Брюксел прави зони за обмен на газ при кризи

Европейската комисия смята да задължи страните членки при кризисни ситуации да делят газовите си запаси със съседни държави. Това е една от мерките за намаляване на зависимостта на Европа от руските газови доставки, които ще бъдат приети в Брюксел в сряда и официално представени през следващата седмица, пише "Файненшъл Таймс".

Освен това Европейската комисия вече е определила 14 приоритетни газови проекта, които ще бъдат подкрепени финансово. Сред тях е и разширението на българската газова мрежа, чиято стойност по информация на Mediapool е 170 млн. евро.

Според обсъжданите предложения Европа ще бъде разделена на девет зони. В най-уязвимите източни региони Германия ще бъде в една зона с Полша, Чехия и Словакия. Унгария ще е в пакет с Австрия, Италия, Словения и Хърватия. България заедно с Гърция и Румъния ще образува Балканска зона. Финландия върви заедно с балтийските държави, посочва изданието.

Държавите от всяка зона ще трябва да изработят съвместни планове за осигуряване на запаси и на необходимите маршрути за спешни доставки при нужда. Брюксел ще контролира разработката на тези антикризисни планове. Също така ЕК смята да получи пълномощия за проверка на газовите договори на европейските държави преди тяхното подписване.

"Сигурността на доставките в ЕС не може да бъде ефективно обезпечена от страните членки на блока самостоятелно. Тя може да бъде достигната по-добре на общностно ниво", посочва се в черновата на плана, цитирана от "Файненшъл Таймс".  В проекта на документа пише още, че държавите са били уязвими на газови кризи заради ниските запаси и лошата инфраструктурна свързаност помежду им.

В подготвяните планове на осигуряване на аварийните доставки приоритет ще се дава на домакинствата, болници, учебни заведения. Например, ако някоя държава има проблеми с осигуряването на газ, съседката ѝ ще е длъжна да даде част от своите резервни количества и дори от обемите, необходими за промишлеността. Така наречените от еврочиновниците планове за  "задължителна солидарност" трябва да бъдат одобрени от всички стани членки и от Европарламента.

Изданието коментира, че Евросъюзът отдавна иска да свърже националните енергийни мрежи в общ пазар, за да повиши енергийната сигурност на общността и да намали цените, но досега напредъкът по реализацията на тези планове заради стремежите на националните правителства са провеждат собствена енергийна политика.

Немското издание "Дер Шпигел" съобщи, че Европейската комисия вече е определила ключовите инфраструктурни проекти, благодарение на които всяка страна от ЕС ще може да получава газ веднага от няколко източника. В предварителния вариант на списъка за еврофинансиране, който по-късно през деня ще бъде обявен от еврокомисаря по енергетиката и климатичните промени Мигел Ариас Канете, има 14 проекта от съвместен интерес.

Сред тях е ускореното строителство на терминала за съхранение на втечнен газ в Хърватия и на газопроводи в Унгария, построяването на няколко газопровода, които ще свържат значително Финландия с балтийските страни, както и за разширяването на газопроводната мрежа на Румъния, Гърция и България, пише "Дер Шпигел". Българският проект за рехабилитация на газовата мрежа е за 170 млн. евро, други 220 млн. евро трябват на страната за разширяването на газохранилището "Чирен". И двата проекта са част от мегапроекта за изграждане на газов хъб край Варна, необходимостта от който обаче в момента се оценява от Брюксел.

Европейската комисия също така иска да получи достъп до информацията от търговските договори, сключвани от страните членки с доставчици с доминиращо положение на националните пазари.

Заради притесненията от зависимостта на Европа от руския газ Брюксел иска да увеличи законовия си арсенал във връзка със стратегията за т.нар. енергиен съюз, чиято цел е да подсигури енергийните доставки в ЕС при влошените отношения с Русия заради кризата в Украйна, пише агенция "Франс прес".

Идеята е да се установява предварително дали сделките отговарят на правилата на съюза. В момента еврокомисията може да преглежда договорите само след като са подписани. Според вътрешен източник на АФП Брюксел иска достъп и до информация от търговски спогодби между държави членки и компании, които имат над 40% дял в пазара на съответната страна.
Еврокомисарят Канете посочи, че мерките ще подобрят прозрачността и ще позволят на ЕС да преценява сигурността на енергийните доставки. "Те могат да доведат до ограничаването на пазарния дял на "Газпром", но ще бъдат засегнати и други големи производители като Норвегия и Алжир", допълни източникът от ЕК.

Това, което се търси, е информация не за ценови параметри, а за факторите, които определят сигурността на доставките. Комисията не може да анулира търговски договори, но търси възможности Европейският съд да ги обявява за невалидни, ако нарушават европейското законодателство.

"Газпром" без съмнение ще бъде засегната, ако мерките бъдат одобрени. Руската компания отдавна е критикувана от ЕК, че възпрепятства конкуренцията в Централна и Източна Европа. Притесненията на ЕС са най-вече за бившите социалистически страни Литва, Естония, България, Чехия, Унгария, Латвия, Словакия и Полша.