БСП, ДПС и "Атака" преодоляха ветото на президента върху Закона за Сметната палата

БСП, ДПС и "Атака" очаквано отхвърлиха във вторник ветото на президента върху Закона за Сметната палата, като в негова подкрепа гласуваха само депутатите на ГЕРБ, които обявиха, че споделят мотивите на държавния глава.

Росен Плевнелиев върна закона за ново разглеждане с мотива, че се променя цялата същност на палатата и на работата ѝ, което оставя съмнение за партизиране на институцията.

Документът бе остро атакуван от опозицията и експерти, според които идеята му е да се смени ръководството.

Основната поправка в закона предвижда връщането на колективното ръководство на палатата от деветима членове, като досега то е от председател и двама заместници. Президентът не намира доводи как е определена числеността на Сметната палата от 9 членове, като според него е неприемливо по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на палата с шестима души.

С влизането в сила на закона сегашното ръководство ще бъде сменено, включително и председателят втори мандат на палатата проф. Валери Димитров.

"Когато решихте да променяте закона, имахте една цел – да смените ръководството на Сметната палата”, каза депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова.

Според нея другата преследвана цел е да се увеличи съставът "за да се удовлетворят желанията на партийните функционери за назначаване на техните протежета".

Колегата ѝ Лиляна Павлова коментира, че по-голямото ръководство може да доведе до размиване на отговорността.

Според БСП и ДПС обаче новият модел на управление е много по-ефективен и гарантира по-голяма независимост.

Румен Гечев от БСП отхвърли критиките във връзка с предстоящите кадрови промени и заяви, че новият състав на одитния орган ще е от професионалисти.

"Текстовете в Закона за Сметната палата отговарят на опита на страните членки на ЕС и в тях няма нищо тревожно", каза Гечев.

Според Йордан Цонев от ДПС увеличаването на състава ѝ се налага от влошаване качеството на одитната дейност.

"Сегашният председател вече 9 години е начело на Сметната палата, всяко начало има и край и в това няма нищо лошо", каза още Цонев.

Председателят на Народното събрание Михаил Миков (БСП) от своя страна видя политически мотиви за поредното вето, което налага Плевнелиев.

"Президентът е особено активен в атаките си срещу законодателната дейност на парламента през последните месеци", каза Миков.

Според него големият проблем е, че политиката, която се прокарва в парламента, не се споделя от държавния глава.

"Той се намесва директно с механизма на отлагателното вето в политическите решения, които засягат социални въпроси, въпроса за потребителския кредит, които засягат милиони български граждани", каза председателят на парламента.

Той добави, че "имаме политически спор, в който президентът използва конституционния механизъм на отлагателното вето", но според него парламентът ще има сили да реши въпроса.

Президентът Росен Плевнелиев в началото на тази седмица върна и текстове от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които според него противоречат на Конституцията и правото на Европейския съюз.

Според върнатите текстове право на собственост върху земеделски земи ще могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в България повече от 5 години.

Преди това президентът върна текстове от Изборния кодекс, Закона за лекарствата, Закона за чужденците и др.