие.

С две думи, има голяма вероятност за промени и в приходната, и в разходната част на европейския бюджет след 2020 г., които директно ще ни засягат като страна членка.По-долу са представени схематично основните ефекти върху приходите и разходите на ЕС при всеки един от 5-те сценарии, залегнали в споменатата Бяла книга.


Източник: Бяла книга за бъдещето на Европа, Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС, обобщение на ИПИ

Бърз преглед на различните сценарии и техните ефекти върху финансите открояват някои общи черти в повечето варианти за бъдещето на ЕС и неговия бюджет. Тези общи черти явно са и най-вероятните бъдещи елементи на политиките в ЕС от гледна точка на бюджета. В приходната част прави впечатление следното:

  • премахване на отстъпките за всички (вероятно на етапи) – в момента на такива отстъпки от вноските си (също известни като рабати по английския термин, rebates), освен Великобритания, се радват Германия, Австрия, Швеция, Холандия, Дания; с напускането на Великобритания (чиято отстъпка е най-значителна) аргументът за запазването на останалите олеква чувствително,
  • мислене за нови източници на приходи в посока малко по-големи вноски на база на % от БНД (но надали повече от 1%),
  • реформа на системата за приходи от ДДС за европейския бюджет или дори премахването ѝ,
  • нови данъци – към момента на масата отново е идеята за общоевропейски данък върху финансовите транзакции (след провала да се въведе от всички страни след кризата от 2008-2009 г.) или дори път към федерализация


Докато премахването на отстъпките в рамките на ЕС със сигурност би било добре дошло за България, то в интерес на страната е да се противопоставя на всякакви опити за налагане на нови, европейски данъци. Като икономически догонваща страна България има интерес да поддържа ниски нива на данъчното бреме с цел стимулиране на инвестициите и предприемачеството. В противен случай рискуваме да станем по-малко конкурентни за привличането на инвеститори спрямо дестинации на изток от нас, а дори и в самия балкански регион.

Що се отнася до разходите, там често повтарящите се идеи могат да бъдат обобщени по следния начин:

  • най-вероятно ще се върви към по-малък дял на разходите за ОСП иза кохезионна политика (като може и абсолютните им суми да намалеят) – това се среща в повечето сценарии и се обосновава най-вече с нуждата от финансиране на нови политики и отговор на съвременните предизвикателства (сигурност, отбрана, бежанци и мигранти, наука, развойна дейност и т.н.),
  • повече финансови инструменти (разбирай изгодни заеми) и гаранции по кредити за сметка на по-малко грантове - това би представлявало фундаментална промяна на проектното финансиране, което в момента България получава по кохезионната политика и би означавало край на "лесните пари",
  • повече национално съфинансиране – и за ОСП, но и за кохезионните фондове; също идея със сериозни последици за България и националния бюджет,
  • ограничен спад на разходите за администрация – т.е. може би ще продължат да намаляват, но с малко,
  • обвързване на финансирането с условия – т.нар. conditionality; става дума за достъпа до финансиране от различните фондове и обвързването му с конкретни условия, катокъм момента се споменава, че условията може да произтичат от докладите и препоръките по т.нар. Европейски семестър.От гледна точка на България това би представлявало още един инструмент за натиск за реформи, този път обвързан с достъпа до фондовете,
  • ще се търсят начини да се вместват нови предизвикателства и политики в разходите,
  • ще се върви към премахване на дублиращите се фондове и мерки, както и консолидиране на финансирането – такова рационализиране на фондове със сигурност би било добре дошло и би направил процесът по кандидатстване много по-ясен и улеснен,
  • ще се търси гъвкавост – говори се за заделяне на средства от бюджета в своеобразни резервни фондове, които да могат да се използват при спешна нужда; тази идея също би била в унисон с една по-разумнафискална политика на Европейско ниво.


Все пак, въпреки различните идеи за реформа на европейския бюджет след 2020 г., историята показва, че при бюджетните преговори традиционно има силна склонност към запазване на статуквото (status quo bias). Именно това показва опитът досега – въпреки силни заявки за промени в последните няколко финансови рамки, в крайна сметка по-скоро говорим за корекции и "бебешки стъпки". Типичен пример за това е Общата селскостопанска политика, при която смелите идеи за реформи всеки път стават жертва на инерцията и интересите на няколко страни.

Що се отнася до България, очакваното намаление на разходите за ОСП и кохезионна политика може да е за добро. В последните години европейските средства за сближаване се превърнаха в източник за обогатяване на свързани с властта бизнеси и харчене за проекти със спорна ефективност (прословутите спортни зали в села с няколко десетки пенсионера). Отделно, административният свръхфокус върху "усвояването" на европейски пари за сметка на провеждането на политики и привличането на инвеститори доведе до абсурдната ситуация, в която европейските фондове от инструмент за политики се превърнаха в тяхна основна цел.

Що се отнася до идеята за по-голямо съфинансиране за кохезионните фондове и директните плащания, то безспорно това ще има своята тежест върху българския бюджет. В същото време, обаче, съфинансирането ще даде и по-силен стимул за “отсяване" на важните проекти за сметка на т.нар. "усвояване". От друга страна, готвеното обвързване на повече фондове с условия също трябва да се погледне позитивно от гледна точка на политиките в България. В последните години сме свидетели на повтарящи се препоръки от ЕК по различните ѝ инструменти за влияние върху националните политики (Европейски семестър, механизъм за сътрудничество и проверка в правосъдието и т.н.) с никакъв или формален отклик от страна на българските власт. Ако от изпълнението на препоръките зависи дали страната ще има достъп до фондове, то тогава най-вероятно и реакцията би била по-различна.

Що се отнася до приходната част, може би леко ще нарасне вноската ни на база БНД, но това не би трябвало да представлява фискален проблем предвид значителния положителен баланс във финансовите ни потоци с бюджета на ЕС. Много важно е обаче страната да се противопостави на всякакви идеи за нови европейски данъци, както и да запази своята данъчна самостоятелност. В противен случай и едно от малкото конкурентни предимства на страната спрямо европейските ѝ партньори ще изчезне.

[1] Виж "Тhe EU budget after 2020”, Swedish Institute for European Policy Studies, 2017

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. lubo
    #1

    колкото по-мизерна е една държава, толкова по-ниски са и данъците. И това ли било нашето конкурентно предимство: да работим като крепостни селяни за 400 лева? Тези конкурентни предимства изгониха един милион български граждани в чужбина.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.